Решение № 45 от 08.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330204569 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/НП/ № 975 от 05.08.2024 г. на Заместник-кмет „ Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 23ОА-3278/18.12.2023г. на Кмета на Община Пловдив, с което на П. С. П. ЕГН:********** с адрес *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.94 ал.3 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.178е от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

Жалбоподателят П. П. се явява лично, редовно призован. Явява се и процесуалният му представител адв. Д.. В съдебно заседание се излага становище за незаконосъобразност на НП.

Административнонаказващия орган – Кмет Община Пловдив, редовно призован. Не се явява, представлява се от гл. юрк. М., която излага доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и пледира за неговото потвърждаване.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 24.04.2024г около 09.20 часа в гр. Пловдив, на улица Волга срещу номер 29 било установено, че П. П. е извършил следното нарушение: Паркира 1 лек автомобил, марка „Тойота“ с рег. № ***, собственост на Пи Ем Пропърти Кеър ЕООД ЕИК:204412117, върху тротоара на посочения адрес, без същият да е определен за това посредством знак Д 19 Паркинг от Администрацията на пътя. За извършеното нарушение на жалбоподателя е съставена глоба с фиш № 0002569436/24.04.24г, в размер на 50.00 лв.

Наложената глоба била оспорена, което наложило издаване на АУАН №005399/09.07.24г от ст. полицай Р. И. А. с отразена като нарушение правна разпоредба на чл.94 ал.2 от ЗДвП, връчен на жалбоподателя на 09.07.24г, срещу подпис( следва да се отбележи, че в приложения по преписката на Община Пловдив АУАН 005399 се наблюдават зачерквания на месеца на посочената 09.07.24г в началото и в края на АУАН). С получаване на АУАН, жалбоподателят, след запознаване със съдържанието на същия отразил, възражения, че до паркирания от него лек автомобил е имало други, които не били глобени.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Р. И. А. заявява, че поддържа съставения АУАН, съставен след възражение по издаден фиш.

Лично си спомня случая, при който в гр. Пловдив, на ул. Волга срещу номер 29 били изпратени по сигнал за неправилно паркиране. Санкционирали нарушението с глоба по фиш.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.

По делото от страна на жалбоподателя е представен екземпляр ( жълта химизирана страница) от съставения и връчен АУАН №005399 от който е видно, че същият е с дата на съставяне 09.08.2024г и връчване на 09.08.2024г.

С оглед на изложеното и събраните доказателства, съдът намери следното:

В случая съдът съобрази разпоредбата на чл.186, ал.3 ЗДвП, според която фиш за неправилно паркирано МПС може да се издаде и в отсъствие на нарушителя, като в този случай фишът се издава на собственика на автомобила, като първия екземпляр му се изпраща, а вторият и третият остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното и заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша.

Съгласно посочената за нарушена норма на чл.94, ал.3 ЗДвП ”За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на 2 оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”.

В обжалваното НП е налично само и единствено твърдението ”паркиране върху тротоара без същия да е определен за това посредством пътен знак Д-19 паркинг от Администрацията на пътя”. Това твърдение влиза в съществено противоречие с нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП, която се твърди че е нарушена.

Нормата има две условия, относно паркирането в населени места: 1. Касаещо паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2. Паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 м отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци /допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието/.

Нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП не е от категориите на забранителните /обратно на чл.98 /, а съдържа общи правила за престой и паркиране.

Изречение 2 на нормата също не е забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при спазване на посочените в нея условия.

Издаденото наказателно постановление не съдържа в обстоятелствената част съществени белези на наказуемо по чл.178 Е и чл.94, ал.3 ЗДвП деяние, а именно твърдение, че паркираният автомобил е над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци, освен, че това място не е разрешено от пътната администрация.

Анализа на чл.94, ал.3, изр.2, вр.чл.98, ал.2, т.2 и санкцията на чл.178 е ЗДвП сочат, че законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар.

С така посочените разпоредби, законодателят е презумирал, че за да не бъде възможно преминаването по тротоарите на другите участници в движението, в случая на пешеходците, е необходимо да е налице разстояние минимум от 2 м., което разстояние в случая не е установено предвид липсата на изготвен и представен по делото снимковия материал.

Обвинението за ”паркиране върху тротоар” е в противоречие с изискванията на чл.94, ал.3 изр.2 ЗДвП, като дори наказващият орган не е посочил в какво се състои ако е налице ”неправилност” и която точно забрана е нарушена.

Констатираните пропуски на съществени белези на нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран са съществени процесуални нарушения.

С § 6, т.6 от ДР на ЗДвП се определя, че ”Тротоар” е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От горното следва, че тротоарът е част от пътя, а тъй като улиците са приравнени 3 към пътищата, следователно тротоарът е и част от самите улици Съгласно §6, т.1 от ДР на ЗДвП ”Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Същото определение може да се намери и в т.2 от ДР на Наредба на МРРБ № 1/17.01.2001 год. за организиране движението по пътищата -”Път” е всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места.

На следващо място по делото е представен оригинал на съставения АУАН и копие на екземпляра връчен на жалбоподателя. От съпоставката на двата документи, които следва да бъдат идентични, се установява, че е налице задраскване върху оригинала на месеца, като е подчертано 7, без да се вижда долната цифра, която се установява като 8 от екземпляра на жалбоподателя.

Т.е. налице е поправка в АУАН, която е извършена, след като актът е съставен и предявен на нарушителя за запознаване, което е съществено нарушение, ограничаващо правото му на защита. Тази „нова“ дата е предявена на жалбоподателя за първи път с връчване на наказателното постановление, с което вече му е наложено наказание, в която се сочи че АУАН е съставен на 09.07.2024г При липсата на изрични правила за отстраняването на грешки в съдържанието на АУАН, то с оглед целите на настоящото производство отрешаващо значение за извода за допуснато същественото процесуално нарушение е обстоятелството, че по начина, по който е процедирал актосъставителят, не е охранено и гарантирано правото на защита на жалбоподателя.

Поради по-горе изложените, съображения,, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 975 от 05.08.2024 г. на Заместник-кмет „ Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 23ОА-3278/18.12.2023г. на Кмета на Община Пловдив, с което на П. С. П. ЕГН:********** с адрес *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.94 ал.3 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.178е от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред

Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4

5