Решение № 475 от 15.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Благоевград, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Милена Каменова

Крум Динев при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200500602 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, като е образувано по повод подадена въззивна жалба на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор ***, представляваща секция „К“, от жилищен комплекс „***“ - град Р., м. „**“, представлявана от управителя Е.Н., насочена против Решение № 81 от 19.03.2024 г. по гр. д. № 965 по описа за 2022 г. на РС - Р., с което по искова молба на К. Т. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Р., ул.

„**“ № 15, вх. 1, ет. 2 , са отменени всички решения, приети от общото събрание на тази етажна собственост, обективирани в протокол от 26.07.2022 година. С атакуваното решение е счетено от правна страна, че предявената искова претенция с правна квалификация по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е изцяло основателна, тъй като на 26.07.2022 г. в конферентната зала на комплекса „***“ гр. Р., ул. „**“, са били проведени общо дванадесет общи събрания на дванадесет отделни етажни собствености, сред които и процесната такава секция “К”, който фактически извод обосновавал извода, че макар и да били съставени отделни протоколи за различните етажни собствености, всъщност било проведено едно общо събрание за всички етажни собствености, което действие било в разрез с изискванията на ЗУЕС, тъй като провеждането на 1 такова общо събрание поставяло под съмнение въпросите дали за всяка етажна собственост е имало кворум при провеждане на събранието, както и дали е било налице мнозинство при гласуване на решенията. Eто защо първоинстанционният съд приел, че само на основа това нарушение следвало да бъдат отменени всички решения, предмет на иска, но като допълнение са представени правни аргументи относно законосъобразността на част от приетите решение, а именно тези обективирани под т. 7 и т. 8 от дневния ред.

Във въззивната жалба, инициирала настоящото производство, това решение се атакува като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като се посочва, че при провеждане на общото събрание били спазени всички изисквания на ЗУЕС, като от материалите по делото ставало ясно, че всяка етажна собственост провела самостоятелно събрание, а хипотезата на чл. 18 ЗУЕС не била налице, а първоинстанционният съд неправилно игнорирал представените писмени доказателства за сметка на гласните такива, като отделно от това съдът необосновано кредитирал само част от показанията на свидетелите и то тези от тях, които били заинтересовани от изхода на спора. Доколкото общото събрание било свикано за провеждане на 25.07.2022 г., то поканата до собствениците на отделните обекти била поставена на 15.07.2022 г., като по този начин бил спазен предвиденият седемдневен срок за уведомяване, като до знанието на всички участници били сведени въпросите, които следвало да се разискват, както и материалите, относими към всяка отделна точка от дневния ред. При провеждане на събранието били съблюдавани изискванията на чл. 15 ЗУЕС, като от представения списък на собствениците, присъствали на ОС, се установявал кворум от 37.25% ид. ч., който размер бил определен като сбор от идеалните части, описани в нотариалните актове на собствениците. Възразява се, че участниците, които присъствали физически на място на 25.07.2022 г. имали възможността да упълномощят нарочно лице да ги представлява при провеждането на ОС на следващия ден, от която възможност те се възползвали, поради което не било основателно възражението, че някои от собствениците били лишени от възможност да реализират правата си като изразят становище по подложените на обсъждане въпроси. Акцентира се, че протоколът от събранието отговарял на изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, като по делото били представени и отделните писмени форми за гласуване, чрез които участниците в събранието 2 могли да изразят своя глас. Оспорват се и правните съображения относно законосъобразността на решението под т. 7 от дневния ред на проведеното ОС, като се възразява, че съдът не зачел договорната свобода, предвидена в чл.

9 ЗЗД, като не отчел, че разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС касаела единствено и само възлагане правомощия на управителния съвет, респ. на управителя, но не и възлагане на дейности по поддържане на общите части на сградата в добро състояние. С тези аргументи се иска отмяна на първоинстанционното решение, като вместо това предявеният иск бъде оставен без уважение, като се претендира присъждане и на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. В представения в законоустановения за това срок отговор към въззивна жалба от страна на въззиваемия К. Т. Т., ЕГН: ********** от град Р., улица „**“ № 15, вх. 1, ет. 2, действащ чрез адвокат Р. Д. Зотева-Коцакова, се настоява да бъде постановено решение, с което да бъде оставена без уважение като неоснователна жалбата на етажната собственост, тъй като от доказателствата по делото по безспорен начин се установявало, че на процесния ден било проведено едно общо събрание на всички етажни собствености в комплекса, като в същото време не се твърдяло, а и доказвало, че било проведено едно общо съвместно събрание по реда на чл. 18 ЗУЕС Възразява се отново, че на проведеното събрание били обсъждани въпроси, касаещи изцяло дейността по управление на целия жилищен комплекс, а не на процесната етажна собственост. Не почивало на закона твърдението на въззивника, че в чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС била предвидена възможност за възлагане единствено и само на правомощията или част от тях на управителя, но не и възлагане на дейности по поддържане на общите части на сградата в добро състояние. Акцентира се, че при постановяване на своя съдебен акт съдът спазил изцяло изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, поради което възражението за допуснато процесуално нарушение не било основателно, като съдът обсъдил всички доказателства заедно и поотделно.

Окръжен съд - Благоевград, след извършена преценка на сторените възражения и аргументи във въззивната жалба, съответно в отговора към нея, както и като съобрази приложените по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Районен съд - Р. е сезиран с искова молба от страна на К. Т. Т., ЕГН:

**********, с която е отправена конститутивна претенция за отмяна на всички решения, приети от общо събрание на етажните собственици на сграда 3 с идентификатор ***, представляваща секция “К” от ваканционен комплекс „***“ гр. Р., м. „**“, с наведени твърдения в обстоятелствената част на исковата молба както следва - не било свикано и проведено общо събрание на конкретната етажна собственост на сграда с идентификатор ***, като се релевират възражения срещу самото свикване и отправяне на поканата, тъй като то било проведено при неустановен кворум, при нарушение на правото на собствениците да гласуват в събранието, с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 17 ЗУЕС, с неизяснен ред за изчисляване идеалните части от общите части на сградата на всички присъстващи, а за резултатите от ОС страните научили едва след запознаване с протокола, който от своя страна не бил подписан от присъстващите собственици и не отразявал обстоятелството, че събранието касаело отделна секция от комплекса, като според жалбоподателите в събранието участвали лица, които към момента на провеждането му вече не притежавали право на собственост в обекта. Релевират се и отделни възражения срещу всяко едно решение на ОС - в нарушение на закона едни и същи лица били избрани съответно за председател и протоколчик на всяко от едновременно провеждащите се общи събрания на всяка една секция от сградата; сауната и басейнът в комплекса били самостоятелни обекти, поради което било незаконосъобразно собствениците да ремонтират и поддържат чужда индивидуална собственост; на събранието не бил представен проект на бюджет за 2023 г. на отделната секция, а вписаните в приложение № 2 суми и разходи не били обсъждани на самото събрание; от отразеното в това приложение не могло да се установи как са определени вноските - на лице, обект, площ на обект или дял в общите части, като в самия бюджет за цялата сграда не ставало ясно каква сума като част от него представлявала разход за ремонт и каква за поддръжка и управление на сградата; било допуснато нарушение на чл. 51 от ЗУЕС, тъй като законодателят предоставил правото на ОС да определя единствено размера на таксите, не и начина на разпределение на задълженията за тяхното заплащане, отделно същата разпоредба не изисквала от собствениците, ползвателите и обитателите да заплащат разходите за управление предварително; не бил представен и самостоятелен бюджет за разходите за минал период за секция "К", не бил гласуван реално размера на тези разходи, а ОС в противоречие с чл. 11 ЗУЕС задължил управителя да предприеме действия срещу собствениците с неплатени суми;

4 изложени са съображения и срещу решенията, които касаят мандата на поддържащата общите части на обекта фирма, избора на членове на КС и застраховането на общите части на сградата. В представения отговор към исковата молба се оспорват както възраженията, свързани с процедурните изисквания по свикване и провеждане на събранието, така и досежно законосъобразността на всяко едно от атакуваните решения.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, съдържа необходимите законоустановени реквизити и е придружена от документ за платена държавна такса за въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима и редовна. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено е от съдебния състав, завършил разглеждането на делото, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба, с оглед преценката за правилността на атакувания в настоящото производство съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Тези изключения в процесния случай не са налице, ето защо при разглеждане на спора от фактическа страна съдът е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.

На първо време следва да бъдат разгледани въпросите, поставени от въззивника, които въпроси са свързани с нарушенията относно свикването, провеждането и гласуването в общото събрание, доколкото спазването или не на законоустановените предпоставки, регламентирани в ЗУЕС досежно начина на действие на общото събрание на отделната етажна собственост е от обуславящо значение. В случая първата инстанция се е съгласила с виждането на ищеца, че съставлява нарушение на закона хипотеза като настоящата, в която няколкото етажни собствености провели своите общи събрания в един и същи ден, на едно и също място място, при идентични въпроси за разглеждане и еднакви лица, водещи регистрацията на участниците, тъй като това препятствало възможността за установяване кворума на всяка отделна ЕС и 5 мнозинствата при гласуване на решенията. Настоящият съдебен състав обаче не възприема това становище. В процесния казус не е спорно, а и е доказано, че в коментирания жилищен комплекс са регистрирани по законоустановения за това ред дванадесет отделни етажни собствености. Законът не поставя ограничение пред отделните ЕС как, кога и къде да проведат своите общи събрания, тъй като това е въпрос по целесъобразност, който не подлежи на контрол от страна на съда. С оглед избрания метод за поставяне на разискване на въпросите по дневния ред, а именно писмен чрез нарочни форми за попълване, е напълно възможно отделните събрания да се състоят по едно и също време и място. Известно е, че в частното право действа принципът, че е разрешено всичко, което не е изрично забранено, поради което за съда не съществува поначало възможност да влияе върху решението на ЕС как организационно да провежда своето събрание, като единствено в прерогативите на съда е, с оглед наличието на оплаквания в тази насока от жалбоподателя, да провери дали от страна на свикалия ОС са спазени императивните изисквания, свързани с обявяване на датата и дневния ред на събранието, документалното оформяне на решенията, взети в него, както и дали са спазени изискванията за кворум и мнозинство. В процесния случай такива нарушения не се констатират, още повече че по делото не е представено писмено доказателство, от което да е видно, че ищецът е оспорил по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС протокола от проведеното общо събрание в предвидения за това седемдневен срок от съобщаването за неговото изготвяне. В този случай и съгласно Решение № 8/24. 02.2015 г. по гр. д.№ 4294/2014 г. на ВКС, I г. о. протоколът, а и приложеният към него списък на присъстващите собственици, притежава доказателствена сила, която е подобна на официалните свидетелстващи документи и след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.