Решение № 143 от 05.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000503044 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 99569/ 17.09.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника Т. М. чрез назначения му особен представител по член 47,ал.6 от ГПК адвокат А. А. срещу решение № 4990 от 28.08.2024 г. , постановено от СГС, ГО I – 29-ти състав по гр.д.№ 8862/2021 г. в осъдителната част.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване за незаконосъобразност на решението, защото се основава на „неправилна“ съдебно – счетоводна експертиза и неистински документи. При довод за възникнало между страните от валиден договор за банков кредит задължение за връщане на получения кредит в размер на 30 000 лева на вноски, се поддържа, че банката не е имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да увеличи договорената лихва, тъй като е погасяван редовно и клаузата за възможността за увеличаване на лихвения процент е неравноправна и ответникът не дължи заплащане на такса за обслужване на разплащателна сметка и нотариална 1 такса.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, град София отговаря чрез пълномощника си – адвокат С. З. , че въззивната жалба е неоснователна .

С искова молба с вх.№ 8434/13.07.2021 г. ( по регистратурата на СГС) „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е сезирала съда с обективно съединени искове по член 430,ал.1 и ал.2 от ТЗ във връзка с член 79,ал.1 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника Т. М. да заплати главница в размер на 25 644,84 лева , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане, възнаградителна лихва в размер на 1 454,85 лева ( в предмета на въззивното производство е част, равняваща се на 1 381,31 лева ) за периода 20.07.2020 г. – 23.06.2021 г., лихва за забава в размер на 1 746,49 лева ( в предмета на въззивното производство е част, равняваща се на 36,60 лева ) за периода 14.05.2021 г. – 23.06.2021 г. , такса за управление на кредита за периода 20.07.2020 г. – 23.06.2021 г. в размер на 39 лева ( в предмета на въззивното производство е част, равняваща се на 38,50 лева ) и нотариална такса в размер на 60 лева . Исковете са основани на твърдения за : сключен между страните на 29.03.2019 г. договор за потребителски кредит № FL 979824 ; отпуснат и усвоен в същия ден от ответника кредит в размер на 30 000 лева ; извършени от него плащания до 20.07.2020 г. и обявена от банката предсрочна изискуемост на кредита на 22.03.2021 г. с нейно изявление , връчено в този ден при условията на член 47,ал.1 и ал.2 от ГПК от ЧСИ, с рег.

№ *** на КЧСИ , на регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника .

С отговора на исковата молба, подаден от адвокат А. А. - особен представител на ответника М. са оспорени : истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства, връчването на поканата за обявяване на предсрочната изискуемост ( на адрес, различен от посочения в член 3,ал.1 от договора ) и дължимостта на възнаградителна лихва над размера, определен според първоначално уговорения лихвен процент от 6,350 % .

За да уважи исковете, СГС е приел, че оспорването по член 193 от ГПК не се отнася до документа за договора за кредит от 29.03.2019 г. ; от него е възникнало валидно правоотношение между страните ; в съдържанието му се включва задължението на ответника да върне усвоения кредит в размер на 30 000 лева, ведно с възнаградителна лихва в размер на 7,50 % годишно съгласно 2 уговорките в член 3 ( 1) и член 3 ( 3 ) - сбор от фиксирана надбавка от 6,350 % и референтен лихвен процент „Прайм“ от 1,150 % - с 84 на брой ежемесечни вноски с падеж на 18- то число до 18.03.2026 г. При служебната проверка по член 7,ал.3 от ГПК съобразно приложимите правила на член 143 и 144 от ЗЗП е приел, че клаузата, даваща възможност на банката да променя референтния лихвен процент, а с това и годишния лихвен процент , е неравноправна, но страните са обвързани от клаузите за олихвяване на кредита с ГЛП - 7,50 % годишно ; ответникът извършил плащания до 20.08.2020 г., с които погасил вноската с падеж 18.06.2020 г. и частично вноската с падеж 18.07.2020 г. , не платил всички следващи вноски и за банката е възникнало правото да обяви договора за предсрочно изискуем, което тя упражнила с уведомлението от 19.01.2021 г. , връчено чрез ЧСИ при условията на член 47,ал.5 от ГПК на 22.03.2021 г.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, неправилно в една част и правилно – в останалата част .

Съгласно приетото в о.с.з. на 4.10.2023 г. заключение по съдебно– счетоводната експертиза, което ответникът не е оспорил и САС , също като първата инстанция,възприема като обосновано на проверени , редовно водени счетоводни книги, ответникът е обслужвал кредита до 20.08.2020 г., като заплатил общо 6 932,89 лева. От тях отнесени са 2 575,64 лева към главницата ; 4 355,16 лева към възнаградителната лихва и 2,09 лева към лихва за забава. Видно от таблица – приложение№1 към заключението на съдебно – счетоводната експертиза - колона 4 и 5 нито една от вноските в частта по възнаградителната лихва не е определена при прилагане на по – висок от първоначално определения ГЛП от 7,50 % . С последното плащане от 20.08.2020 г. е погасена изцяло вноската с падеж 18.06.2020 г. и частично вноската с падеж 18.07.2020 г. При това положение въпросът за това дали са нищожни като неравноправни клаузите на член 3(2)- частично и на член 3 (3) – (6), даващи възможност на банката да променя годишния лихвен процент чрез промяна на единия компонент – референтния лихвен процент „ПРАЙМ“ за необезпечени кредити, няма значение за произнасянето по оспорването от 3 въззивника на извода в решението,че длъжникът е допуснал неизпълнение и това е основание за възникване в полза на банката на правото да обяви договора за предсрочно изискуем.

Щом кредитополучателят М. е просрочил падежиралата на 18.07.2020 г. вноска и всички следващи падежирали на 18-то число на месеца вноски, банката има възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като член 14 от договора предвижда неплащането на една или повече вноски като основание за тази възможност . Банката я е упражнила надлежно с уведомлението от 19.01.2021 г., за което има залепване при условията на член 47,ал.1 от ГПК на дата 5.03.2021 г. при връчването чрез ЧСИ . За това уведомление , като изпратено и достигнало до посочения в договора адрес на длъжника – град ***,ул. „***“ № *, клаузата на член 19 фингира, че е получено от адресата. В случая банката се позовава на проявено действие на предсрочната изискуемост от по – късната дата – 22.03.2021 г. Със заключението на ССЕ е установено, че към тази дата неплатената главница – падежирала и предсрочно изискуем остатък - се равнява на 26 993,40 лева ; неплатената възнаградителна лихва, изтекла от посочения в исковата молба ден 20.07.2020 г. до 22.03.2021 г. се равнява на 1 318,31 лева и лихвата за забава за неплатената главница за периода 14.05.2021 г. – 23.06.2021 г. – на 36,60 лева . Отговорността на ответника по член 430,ал.1 и ал.2 от ТЗ е в рамките на посочените суми и уважаването на исковете за тях е законосъобразен резултат .

Заплатената от банката в полза на ЧСИ такса в размер на 60 лева за връчването на уведомлението по член 60,ал.2 от ЗКИ съставлява разход , без който тя не може да успешно да претендира изпълнение на предсрочно изискуемия остатък от главницата. Тя е в обема на отговорността на длъжника съгласно член 78 от ЗЗД и искът за нея е уважен правилно. Но уговорката по член 5,т.2 за дължимост на такса в размер от 3,50 лева месечно за обслужване на разплащателната сметка, по която се отпуска кредитът, противоречи на разписаната забрана в приложимия член 10а,ал.2 от ЗПК ( в ред. Дв,бр.35 от 2014 г.). Според нея банката не може да изисква заплащането на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Доколкото не следва друго (при липса на ангажирани от ответника доказателства ) , следва да се приеме, че банката не извършва конкретни услуги по управление на кредита и 4 не прави разходи, но въпреки това формира вземане срещу потребителя.

Поради това уговорката за дължимост на тази такса няма правно действие.Уважаването на иска за таксата по член 5,т.2 от договора до размера от 38,50 лева е незаконосъобразно. Въззивният съд отменя решението само в тази част, като постановява отхвърлянето на иска за това вземане за такса до този размер и потвърждава решението в останалата му осъдителна част .

Промяната на изхода от спора налага отмяна на решението относно присъдените на ищеца разноски над размера от 3 673,83 лева , равностойни на 1 878,40 евро . За въззивното производство разноски за внесеното адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника претендира само въззиваемата банка , като й се дължат част по съразмерност в размер на 698 лева , равностойни на 357 евро.

Воден от горните съображения , САС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4990 от 28.08.2024 г. , постановено от СГС, ГО I29-ти състав по гр.д.№ 8862/2021 г., в частта, с която Т. М., ЕГН: ********** от град *** ,представляван от особен представител по член 47,ал.6 от ГПК – адвокат А. Ц. А. с адрес – град *** , ул. „ ***“ № *, ет.*,ап.* е осъден да заплати на „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, град София,ул. „ Околовръстен път“ № 260 сумата в размер на 38,50 лева – такса за управление на кредита за периода 20.07.2020 г.- 23.06.2021 г. и осъждането му за разноски над размера от 3 673,83 лева ,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, град София срещу Т. М., ЕГН: ********** от град *** за осъждането му да заплати сума в размер на 38,50 лева – такса по член 5,т.2 по договор за потребителски кредит № FL 979824, сключен на 29.03.2019 г. за периода 20.07.2020 г.- 23.06.2021 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата осъдителна част , както и в частта на присъдените на банката разноски до размера от 3 673,83 лева .

ОСЪЖДА Т. М., ЕГН: ********** от град *** , представляван от особен представител по член 47,ал.6 от ГПК – адвокат А. Ц. А. с адрес – град *** , ул. „ ***“ № *, ет.*,ап.* е осъден да заплати на „ ЮРОБАНК 5

БЪЛГАРИЯ“ АД, град София,ул. „ Околовръстен път“ № 260 разноски за въззивното производство в размер на 357 евро .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6