Определение № 214 от 25.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Пловдив, 24.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300500159 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба подадена от Е. А. М., чрез адв.Н. Д. срещу определение № 13429/27.11.2023г. по гр.д. № 11378/2023г. на РС Пловдив, ХХІ гр.с., с което е върната исковата молба на жалбоподателя Е. А. М. против «ВиК» ЕООД Пловдив и е прекратено производството по делото като недопустимо.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че искът му по чл.55 от ЗЗД е допустим, защото след като не е направил направил възражение по чл.414 от ГПК длъжникът по влязла в сила заповед по чл.410 от ГПК има право да води иск за неоснователно обогатяване спрямо заявителя по заповедта, ако намира същата за незаконосъобразна. Като производство по чл.423 ГПК също жалбоподателят не е водил, защото не е знаел, че има издадена такава заповед.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Правилно РС Пловдив приема, че възражения за недължимост на сумата по заповедтта по чл.410 от ГПК, поради доводите за необитаване на имота, за който са начислени задължения за ползвана вода и канал и пълна липса на връзка с него, е следвало да се релевират най – късно в срока за възражение по чл.414 ГПК и след него същите са преклудирани, като се сочи и практика на ВКС в тази насока - Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ВКС; Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о., ВКС;

Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ВКС; Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о., ВКС и цитираните в него съд. актове;

Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о., ВКС; Определение № 306 от 22.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3111/2015 г., I г. о., ВКС; Определение № 616 от 1

10.07.2012 г. по ч. т. д. № 472/2012 г., II т. о., ТК, ВКС; Определение № 292/03.06.2011 г. по ч.гр.д. № 156/2011 г. на III г.о. ВКС; Определение № 480/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 221/2010 г. на IV г.о. ВКС и др.

Правилно РС Пловдив приема, че не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. На новонастъпили /т.е. настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти обаче ищецът не се позовава в исковата си молба.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че искът му по чл.55 от ЗЗД е допустим, защото след кето не е направил направил възражение по чл.414 от ГПК длъжникът по влязла в сила заповед по чл.410 от ГПК има право да води иск за неоснователно обогатяване спрямо заявителя по заповедта, ако намира същата за незаконосъобразна по същество. Това не е така, защото ГПК изрично преклудира тази възможност с изричните норми на чл.424 и чл.439 от ГПК. Ако се допусне разглеждането на така подадената искова молба ще се заобиколят горните две императивни правни норми, които недопускат оспорване по исков път на установеното с влезли в сила заповеди по чл.410 и чл.417 от ГПК. Това правно положение се дължи на бездействието на длъжника по издадената заповед по чл.410 от ГПК да си защити правата в хода на заповедното производство по реда на чл.422 от ГПК или чл.423 от ГПК. Всъщност ищецът може да защити правата си с оглед на твърдяното от него неоснователно обогатяване само като заведе иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД, но срещу лицето, което се е обогатило от платеното от ищеца, а именно собственика или ползувателя на имота, за който са платени дължимите суми на «ВиК» ЕООД Пловдив.

Предвид на това, въззивният съд счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран така съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13429/27.11.2023г. по гр.д. №

11378/2023г. на РС Пловдив, ХХІ гр.с.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2