Решение № 37 от 07.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Кюстендил, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20241500500184 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и с.ГПК.

С постановеното решение №105/24.01.2024г. от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№1537/2022г., ЗД“Бул Инс“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер „№87 се осъжда да заплати на Г. М. А., ЕГН **********, от гр.К.

******************* сумата ***** лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие на получени телесни увреждания при ПТП, станало на 23.03.2022г. около 17:40ч., в гр.Кюстендил, ж.к.“Герена „ пред бл. 154, на кръстовището на ул.“Кокиче“ и ул.“Синчец“, когато водачът

В.Н.С., управляващ л.а***********, с рег.№ ******, нарушава правилата за движение по пътищата и блъска пешеходеца Г. М. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от ***** лв до 10 000.00 лв, претендирана частично от общ размер 40 000.00 лв, ведно със законната лихва за забава, върху обезщетението, считано от 30.03.2022г- искът е отхвърлен, като неоснователен.

На 12.02.2024 г. по делото е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. чрез пълномощника адв. Ал. И.. В 1 жалбата се изразява становище за неправилност на постановеното решение, както и противоречие със закона и задължителната тълкувателна практика на Върховния съд.Предявените искове за заплащане на застрахователно обезщетение, по договор за застраховка „Гражданска отговорност и иск за мораторна лихва от датата на ПТП, намиращи правно основание в разпоредбите на чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД,обусловени от доказаност виновно противоправно деяние, причинно – следствена връзка от които е причинена вреда за ищеца според жалбоподателя не са доказани.Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорват се изводите на съда по отношение наличието на деликт, тъй като се твърди, че такъв не бил извършен от В.С., като водач на л.а. „Тойота” с per. № ******, тъй като деянието му не било противоправно и виновно, а представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.Не била налице пряка връзка между конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата и настъпилия инцидент. От момента на възникване на опасността, тоест момента, в който ищецът предприемал пресичане на пътното платно ударът бил технически непредотвратим за водача на лекия автомобил, в тази връзка и воденото срещу него НОХД било прекратено поради липса на вина.Жалбоподателят се позовава на Тълкувателната практика,според която Отговорността на застрахователя била функционална. обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован. Било направено изрично оспорване с отговора на исковата молба, като следва да се има предвид, че на основание чл.154, ал.2 ГПК се допуска оспорване презумпции в това число и презумпцията за вина, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.Предвид оспорването на извършения деликт, са направени доказателствени искания за АТЕ и тя била установила, че ударът бил технически непредотвратим за водача на лекия автомобил, считано от момента на обективната му възможност да възприеме опасността и да реагира на нея. Поддържа се становище, че общата, абстрактна, теоретична възможност да настъпи пътен инцидент с деца поради наличието на пътен знак А19 и изложеното в мотивите към решението на стр.

6-8, нямало отношение към прилагането на чл. 15 НК. Намира, че районният съд бил с неправилното убеждение, че поведението на водача на лекия автомобил на съответства на възникналата опасност. Убеждението на прокуратурата било различно от това на гражданския съд, а в случая деликтът следвало да се покрива със състава на престъпление от общ характер.

Поддържа становището, че когато водачът е изпълнил задълженията си по правилата за движение досежно скоростта, той не следвало да носи наказателна или гражданска отговорност за настъпилите общественоопасни последици.Сочи, че съгласно цитираната тълкувателна практика, при всички случаи, за да се превърне в опасност за движението, даден участник следвало да бъде обективно видим, при навлизането му върху платното за движение или по - рано и на следващо място поведението му да е създавало повишен риск или опасност от пътен инцидент. Наличието на училище, спирка на градски транспорт и други рискови зони на пътя не означава, че водачът е длъжен да предприеме аварийно спиране, само защото района е рисков.В такива райони водачите следва да бъдат с повишено внимание , а не 2 задължени да реагират, като при „възникнала опасност“.Сочи т.р.№106/1983г. по н.д.№90/1982г. ОСНК на ВС, според което ако в опасната зона за спиране на МПС бъде увредено лицето , което е създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно деяния по смисъла на чл.15 НК.Намира, че позоваването от PC Кюстендил на разпоредбата на чл. 117 ЗДП било напълно ирелевантно, тъй като лекият автомобил се бил движел с по ниска от максимално разрешената скорост за пътния участък, което се установява от АТЕ.Признавайки, че при определянето на скоростта се вземат предвид рисковите фактори и отговорните лица /Община и КАТ/, които били определили скорост на движение, която била спазена от водача, който дори се бил движел с по - ниска такава, в това се изразявало повишеното внимание от страна на водача на МПС и спазването на разпоредбата на чл. 117 ЗДП. Той бил възприел децата, които слизали от таксито, но не можел да предвиди дали ще пресичат, или ще се качат на тротоара, тоест дали ще се превърнат в опасност за движението, или не. Счита, че пресичането не било направено на пешеходна пътека, от което произтичала неправилността му. Съгласно приетата АТЕ ищецът като пешеходец не е бил изпълнил задълженията си визирани в чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. От заключението на АТЕ било видно, че В.С. управлявал л.а. „Тойота” с peг. № ****** със скорост, която била значително по - ниска от максимално разрешената за пътния участък. Този извод на вещото лице бил оспорен от ищеца, но се потвърждавал от АТЕ и от развитието на воденото наказателно дело.

„Опасната зона” за спиране на лекия автомобил била по - голяма от разстоянието, в което водачът за пръв път бил възприел, че ищецът като пешеходец предприемал пресичане. Ударът бил технически непредотвратим за водача на лекия автомобил.От момента в който ищецът, като пешеходец и водачът на лекия автомобил са имали видимост един към друг, тоест от момента, в който те обективно са могли да се възприемат, като опасност за движението, само ищецът, като пешеходец е можел предотврати ПТП, като преустанови пресичането си. Изпълнени били и двете условия, посочени в т.р.

№ 106/1983 година на ВС, а именно пешеходец, който създава опасност като пресича неправилно, в противоречие с изискването на закона и пешеходецът попада в „опасната зона” за спиране на правомерно движещия се с разрешена скорост лек автомобил. Сочи, че съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДП: Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,а не преди това, защото нямали задължение, а вероятно и възможност да предсказват бъдещото и бъдещи несигурни събития, съобразно които да съобразят начина си на шофиране . Шофьорът не можел да предвиди в кой момент и от кое място ще премине пешеходец, докато не го възприеме обективно, а както е посочено, в случая от този момент ПТП е било предотвратимо само за детето, при условие, че преустанови пресичането си. Водачът на лекия автомобил не можел да съобрази, нито да изчисли наум, докато шофира, скорост на движение, с която ще избегне ПТП с пешеходеца дете, от момента в който е можел да го възприеме, че предприема пресичане. Като неясен е определен извода на съда за несъобразяване задължението по чл.20, ал.2 ЗДвП – стр.7 от решението, 3 като е посочено, че на основание чл.20, ал.2 ЗДВП водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и в случай на необходимост да спрат пред всяко предвидимо препятствие .Излага становище по отношение формата на вината, като поддържа, че умишлената форма на вина и „грубата небрежност“ се доказва от страната, която я твърди, а в случая не се твърди и не се доказва някой от участниците да е действал умишлено.Небрежността в гражданското право е определена, като неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел- поведението на определена категория лица, с оглед естеството на дейността и условията на извършването й, а „грубата небрежност „ не се отличава по форма( според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като „грубата небрежност „ също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел- грижата, която би положил и най- небрежния човек , зает със съответната дейност при подобни условия, изразено чрез пренебрегване на о9новни правила за съответната дейност.Неспазването на правила за безопасност на движението, визирани в ЗДП и ППЗДП, в зависимост от вида на нарушението , също може да обоснове „груба небрежност“ според жалбоподателя, като сочи съдебна практика – решенията по гр.д.№387/2010г.-, гр.д.№4075/20-3г., гр.д.№951/2011г., гр.д.№2798/14г., гр.д.№4417/2015г. , гр.д.

№1577/2010г. ІV г.о на ВКС).Управлявайки автомобила със скорост по – ниска от предвидената, основна гаранция за безопасност на тази дейност, водачът на МПС според застрахователя не е действал виновно.Напротив налице е неполагане на елементарна грижа за избягване на многократно завишен риск за живота и здравето от страна на ищеца, като пешеходец- както е прието в решенията по гр.д.№23037/2017г. и гр.д.№2292/2017г. ІІІ г.о ВКС.Липсата на познавателен елемент, като елемент на вината изключва вина.Преди водачът да може да възприеме детето, не е налице познавателен елемент от вината, както е липсвала и фактическа възможност за узнаване.Излага становище и по отношение възражението за съпричиняване и прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в насока, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Твърди, че достатъчно за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обстоятелството, че в пряка връзка с определено рисково поведение на пострадалия са настъпили вреди от деликт, като приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но винаги поведението трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като допринася както за настъпване на ПТП, така и за собственото си увреждане.Съпричиняващото деяние според въззивника не е нужно да е противоправно и виновно или да се изразява в нарушение на императивна законова разпоредба – ППВС №17/63г., достатъчно е определено рисково поведение.В жалбата е обобщено, че с оглед на установения с изготвената АТЕ механизъм на ПТП, произшествието е било техническо предотвратимо само за пешеходеца, считано от момента ,в който обективно са можели да се възприемат, като опасност за движението.Ищецът пресича на необозначено за целта място, при ограничена видимост , която е поставило водача на лекия автомобил в невъзможност да избегне удара, а вината за 4 произшествието е изцяло на ищеца.Като приложимо в оценка на ситуацията се сочи ППВС №88/12.09.1962г., според което ако водачът на лекия автомобил въобще няма никаква вина за процесното ПТП а се касае за съпричиняване от страна на дееца, то приносът на ищеца е поне на 99%. В съответствие с изложеното е отправено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, както и постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове а в условията на евентуалност, за намаляване на присъденото обезщетение ведно със законните последици по отношение лихвата и разноските. Заявена е и претенция за присъждане на сторените по делото разноски и адвокатски хонорар пред двете съдебни инстанции.