Присъда № 5 от 02.02.2024, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 5/02.02.2024 г. по н.о.х.д. № 1338 по описа на Добричкия районен съд за 2023 г.

На 05.12.2023 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 49/2023 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция против М. К. М. от гр. Добрич, ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал.

1, т. 3 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че М. К. М., на 16.12.2021 г., в град Добрич, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – 13 годишната Г.

И. Р. (родена на 29.07.2008 г.), като извършеното деяние на съставлява престъпление по чл. 152 от НК.

Преди даване ход на разпоредителното заседание, пострадалата Г. И. Р., действаща със съгласието на своите родители З.С.Ю. и И. С.Р., заявява, че няма никакви претенции срещу подсъдимия М. К. М., обича го, както и, че заедно си гледат детето и не желае да се конституира като граждански ищец в процеса.

В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалата; Налице са основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК; На основание чл. 391, ал. 1 от НПК, съдебното заседание следва да се води при закрити врати; Не са налице основания да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице или тълковник и да се извършват съдебни следствени действия по делегация; Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение „Надзор на инспектор при Детска педагогическа стая при Първо РУ на МВР“, взета спрямо подсъдимия М. К. М.; Приема и прилага към материалите по делото актуална справка за съдимост на подсъдимия М. К. М. и не се налага събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.

Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.

1

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съглА. да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му бъде определено наказание пробация, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице - два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца и Включване в програми за обществено въздействие за срок от една година.

Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на наказание обществено порицание.

По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият М. заявява: „Придържам се към това, което каза адвокатът ми. Не искам пробация“ (цитат).

На дадената му последна дума подсъдимият М. заявява, че съжалява.

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

В края на лятото на 2021 г., в социалната мрежа „Фейсбук“, свидетелят Г. И. Р., родена на 29.07.2008 г., се запознала с подсъдимия М. К. М., роден на 22.04.2007 г. По това време Р. живеела при родителите си И. С.Р. и З.С.Ю. в с.

Победа, общ. Добричка, а подсъдимият М. М. живеел с майка си в гр. Добрич, в жилище с административен адрес: ****. Още при първата им среща, свидетелят Г. Р. казала на подсъдимия М., че е на 13 години. На 16.12.2021 г.

2

Р. отишла да живее в жилището на подсъдимия М., на ****. Вечерта на 16.12.2021 г. подсъдимият М. се съвкупил с Г. Р.. Преди да осъществи съвкуплението, жени от рода на подсъдимия М. облекли Р. в рокля, махнали й обеците и фибите от косата и постлали бял чаршаф на пода в общата им стая.

Върху този чаршаф М. извършил съвкуплението с Р., след което, спазвайки обичая, възрастните родственици пили „сладка ракия“. От съвместното съжителство на подсъдимия М. и Р., на 18.12.2022 г. им се родило дете – А. Г.

И.ов. Подсъдимият М. и свидетелят Р. продължили да живеят заедно, грижейки се за детето си.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Протокол за разпит на свидетеля И. С.Р. от 03.05.2023 г.; Протокол за разпит на свидетеля З.С.Ю. от 03.05.2023 г.; Протокол за разпит на свидетеля Г. И. Р. от 06.05.2023 г.;

Препис-извлечение от Акт за раждане на Г. И. Р.; Препис-извлечение от Акт за раждане на М. К. М.; Препис-извлечение от Акт за раждане на А. Г. И.ов;

Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете Г. И. Р. от 29.03.2023 г.; Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете - А. Г. И.ов от 29.03.2023 г.; Протокол за разпит на обвиняемия М. К. М. от 07.11.2023 г.; Справка за съдимост на М. К. М. от 26.09.2023 г.; Справка от ОСл.О при ОП - Добрич от 07.11.2023г.; Справка от ЕИСПП – 2 л. от 07.11.2023 г.; Характеристични данни на непълнолетния М.

К. М. от 09.11.2023 г.; Справка от МКБППМН от 29.09.2023 г.; Справка от Регионално управление на образованието – Добрич от 29.09.2023 г.;

Информация от ОУ „Панайот Волов“ - Добрич от 29.09.2023 г., ведно с Удостоверение за преместване; Протокол за разпит на свидетеля Г. И. Р. от 23.10.2023 г.; Справка за съдимост на подсъдимия М. К. М. от 08.12.2023 г.

Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият М. К. М. от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуеми по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 16.12.2021 г., в град Добрич, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – 13 годишната Г. И. Р. (родена на 29.07.2008 г.), като извършеното деяние на съставлява престъпление по чл. 152 от НК.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Гласните доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние. Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият М. К. М. е автор на изпълнителното деяние – съвкупление с малолетната Г. И. Р. (родена на 29.07.2008г.), чиято малолетна възраст се 3 установява въз основа на приложения по делото препис-извлечение от акт за раждане. С осъществяване на съвкуплението престъплението се явява довършено. Престъплението е осъществено със съдействащото поведение на Р., която е дала съгласие за това. Т.е., извършеното от подсъдимия М. не осъществява състава на изнасилването по чл. 152 от НК.

От теорията и практиката е известно, че за наличието на умисъл се съди от цялостното поведение на дееца, обективирано посредством действията му.

В настоящия случай, съдът намира, че подсъдимият М. М. е извършил съвкуплението с Г. И. Р., с ясното съзнание, че същата е на 13 години, което обстоятелство се потвърждава от собствените му обяснения, дадени в присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК.

При така извършения доказателствен анализ и с оглед възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че деянието на подсъдимия М. К. М. е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че извършва съвкупление с Р., желаел е неговото осъществяване, като е съзнавал и възрастта на същата.

С оглед събраните данни за физическото и психическото състояние на подсъдимия М. К. М., за съда не възникна ни най-малко съмнение, че подсъдимият М. към момента на извършване на деянието макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Причините за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия, както и незачитането на половата неприкосновеност на личността и установения правов ред в страната.

Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимия М. К. М., по следните съображения:

Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Деянието, което подсъдимият М. К. М. е извършил, е било възведено като престъпление от компетентен орган - законодателният орган в Република България. А е било възведено като престъпление, защото съдържа обществена опасност, която не следва да бъде подценявана преждевременното раждане при съвкупление с ненавършило 14-годишна възраст дете, каквато безспорно към инкриминирания период е била свидетелят Г. И. Р., представлява фактор, който смущава нормалното психо4 физическо съзряване на девойката, нейното обучение, възпитание и квалификация; роденото при такова съвкупление дете се отглежда или от друго дете, каквото безспорно е неговата ненавършила 14-годишна или 16годишна възраст, а оттам, и незряла майка, или на грижите на държавата с произтичащите от това допълнителни негативи. Ако бъде прието, че традициите изключват съставомерния характер на съвкуплението с ненавършило 14-годишна възраст дете, това означава при тълкуване на закона да се създава нов закон, различен от този, който е създаден от компетентен орган.

С оглед изложеното, съдът намира, че е осъществено деяние с висока степен на обществена опасност, придобило напоследък широко разпространение сред обществото ни, поради което разпоредбата на чл. 9, ал.

2 от НК не би могла да намери приложение.

За да определи наказанието на подсъдимия М. К. М., съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършените от него деяния, данните за личността му, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на подсъдимия: