Решение № 80 от 04.09.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. София, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Стефка Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20238002100072 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за частния съдебен изпълнител /ЗЧСИ/.

Образувано е по жалби на министъра на правосъдието, чрез главен юрисконсулт И. Т., и ЧСИ М. П. против решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, взето на 28.05.2022 г. по дисциплинарно дело № 6/2023 г.

С него дисциплинарно-наказващият орган приел, че ЧСИ П. е извършил нарушението по т.

1 от искането на министъра на правосъдието и наложил наказание глоба в размер 2500 лв.

Отхвърлил искането на министъра за налагане на наказание по т. 2, 3 и 4.

Министърът на правосъдието обжалва горното решение в частта, с която за част исканията му (по т. 2, 3 и 4) е отказано да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ЧСИ, както и относно размера на глобата, наложена за установеното нарушение по т. 1 от искането. Оплакванията са за незаконосъобразност в изводите, че ЧСИ не е допуснал нарушения на чл. 433, ал. 1, т.6 ГПК и чл. 80 ЗЧСИ, на чл. 485, ал. 1 ГПК и чл. 459, ал. 1 ГПК; за необсъждане на всички данни по делото и необоснованост в изводите, които не съответстват на обективните данни. Също така намира, че ДК на КЧСИ не е взела предвид дисциплинарното минало и тежестта на нарушението на ЧСИ по приложението на чл. 432, ал. 1, т. 1, вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което наложеното наказание е несъразмерно занижено. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа оплакванията.

ЧСИ отговаря, че жабата е неоснователна. Счита, че изобщо не следва да се ангажира отговорността му за нарушенията, описани в пункт 1 от искането на министъра на 1 правосъдието до КЧСИ, а и определеното наказание във връзка с това искане е завишено като размер. Излага съображения за законосъобразност в заключението на ДК досежно т. 2, т. 3 и т. 4 от искането на министъра. Във връзка с доводите относно предходни дисциплинарни наказания на ЧСИ, счита, че предвид наказателния характер на производството, следва да намерят съответно приложение и правилата на националното законодателство, касателно института на реабилитацията, доколкото такива няма по ЗЧСИ.

В съдебно заседание поддържа отговора.

Камарата на ЧСИ, в открити съдебни заседания, чрез юрисконсулт С. и чрез юрисконсулт Д., изразява становище за неоснователност на жалбата.

ЧСИ М. Н. П., с рег. № район на действие Софийски градски съд, обжалва решението на ДК на КЧСИ в частта, с която му е наложено дисциплинарно наказание. Счита, че комисията неправилно е приела, че е извършил изпълнителни действия по спряно с акт на съда изпълнително производство. Той не е извършил разпределение след извършената публична продан, поради което поддържа, че липсва вреда в чужда правна сфера. Определеният размер на глобата е завишен, надвишава три МРЗ за страната и не съответства на степента и тежестта на нарушението, като и на обстоятелството, че няма причинени имуществени вреди. В съдебно заседание поддържа жалбата. В хода на процеса прави довод за „квазинаказателния“ характер на дисциплинарното производство, като излага и твърдения, че за деяния, за които на него се търси дисциплинарна отговорност, по отношение на други ЧСИ, при същите нарушения, министърът на правосъдието не сезира ДК.

Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно това допуска ли правото на Съюза и дали е в съответствие с принципите на свобода на предоставяне на услуги, на основателно правно очакване и на равно третиране, предвиденото наказание за дисциплинарно нарушение – лишаване от правоспособност на ЧСИ по чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ

Прави искане за сезиране на Конституционния съд за установяване на несъответствие между чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ и чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 3 и ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на РБ.

Министърът на правосъдието, чрез главен юрисконсулт И. Т., отговаря, че жабата на ЧСИ е неоснователна. Такива са и исканията за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и сезиране на Конституционния съд за противоконституционност на чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ.

Камарата на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт С. и чрез юрисконсулт Д., в открити съдебни заседания, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Процесуалните представители на министъра на правосъдието и на КЧСИ молят за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. ЧСИ П. моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Дисциплинарното дело е образувано по твърдения за нарушения, допуснати от ЧСИ М. П. с рег. № и с район на действие Софийски градски съд, по изпълнително дело № 20218510400021 и изпълнително дело № 20208510402666, по искане на Министъра на правосъдието, описани в четири точки.

2

Според ДК, осъществено е нарушението по т. 1 от искането на министъра – извършване на публична продан на недвижими имоти, собствени на дружество – длъжник, въпреки определение от 29.01.2021 г. на СГС по т.д. № 2516/2020 г. за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20218510400021.

Установено е, че при ЧСИ М. П. са образувани множество изпълнителни дела, всички с взискател „Българска търговско-промишлена група“ ЕООД, [населено място] и длъжник „Си Би Глобал Инвестмънт“ ООД, [населено място]. ДК приела, че с протокол от 05.01.2021 г. съдия изпълнителят присъединил изпълнителните дела към изпълнително дело № 20208510402666. ДК посочила, че проданта е извършена след съдебно разпореждане да се спре изпълнителното производство, с което е нарушен чл. 456, ал. 1 ГПК. ДК приела, че щом е налице съдебен акт за спиране на изпълнително производство, съдебният изпълнител е длъжен да се подчини и да преустанови всички изпълнителни действия, насочени към осребряване имуществото на длъжника, в т.ч. да не извършва продан. Заключил, че провеждането на проданта по изпълнително дело № 20218510400021 е опорочена.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че като краен резултат, изводът на ДК за допуснато дисциплинарно нарушение от ЧСИ П., който е извършил публична продан, е правилен. При постановено от съд определение за допускане на обезпечение чрез спиране на принудително изпълнение, съдия-изпълнителят е длъжен да го спре по силата на чл. 432, ал.

1, т. 1 ГПК. Спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане не е забрана да се извършват действия по изпълнителното дело. То не е пречка да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, да бъдат налагани запори върху вещи и вземания, както и възбрани върху недвижими вещи, да бъдат приемани плащания от трети задължени лица и извършвани описи на движими и недвижими вещи, както и да бъде назначаван пазач.

Спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане е забрана за осребряване на имущество на длъжника и за предаване на постъпилите парични суми на взискателя; способ за осребряване е и публичната продан на недвижим имот. След нея, независимо дали е извършено разпределение на сумите или не, продаденият имот вече не е част от имуществото на длъжника. След присъединяване на вече образувани изпълнителни дела в едно, действията по осребряване на имуществото на длъжника касаят непогасените вземания по всички присъединени дела, а в случая те са и на един кредитор, като разпределението се извършва по правилата на чл. 460 ГПК. Необосновани са изводите на ДК, че няма присъединяване на изпълнително дело № 20208510402666. Не то, а другите дела са присединени към него с постановления на ЧСИ. Ето защо, извършената продан се явява и в противоречие с определение на САС от 27.01.2021 г., с което е допуснато обезпечение по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, като съдът е разпоредил спиране на изпълнително дело № 20208510402666.

Следва да се изясни и това, че първо при ЧСИ П. е образувано изпълнително дело № 20208510402666, на 11.12.2020 г., по молба на „БТПГ“ ЕООД, като взискател, въз основа на всички изпълнителни листи в негова полза против длъжника „Си Би Глобал Инвестмънт“ ООД. На 04.01.2021 г. взискателят е поискал да му бъдат върнати оригиналите на изпълнителните листи, след което ЧСИ, въз основа на същите, на следващия ден, образувал 3 отделни изпълнителни производства и веднага ги съединил отново за общо разглеждане към първоначално образуваното изпълнително дело. Фактически всички изпълнителни листи изначално са били образувани за провеждане на принудително изпълнение в общо изпълнително дело, последващото раздробяване на дела с различни номера и обединяването им отново в едно, не променят горния извод. Доколко това води до генериране на разноски, е въпрос извън настоящото произнасяне и съдът няма да го изследва, вкл. и във връзка при преценката за тежестта на наказанието за установеното нарушение.

По изложените по-горе съображения, неоснователен е доводът на ЧСИ, че е следвало да спре изпълнението само по изпълнителното дело, посочено в съдебния акт (то е измежду присъединените), както и, че спирането на изпълнението по него, не било основание за спиране на „цялата продан“. При изложените по-горе съображения, следва, че ЧСИ не е имал право да предприема принудителното действие публична продан; осъществяването й е спряно и не може да се извърши, за да се удовлетвори вземане на кредитора по кое да е от изпълнителните дела, присъединени за общо разглеждане с това, във връзка с което съдът е допуснато обезпечение.

По т. 2 от искането на министъра ДК намерила, че няма допуснато нарушение на чл. 80 ЗЧСИ , вр. чл. 29 от тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, вр. чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК.

Приела е, че според копие от сметка № [ЕГН] от 22.12.2020 г. дължимите авансови такси по изпълнително дело № 20208510402666 са били внесени.

Спорът пред ВКС е фактически – има ли действително авансово плащане, а още и кога точно е сторено това. Предвид предмета на дисциплинарното производство, от значение е само дали са били внесени авансово таксите за образуване на изпълнителното дело.

Изпълнително дело № 20208510402666 е образувано на 11.12.2020 г., въз основа на молба от взискателя и представени от него множество изпълнителни листи.

В открито съдебно заседание, проведено на 23.02.2023 г., съставът на Върховния касационен съд е указал, че спорът е за това внесели ли са действително и кога авансовите такси по изпълнителното дело, че тежестта на доказване е за ЧСИ, както и, че установяването на спорните обстоятелства може да се осъществи с писмени доказателства, както и със съдебна експертиза.

Пред съда са представени множество документи. Релевантни относно спорните обстоятелства са платежен документ – за извършен на 21.12.2020 г. превод на сумата от 314 лв. по изпълнително дело 2666/20 г. от взискателя, с основание – авансово дължима такса; сметка от 22.12.2020 г. на ЧСИ по изпълнително дело № 2020851040266, на обща стойност 198 лв. с ДДС и писмо от 17.12.2020 г. от ЧСИ до взискателя.

Становището на министъра на правосъдието по тези и другите представени от ЧСИ доказателства са, че не доказват авансово плащане на таксите, а такова, сторено след извършване на изпълнителното действие, на 21.12.2020 г.

КЧСИ изразява становище, че с представените пред съда доказателства се установява извършено надлежно плащане на дължимите такси.

Съставът на ВКС намира за нужно първо да посочи, че такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия, като размерът 4 им е определен в ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 80 от ЗЧСИ и чл. 33 и 34 от Тарифата, таксите се плащат от взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително действие. Таксите, а още и разноските се плащат от взискателя, с изключение на субсидиарните, и са за сметка на длъжника.

Взискателят следва сам да определи размера и да внесе дължимите авансови такси, както и да представи доказателства за това още с молбата си за образуване на изпълнителното дело, съответно с молбата за поисканото изпълнително действие. Ако това не е направено от взискателя, ЧСИ е длъжен да му изпрати съобщение по реда на чл. 129, ал. 2, във вр. с чл.