Решение № 143 от 18.07.2022, Административен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ........... град Шумен, 18.07.2022г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова

Членове: Маргарита Стергиовска

Бистра Бойн при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 121 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „К.Б.“ ЕООД, ***, депозирана чрез адвокат Х.Е.С. от Адвокатска колегия – Разград, против Решение № 179/28.04.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 328/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 27-2100060/17.12.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на К.Б.“ ЕООД, ***, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди / лева, като съдът я е намалил на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че в хода на административнонаказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие на акта и на НП с императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Релевира и доводи за незаконосъобразност по същество, аргументирани с обстоятелството, че работодателят е възложил извършването на инструктажите на обекта на лице, разполагащо със съответните знания, а именно на техническия ръководител, поради което неправилно е била ангажирана отговорността на юридическото лице. Поддържа и становището за наличие на предпоставките за приложение на института на „маловажния случай“, регламентиран в чл. 415в, ал. 1 от КТ и в чл. 28 от ЗАНН.

По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за отмяна на наказателното постановление. Жалбоподателят представя и писмено становище, в което поддържа изложените отменителни основания. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен, депозира молба чрез Д.И., и.д. на директор на „ИТ“ – Шумен, в която обективира твърдения за законосъобразност на съдебния акт. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на

Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна, сочейки, че е налице неправилна квалификация на простъпката, вменена на работодателя.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 06.11.2021г., П.С.и С.Т.- инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строително монтажни работи, изпълнявани в гр. Шумен на строежа „Пречиствателна станция за питейни води за водоснабдителна система „Шумен“ гр. Шумен ул. „Млада гвардия“ № 32 от екип на жалбоподателя „К.Б.“ ЕООД ***, като проверката продължила и на 15.11.2021., след изпращането на сканирани документи от дружеството-жалбоподател в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.

Шумен.

В хода на проверката било установено, че дружеството в качеството му на работодател, при осъществяване на дейността си, не е изпълнил задълженията си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал на 06.11.2021г. до извършване на декофражни работи в горецитирания обект кофражиста Ю.Н.А., без да му е проведен и документиран по установения ред ежедневен инструктаж по БЗР. Било установено също така, че при извършване на декофражните работи в посочения по горе строеж, кофражиста Ю.А.на 06.11.2021г. е бил ударен от кофражно платно, в резултат на което е получил наранявания, довели до оказване на медицинска помощ в „МБАЛ Шумен“ АД. За резултатите от проверките на 18.11.2021г., бил изготвен протокол, с който били дадени предписания на юридическото лице.

Във връзка с посочените констатации, на 18.11.2021г., бил съставен и акт за установяване на административно нарушение на дружеството, като актосъставителят приел, че с описаното то е нарушило чл. 281, ал. 2 от КТ и чл. 11, ал. 5 и чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството, бил предявен и подписан от него без възражения по същество. Писмени такива не били депозирани и в законоустановения 3-дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Предходната инстанция формирала и решаващ извод относно безспорната установеност на приписаното на работодателя нарушение на режима за провеждане на ежедневен инструктаж на работниците, регламентиран в Кодекса на труда и в Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г., но преценил, че АНО е наложил неоправдано завишен размер на имуществената санкция, поради което предходната инстанция изменила НП, определяйки я в минималната ѝ стойност.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно съответствието на акта и на НП със законовите изисквания, като не се споделят доводите на касатора за наличие на несъответствие на акта и на постановлението с разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението и обстоятелствата, при които то е било осъществено са прецизно и изчерпателно описани от актосъставителя, а впоследствие и от АНО, без да е налице неяснота касателно съставомерните признаци на приписаното на дружеството неизпълнение. Простъпката е индивидуализирана по еднозначен начин и привлеченото към отговорност лице изначално е било наясно какво неизпълнение му се вменява, разчитайки ясното словесно описание на деянието и кореспондиращата му правна квалификация, без да е било налице твърдяното ограничаване на правото му на защита. От тази гледна точка, касационният състав намира за неоснователна и позицията на представителя на Прокуратурата за неправилна квалификация на простъпката – видно от съдържанието на обстоятелствената част на НП на работодателя е приписано непровеждането на ежедневен инструктаж по БЗР спрямо работника Ю.А., каквото задължение изрично произтича от сочената за нарушена разпоредба на чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от

16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл. 281, ал. 2 от КТ, като това неизпълнение подлежи на санкциониране по приложения от наказващия орган санкционен състав.

Правилен е и решаващият извод на районния съд относно безспорната установеност на описаното в акта и в НП нарушение. Приложените по делото доказателства сочат с категоричност, че санкционираното дружество има качеството на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. спрямо Ю.А., с когото е сключил и изискуемия трудов договор. В това си качество „К.Б.“ ЕООД, *** е било задължено съобразно правилото на чл.

281, ал. 2 от КТ да инструктира работниците си, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда. Задълженията за провеждане на инструктаж при работа, видовете инструктажи и реда за тяхното осъществяване, са регламентирани в Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като съобразно правилото на чл. 10 от Наредбата инструктажът по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа, като в ал. 3 са изброени видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа, сред които попада и ежедневният инструктаж. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт от своя страна изрично задължава работодателя да провежда ежедневен инструктаж на работещите при строителни и монтажни работи.

Данните по делото сочат с категоричност, че в тази област е бил ангажиран и работникът А., на когото работодателят не е провел на 06.11.2021г. следващия му се ежедневен инструктаж – обстоятелство, установимо от приобщените гласни и писмени доказателства, сред които и копие от Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа /Ежедневен инструктаж/. Такъв не е бил осъществен, което е достатъчно основание за ангажиране отговорността на работодателя на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, предвиждащ отговорност за неизпълнение на задължение за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.

В контекста на изложеното, касационният състав не споделя доводите на инициатора на настоящото производство, че неправилно е бил подведен под отговорност, доколкото е възложил дейността по провеждане на инструктажа на техническия ръководител на обекта. Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда възможност за ангажиране на отговорността на конкретното виновно длъжностно лице при осъществено нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, която обаче не препятства санкционирането на работодателя, в случая юридическото лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, на самостоятелно основание, както е процедирал в казуса наказващият орган.