Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 541 от 17.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 7597/2025
Вид
Решение № 541
Подписан
17.07.2026
В сила
17.07.2026
Състав
Снежина Колева, Мария Димитрова Кавракова Аршева, Петър В. Сантиров

Цитирани разпоредби

  • чл.150а · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, ал.1, т.1,б.Б · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.303, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора М. В. З. като разгледа докладваното от М. Д. Кавракова Аршева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607597 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда рег.№433/15.07.2025г. по НОХД № 20231110209295 по описа за 2023 година на СРС, НО, 19 - ти състав е признал подсъдимия Я. Б. / В.Y./ за невинен в това, че на 04.09.2022 г., около 10:30 часа, в гр. София, по бул.„Околовръстен път“, с посока на движение от бул.„Симеоновско шосе“ към бул.„България“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „Z 4 М40“, с per. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 1,49 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен номер № ARNA0133, проба № 4028, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017г. издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. – „При отказ на лицето за изследване, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста”, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Съдът се е разпоредил веществените доказателства по делото: 2 бр. CD-R да останат по делото до унищожаването на същото по надлежния ред, както и на основание чл.190 ал.1 НПК сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата, като тези направени в 1

ДП за сметка на СДВР, а тези в хода на съдебното следствие за сметка на СРС.

Постъпил е протест от прокурор при СРП с вх. № 247089/16.07.25г. срещу присъдата. В него се сочи, че присъдата е неправилна, като се иска нейната отмяна и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК

Депозирано е и допълнение към протест от прокурор при СРП с вх.

№273212/13.08.2025г. в което се отправя същото искане за осъждане и определяне на наказание съгласно предвиденото за извършеното престъпление. Прокурорът изброява свидетелите Г.А., И.З., П.Д., В.Г., Ю.П., С.Ц., Л.Е., А.Н. като намира техните показания за подкрепящи обвинението, както и заключението по приетата техническа експертиза.

Държавният обвинител възразява обстоятелствено по аргументацията на СРС за некредитиране показанията на свидетелите Л.Е. и А.Н. дадени в хода на досъдебното производство и настоява да бъдат кредитирани именно те. В показанията на А.Н. от ДП се инкорпорират фактите, че същият е наблюдавал слизането на лицата от процесното МПС като Н. е имал добра видимост и е посочил, марките, цветовете и частично рег.номер на МПС, което се установява от техническата експертиза на записа от НС112, което установява че той не е неграмотен, за какъвто се е заявил пред първата инстанция. Свидетелят Н. е прочел протокола за разпит от ДП, а на св.Е. и е бил прочетен. Дори и двамата да имат различен начин на изразяване и разследващият полицай да е интепретирал в протокола показанията им с оглед разбираемост това не е основание за некредитирането им от съда.

Изводимо от показанията на свидетелите Г.А. и И.З. с оглед споделените от тях непосредствени впечатления от местонахождението на видимите зачервявания, белези и охлузвания по телата на св.П. и подс.Б. след ПТП, че именно подс. Б. е управлявал МПС настоява прокурорът. Неправилно са били интерпретирани от състава и показанията на св.

С.Ц. дадени пред първоинстанционния състав за това, какво е отразил във фиша за медицински преглед. Неговите изявления също са в подкрепа на факта, че не св.П. е управлявала МПС-то, доколкото след прочитането на показанията му от ДП е уточнил, че контузията на П. е най-вероятно от колана, а не от волана, като отразеното от него във фиша за медицински преглед е записал заявеното му от П., че тя е водач на МПС, но самият свидетел сочи, че между П. и Б. е имало неразбирателство по този въпрос. Твърди се от прокурора, че получените от П. травми като пътник са били по-големи от тези на водача, тъй като водачът е държал волана и въздействието на колана върху гърдите му е по-слабо. Съдът приел, че при П. имало „болки в стернума“, след воланна травма, контузио торакс, а според прокурора „контузио торакс“ е гръдна контузия причинена от стегналия се предпазен колан, а не воланна травма. В хода на съдебното следствие са били събрани множество косвени доказателства, че именно Я. Б. е извършител на престъплението, за което е предаден на съд, при което обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна изтъква прокурора. Не са направени искания за допускане на нови доказателства от прокурора.

Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на обжалване протестиране по реда на глава 21 от НПК. и

В заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав е преценил, че за правилното решаване на делото следва да бъдат допуснати и събрани писмени доказателства:

- справка от Порше Лизинг БГ ЕООД дали моторно превозно средство марка „БМВ“ модел „Z 4 М40“ с рег.№ ******** е било застраховано и с какви видове застраховки към датата 04.09.22г., както и за датата 04.09.2022г. обявявали ли са застрахователно събитие пред конкретен застраховател,

2

- справка от Министерство на образованието относно наличието на данни за придобита образователно квалификационна степен за свидетеля А.В. Н. с ЕГН: **********, -заверено копие от постановеното Решение по адм. дело № 10380/2022г. от АССГ, -справка от СРС дали е налице Решение по НАХД № 15015/2022г.

В съдебно заседание от 27.04.26 г. съдът е дал ход на делото и в хода на проведеното въззивно съдебно следствие е присъединил към доказателствената съвкупност писмо с вх. № 16161 от 06.02.2026 г. от СРС във връзка АНД № 15015/22 г., отговор от ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ ЕООД, с вх. № 16585 от 06.02.2026 г., писмо от МОН с вх. № 18920/11.02.2026 г., писмо с вх. № 20501/13.02.2026г., с приложено към него заверен препис от решение по АД № 10380/22 г. по описа на АССГ, 3 отделение, 80 състав, както и е провел разпит на подсъдимото лице Я. Б., при който на същият са предявени АУАН№ 207907/04.09.2022 г., талон за изследване №******** и Заповед за налагане на ПАМ № 3513/04.09.2022 г.

В становището си по същество на делото държавният обвинител е заявил, че кредитираната от СРС версия за това кой е управлявал МПС се самокомпроментира защото е основана на променливите показания на св.П. и на заинтересовани показания, които не намират опора в другите събрани доказателства. П. е твърдяла, че е управлявала автомобила, след което отрича този факт тъй като така се самоуличава тъй като няма СУМПС. Според св.Ц., ако последната е имала воланна травма той е следвало да я закара в болница.

Прокурорът коментира, че съдът е кредитирал само удобните за него фрагменти от определени показания. Настоява, че начина на вземане на пробата от подс. Б. на място е възприета от него защото на място е имало кой да му превежда. Обосновано от доказателствата по делото е твърдението, че именно подс.Б. е управлявал МПС, поради което се отправя искане присъдата да бъде отменена и Б. да бъде признат за виновен като му се наложи съответното законово предвидено наказание.

Адв. М. К. намира първоинстанционния съдебен акт за добре мотивиран като изтъква, че първата инстанция е дала аргументиран отговор защо обясненията на подзащитния и не са само защитна версия. Преценява, че показанията на св.П., че не е управлявала МПС се оборват от отразеното във фиша за спешна помощ. Промяната в позицията на св.П. пред полицейските служители за това кой е управлявал МПС е обоснована от констатираната липса на СУМПС именно от тях. Показанията на Е. и Н. от ДП не могат да бъдат кредитирани, защото ПТП се е реализирало на място, към което те не са имали видимост, а и от непосредствения им разпит от съда било видно, че те не могат да формулират подобен изказ инкорпориран в разпитите им от ДП. Между св.П. и подсъдимия са налице влошени отношения обосновани от намерението на Б. да прекрати отношенията си с нея и мотивирани от желанието на последната за материално облагодетелстване.

Несъстоятелни са твърденията на държавното обвинение, че на Б. на местопроизшествието е имало кой да превежда, защото П. не притежава юридическа правоспособност да разяснява права на подсъдимото лице като всички наказателни постановления на подсъдимия изключая едно са били отменени, а това на 102 състав от СРС не е произнесено все още.

3

Отправя молба до състава на СГС присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Я. Б. в правото му на лична защита е заявил, че няма какво да каже, тъй като не е управлявал автомобила. В предоставеното му право на последна дума заявява, че според него до тук случаят е изяснен и се надява да бъде приключен окончателно.

Софийски градски съд съобрази изложените от страните доводи и сам извърши предписаното в чл.314 от НПК и в този смисъл провери изцяло правилността на присъдата. Въззивният съд при извършване на задължителната самостоятелна проверка на доказателствата по делото счита, че могат да бъдат направени следните фактически изводи:

Подсъдимият Я. Б. (В.Y.) е роден на ******** г. в Израел, евреин, с португалско и израелско гражданство, неженен, неосъждан, с висше образование, собственик на IT компания, с адрес гр. София, ул.„********.

Подсъдимият Я. Б. и свидетелката Ю.П. през есента на 2022 г. били интимни приятели от около година. Понякога подсъдимият позволявал на св.П. да управлява автомобила му марка „БМВ“, модел „Z 4 М40“, с peг. № ********, собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД и ползван от подсъдимия, но не знаел, че тя няма свидетелство за правоуправление. На 04.09.2022г. сутринта двамата пътували с лек автомобил марка „БМВ“, модел „Z 4 М40“, с peг. № ******** като се движели в гр. София по бул.“Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „България“, кв.„Манастирски ливади“. И двамата имали поставени обезопасителни колани. Автомобилът се движел с повисока скорост в крайна лява лента, когато товарен камион, предназначен за сметоизвозване, вид специален автомобил, марка „ДАФ“,модел „ЛФ 220“, с ДК №********, управляван от св.В.Г., без да подаде мигач, движещ се с ниска скорост, рязко навлязъл в тяхната лента и настъпило ПТП в задната част на камиона и предната на лекия автомобил. ПТП-то станало точно под моста. Камионът ги повлякъл леко. Капакът на „БМВ“-то бил срязан до стъкло.

Специалният автомобил, марка „ДАФ“,модел „ЛФ 220“, с ДК №********, управляван от св.

В.Г. бил изтласкан вследствие отделилата се кинетична енергия от удара с „БМВ“-то, продължил напред няколко метра. Свидетелят Г. не видял кой управлява лек автомобил марка „БМВ“, модел „Z 4 М40“, с peг. № ********, тъй като гледайки в огледалата за обратно виждане видял единствено дим. Впоследствие св.Г. дал заден и се върнал на място.

Когато слязъл от камиона видял, че от лекия автомобил вече са слезли подс. Б. и св.П. и стоят изплашени в лявата част на платното като стоели до мантинелата. По това време на моста над настъпилото ПТП били свидетелите Е. и Н.. Св. Е. не видяла удара между двата автомобила, но чула удара. Обадила се на тел.112 да дойде линейка, за да им помогне. Е. видяла извън автомобила момче и момиче. Продиктувала имената си, а св.Н. помогнал на диспечера от център 112 като посочил марката на лекия автомобил и спелувал регистрационните му номера. Св.Е. не видяла кой откъде е слязъл от лекия автомобил.

Св.Н., който бил също на моста с лице към пътя за кв. „Симеоново“ видял лекия автомобил, но не е видял кога са излезли от автомобила момчето и момичето и кой откъде. Установява 4 се от справка на Дирекция „Национална система 112“, районен център 112-София, че на дата 04.09.2022 г. за времето от 10:00 ч. до 11:00 ч. били получени следните сигнали: в 10:21 ч. и в 10:25 ч. от лице, което се е представило като Л.Е.; в 10,25ч. от лице, което се представило като г-жа П., в 10:24 ч. от лице, което не се е представило и в 10:26 ч. от дежурен 112 към телефон ********. След като излезли от катастрофиралия автомобил, вследствие на ПТП-то, св.П. и подсъдимия влезли в пререкания със св.Г. кой е виновен за ПТП-то. Свидетелката П. имала болки в гърдите, стрес и шок от катастрофата.