Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 244 от 27.04.2018, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 3186/2017
Вид
Решение № 244
Подписан
27.04.2018
В сила
17.05.2018
Състав
ПЕТЪР НАЙДЕНОВ ВУНОВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 244/27.04.2018 година, град Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Девети граждански състав на втори април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Вунов секретар: Михаела Стойчева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър

Вунов гражданско дело номер 3186 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по молба от М.А.М., чрез адвокат Ангел Ангелов, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК, вр. с чл. 76, т. 9 ЗБЛД срещу М.М. Белева.

Ищецът твърди, че от началото на 2012 г. до края на месец ноември 2017 г. бил във фактическо съпружеско съжителство с ответницата, от което имали родено едно дете - Мими-Селин Белева, род. на *** г. През месец декември 2017 г. страните се разделили и се прибрали в България, като майката и малолетното дете се установили при нейните родители в с. Въгларово, общ. Хасково, а бащата М.А.М. се прибирал при родителите си в Република Турция. Двамата не могли да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, както и за пътуването на детето им в чужбина -

Република Турция. Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да се предостави на ответницата упражняването на родителските права спрямо детето им с определен режим на контакти с ищеца, а именно: на всеки два месеца по един уикенд - събота от 09,00 часа до 19,00 часа в неделния ден, с преспиване, на територията на Р България или в Р Турция; на празниците - Рамазан байрам и Курбан байрам по 3 дни за всеки, с преспиване, на територията на Р България или в Р Турция; всяка година през лятото - по тридесет дни, който да не съвпада с отпуска на майката на територията на Р България или в Р Турция, съобразен с училищната заетост на детето, като майката предварително да го уведомява за периода, със задължение да й го връща; всяка нечетна година по новогодишните празници от 29 декември до 02 януари на следващата година на територията на Р България или в Р Турция, като по договорка на страните срокът може да бъде удължаван или намаляван, а разноските по пътуванията на детето за Р Турция и обратно да са за сметка на бащата, да се осъди да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 150,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от дата на падежа до окончателното й изплащане, както и да се замести съгласието на ответницата, като се разреши издаването на паспорт за задгранично пътуване на детето, както и да пътува извън пределите на Република България до Р Турция придружавано от бащата, съобразно и във връзка с режима на лични отношения, до навършване на 18 годишна възраст.

Ответницата счита предявения иск по чл. 127, ал. 2 СК за допустим и основателен, но иска на ищеца да бъде определен по-различен режим на лични отношения с детето, който да се осъществява на територията на България в с. Въгларово, общ. Хасково, или на посочения в исковата молба негов постоянен адрес ***, както следва: до навършване на 6 годишна възраст, да взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа в съботния и неделния ден, без преспиване; на празниците - Рамазан байрам и Курбан байрам, по три дни за всеки от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване; всяка година през лятото по един месец, който не съвпада с платеният отпуск на майката на територията, като тя предварително ще го уведомява за периода, със задължение да й го върне; през останалото време - със знанието и съгласието на ответницата; - след навършване на 6 годишна възраст - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 09.00 часа на съботния ден до 19.00 часа на неделния ден, с преспиване; на празниците - Рамазан байрам и Курбан байрам, по три дни за всеки, от 10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния ден, с преспиване; всяка година през лятото по един месец, който не съвпада с платеният отпуск на майката, съобразен с училищната заетост на детето, като майката предварително ще го уведомява за периода, със задължение да й го връща; всяка нечетна година на новогодишните празници от 29 декември от 10.00 часа до 18.00 часа на 02 януари на следващата година, а през останалото време - със знанието и съгласието на ответницата. Ответницата оспорва иска по чл. 127а, ал. 2 СК като допустим, но не и основателен. Твърди се, че в Р Турция след опита за преврат съществувало опасност за здравето и/или сигурността на детето при пътуванията му до там, тъй като били налице размирици и др. подобни, респ., било място, в което временно не било препоръчително пътуване по различни причини, заради съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите. Освен това Р Турция не била държава-член на ЕС, нямало много добър стандарт на живот, нямало в достатъчна степен утвърден механизъм за осигуряване на личната сигурност и обществения ред, образователната и здравната система не били на високо ниво. В нея не били създадени достатъчно правни механизми, за да гарантират упражняването на мерките на лични отношения между детето и родителя, който не упражнявал родителските права и не живеел с него, както и при отказ от страна на ищеца за връщане на детето на ответницата-майка в България.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От заверено копие на удостоверение за раждане-дубликат, издадено на 13.12.2017 г. от Община Хасково въз основа на акт за раждане № 0844/21.07.2015 г., се установява, че страните по делото са родители на детето Мими-Селин Белева, родена на *** г. в Марсилия, Франция.

От служебна бележка изх. № 9/23.01.2018 г. от директора на ДГ № 21

„Вихрогонче” с. Конуш, общ. Хасково се установява, че детето посещава тази детска градина.

От представеното удостоверение за постоянен адрес на турски език и придружено съгласно чл. 185 ГПК с превод на български език, се установява, че адресът по местоживеене на ищеца е в гр. Бурса, Р Турция.

От служебна бележка изх. № 60-09-15-3531/26.01.2018 г. от Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда” - Хасково се установява, че ответницата е регистрирана като търсещо работа лице.

От изискания социален доклад от Д”СП”

– Хасково се установява, че към настоящия момент детето се отглежда от майката с подкрепата на нейните родители, като получава качествена грижа от тяхна страна. Между майката и детето е изградена здрава и силна емоционална връзка, като то познава баща си и задава въпроси за него.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.М. Юсуф, сочен и воден в с.з. от ищеца. Показанията му са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 02.04.2018 г. /л. 41 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, тъй като са логични и последователни, резултат са на непосредствени и лични възприятия и не се опровергават от други доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК, вр. с чл. 76, т. 9 ЗБЛД, които са процесуално допустими.

Безспорно е, че страните по делото не живеят заедно и не могат да постигнат споразумение относно местоживеенето на детето им, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и дължимата от тях издръжка, както и относно пътуването му в чужбина, въпреки указаната от съда възможност, което обуславя правния интерес от предявяването на исковете по тези въпроси. Това налага възникналият спор да се разгледа по същество. При разрешаването му следва да се изхожда от интересите на детето и необходимостта то да бъде защитено по най-добрия начин.

Съгласно чл. 59, ал. 4 СК, към който препраща разпоредбата на чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК in fine, съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за конкретния случай, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, неговите пол и възраст, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности.

Не се спори по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че страните са живеели на семейни начала, родители са на малолетното дете Мими-Селин, като преди няколко месеца са се разделили. Безспорно се установява, че през този период и до момента то се отглежда от ответницата, към която е силно привързано. Тя се грижи адекаватно за него, между тях има изградена здрава емоционална връзка, а освен това притежава добри материално-битови условия за отглеждане на дете и подкрепа от своите близки. От друга страна е необходимо да се отчете изразеното в исковата молба становище на ищеца. Ето защо съдът счита, че в обективен интерес на детето е на ответницата да се предостави упражняването на родителските права върху него.

Съгласно чл.

126, ал. 1 СК родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. С оглед липсата на такива причини, налагащи Мими-Селин да живее отделно от майка си, местоживеенето й следва да бъде при нея.

При това положение на ищеца е необходимо да се определи режим на лични отношения с детето. В тази връзка най-напред трябва да се отбележи, че съдът не е обвързан от конкретно посочения режим от страните, тъй като и тук от първостепенно значение са интересите на детето.

Той трябва да бъде съобразен както с възрастта и пола на детето, така и с необходимостта не само да не се прекъсва, а и да се развива връзката родител – дете. Освен това, общоприето е, че право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като естествено се изхожда изключително от интереса на детето, съобразно конкретния случай. За това и честите им лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, тъй като съдействат за правилното му възпитание и следователно са в негов интерес, а не във вреда. Поради това и предвид необходимостта да се възстанови и укрепи връзката родител – дете, а от друга страна - установените обстоятелства, че тя е била прекъсната, липсата на редовно контакти след това и все още ниската му възраст, съдът счита за подходящ следния режим: До навършване на шестгодишна възраст на детето ищецът ще има право да го вижда и да го взима при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден, с преспиване; по време на религиозните празници Рамазан байрям и Курбан байрям - от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на втория ден, с преспиване, всяка нечетна година по време на Новогодишните празници – от 30 декември до 1 януари на следващата година от 10.00 ч. до 18.00 ч., с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, със задължение да й го връща след изтичане на определеното време, като този режим следва да се осъществява на територията на Република България; След навършване на шестгодишна възраст - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден, с преспиване; по време на религиозните празници Рамазан байрям и Курбан байрям - от 09.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на третия ден, с преспиване, всяка нечетна година по време на Новогодишните празници – от 29 декември до 02 януари на следващата година от 09.00 ч. до 19.00 ч., с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, със задължение да й го връща след изтичане на определеното време. При евентуална бъдеща промяна на обстоятелствата същият би могъл да се измени по съдебен ред, като се допусне един по-разширен или по-ограничен режим на контакти между тях.