Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 257 от 12.10.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 327/2026
Вид
Решение № 257
Подписан
12.10.2026
В сила
12.10.2026
Състав
Мария Янева Блецова Калцова, мл.с. Юлия Иванова Славова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Сливен, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от мл.с. Юлия Ив. Славова Въззивно гражданско дело № 20262200500327 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение № 332 от 08.04.2026 г., постановено по гр. д. № 2297/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че Е. Е. М. дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.

Пловдив, сумата от 500,50 лв., представляваща стойността на предоставени медицински услуги по време на болничния му престой за периода от 13.05.2023 г. до 16.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 40 от 09.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 111/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен. С решението са присъдени и разноските, направени в заповедното и исковото производство.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Е. Е. М. чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Д. П. С., като с нея решението се обжалва изцяло. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Излагат се съображения, че районният съд не е извършил правилна преценка на представените доказателства и не е съобразил обстоятелствата, при които ответникът е постъпил за болнично лечение и впоследствие е напуснал лечебното заведение. Оспорва се изводът, че ответникът е бил надлежно 1 информиран за финансовите последици от незавършването на клиничната пътека, като се поддържа, че предвид тежкото му здравословно състояние и притеснението за живота и здравето си той не е могъл да възприеме правилно съдържанието и правните последици на подписаната декларация. Излагат се доводи, че ответникът е напуснал лечебното заведение поради липса на подобрение в здравословното му състояние, а не поради нежелание да изпълнява лекарските предписания. Оспорва се изпълнението на предпоставките за хоспитализация по клинична пътека № 216, като се поставя въпросът за необходимостта от извършване на оперативна процедура и за съответствието между проведеното лечение и изискванията на клиничната пътека. Навеждат се възражения във връзка с продължителността на болничния престой, както и относно съдържанието и датата на издаване на епикризата. Поддържа се, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставките за възникване на претендираното вземане.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.

Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Р. В., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е установил релевантните факти и е извършил обоснована преценка на събраните доказателства, въз основа на която е достигнал до законосъобразен извод за съществуването на претендираното вземане. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

С отговора не са направени доказателствени искания.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от назначения му особен представител адв. Д. П. С., който поддържа въззивната жалба, оспорва писмения отговор и заявява, че няма доказателствени искания и не възразява срещу доклада по делото. В хода на устните състезания поддържа искането за отмяна на първоинстанционното решение, прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение и иска издаване на разходен касов ордер за определеното му възнаграждение като особен представител.

Въззиваемата страна УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. Постъпило е писмено становище от адв. Р. В., с което не се възразява срещу даването ход на делото и се поддържа искането за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, чрез процесуален представител с 2 представителна власт, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и съответства на събрания по делото доказателствен материал, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към нея, като във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания излага следните съображения.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, против Е. Е. М. положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 500,50 лв., представляващо стойността на предоставени медицински услуги по време на болничен престой за периода от 13.05.2023 г. до 16.05.2023 г.За посоченото вземане е издадена Заповед № 40 от 09.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 111/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Това е обусловило предявяването на установителния иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК. Районният съд правилно е определил предмета на спора и приложимата правна квалификация на предявената претенция, като е осигурил на страните възможност да упражнят процесуалните си права и да ангажират доказателства в подкрепа на своите твърдения и възражения.Предмет на установяване в производството по чл. 422 ГПК е съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, обуславящи възникването, съществуването и изискуемостта на претендираното вземане, включително предоставянето на медицинските услуги, основанието за тяхното заплащане от пациента и размера на дължимата сума. В тежест на ответника е да докаже твърдените от него правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи обстоятелства.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 13.05.2023 г. ответникът е постъпил за болнично лечение във Втора клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, по клинична пътека № 216 „Спешни състояния в гръдната хирургия“. По време на болничния му престой са извършени медицински прегледи, диагностични изследвания и лечебни дейности, отразени в приложената медицинска документация.От епикризата от 16.05.2023 г. и представения формуляр за информирано съгласие се установява, че на пациента е предложено извършването на фибробронхоскопия, от която същият е отказал, като е заявил желание да напусне лечебното заведение. В резултат на отказа започнатият диагностично-лечебен процес е прекратен преди неговото завършване.По делото е прието и заключение на съдебно-почеркова 3 експертиза, което районният съд е обсъдил в съвкупност с останалите доказателства. Съществено значение за разрешаването на спора има представената декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури от 13.05.2023 г., съдържаща условията за заплащане на предоставената медицинска помощ.

В раздел III от декларацията пациентът е заявил, че е запознат с условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на клиничната пътека, по която постъпва за лечение. В раздел IV е отразено, че е запознат с обстоятелството, че НЗОК не заплаща оказаната болнична помощ, когато не е завършен алгоритъмът на клиничната пътека.Съгласно раздел V пациентът е декларирал, че е запознат с ценоразписа на медицинската помощ и услугите, предоставяни от лечебното заведение, като приема да заплаща услугите в случаите, когато лечението му не се заплаща от републиканския бюджет, от бюджета на НЗОК или от друг източник на финансиране.В раздел VI е посочено, че пациентът е запознат с цената на един ден болничен престой, както и с обстоятелството, че в нея не се включват цените на консултативните прегледи, манипулациите, изследванията, използваните лекарствени продукти и медицински изделия.В раздел VII изрично е предвидено, че ако пациентът откаже лечение или напусне лечебното заведение преди завършване на алгоритъма на клиничната пътека, поема задължение да заплати стойността на дните болничен престой, консултативните прегледи, манипулациите, изследванията и разходите за лекарствени продукти и медицински изделия, които не се включват в цената за леглоден, съобразно ценоразписа на лечебното заведение.Следователно от съдържанието на декларацията се установява, че ответникът е бил предварително запознат с условията за заплащане на предоставената медицинска помощ и е поел задължение за заплащането при настъпване на изрично посочените предпоставки.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че поради тежкото си здравословно състояние и притеснението за живота и здравето си ответникът не е могъл да възприеме правилно съдържанието и правните последици на подписаната декларация. Самото наличие на заболяване, наложило хоспитализация, не е достатъчно, за да обоснове извод за невъзможност на пациента да разбира значението на изявленията си. За установяването на подобно обстоятелство е необходимо да са налице конкретни доказателства относно състоянието на лицето към момента на подписване на документа.В случая по делото не са установени обстоятелства, които да обосновават извод, че към 13.05.2023 г. ответникът е бил в състояние, изключващо възможността да разбира съдържанието и значението на направените от него изявления. Не може единствено въз основа на тежестта на заболяването и свързаното с него притеснение да се приеме, че декларираното съгласие е лишено от правно значение.Обстоятелството, че декларацията е подписана при постъпването за болнично лечение, само по себе си също не обосновава извод за липса на съгласие с посочените в нея условия. Необходимо е да се установят конкретни факти, които да поставят под съмнение действителното формиране и изразяване на волята на пациента, каквито в настоящия случай не се установяват.За преценката дали са настъпили предвидените в декларацията 4 предпоставки за заплащане на медицинските услуги следва да бъде съобразена и нормативната уредба относно заплащането на болничната медицинска помощ от НЗОК, действаща към момента на процесната хоспитализация.Към периода от 13.05.2023 г. до 16.05.2023 г. приложим е Националният рамков договор за медицинските дейности за 2020–2022 г., с действащите към този момент изменения и допълнения.Съгласно чл. 354, ал. 1 от посочения НРД при незавършена клинична пътека, както и при неспазване на изискванията за нейното изпълнение, включително диагностично-лечебния алгоритъм, дейността не се заплаща от НЗОК. Клинична пътека № 216 „Спешни състояния в гръдната хирургия“ предвижда минимален болничен престой от три дни и изпълнение на определен диагностично-лечебен алгоритъм, съобразен с конкретното заболяване и състоянието на пациента.