Решение № 4315 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4315 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100504761 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗД „Бул Инс“ АД, срещу решение № 3947/28.02.2026г., постановено по гр. д. № 56966/2022г. на СРС, 143 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Ваучер 87 е осъдено да заплати на Т. А. Т. с ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** на основание чл.

432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД разликата над 1000 евро до присъдената сума от 3067.75 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено на 16.07.2021 г. на път II-81 от с. Драговищица към гр. Костинброд, на разклона на с.Драговищица от водача на л.а. „Ланчия Федра“ с рег.№ ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 20.10.2022 г. до окончателното плащане на вземането.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Счита, че по делото е останала неизяснен механизма на ПТП, както и че не е доказана вината на застрахования по застраховка Гражданска отговорност. Излага доводи, че СРС е определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

1

В установения от закона срок, въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва подадената въззивна жалба и моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

СРС е бил сезиран с искова молба с правно основание чл. 432 КЗ. Изложени са твърдения, че на 16.07.2021 г. на път II-81 от с. Драговищица към гр. Костинброд, на разклона на с. Драговищица, при управление на застрахованото МПС, водачът на автомобила е извършил маневра ляв завой за включване в движението, като при наличието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, е отнел предимството на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № **** по път с предимство, управляван от ищеца. Водачът на лек автомобил „Ланчия“ с рег. № **** – С.Г. бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното дружество съгласно застрахователна полица № BG/02/120002860409 със срок на валидност 12.10.2020 г. до 11.10.2021 г. Посочил е, че в резултат от настъпилото ПТП получил множество травми – контузия и болки в гръдния кош, като му била поставена диагноза „множествени травми на гръдния кош“, като болките в гърдите продължили около три месеца, а от получените увреждания изпитвал дискомфорт, страх, раздразнение и неспокоен сън. След катастрофата се затворил в себе си, станал недоверчив и раздразнителен.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове. Оспорил е механизма на настъпване на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между него и сочените от ищеца претърпени болки и страдания, както и размера на претендираните вреди, като силно завишен.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 432 КЗ, като е определил размер на обезщетението от 6000 лв. Счел е за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за 2 обжалване.

С прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителя на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от приложените по делото доказателства, се установява, че въззиваемият е отправил писмена претенция към въззивника застраховател. В тримесечният срок той не е определил размер на обезщетение за неимуществени вреди и не е изплатил такова. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 493, ал. 1 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432 от КЗ трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

В разглеждания случай съдът намира, че е проведено пълно и главно доказване от ищеца на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на виновния водач на лекия автомобил, както предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.

По делото не се спори, че към датата на ПТП е било налице правоотношение по валидна застраховка Гражданска отговорност. Това се установява и от приложеното пред СРС извлечение от Гаранционен фонд. Следователно, по делото е установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска 3 отговорност. По силата на този договор ответникът е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобила при уговорено застрахователно покритие, което е налице към датата на настъпване на процесното ПТП.

В практиката на ВКС, например решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на I т.о., се дава тълкуване, че протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си, които касаят механизма на ПТП. Така даденото общо тълкуване е доразвито в практиката на ВКС с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о., в което е разграничена доказателствената сила на протокола за ПТП в зависимост от неговия вид – дали е издаден от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП" - при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП" при материални щети - чл.6 и чл.7 от наредбата/ или е съставен по чл.9 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Даденото тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. От гореизложеното следва, че липсата на отбелязване за пострадали от ПТП лица, не може да се тълкува във вреда на участника в ПТП, като ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, както е и сторено в настоящото производство. Анализът на събраните по делото доказателства, тълкувани самостоятелно и във връзка едни с други, обуславят извода на съда за доказан фактическия състав на деликтната отговорност, в резултат на който е възникнало и задължението за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на водача при управление на МПС по застраховка "Гражданска 4 отговорност" на автомобилистите.

От приетата по делото САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е следният: водачът на МПС Ланчия Федра се е движел с посока от с. Драговищица към гр.

Костинброд. По същото време водачът на МПС Тойота Ррав 4 се е движел по второстепенен път ВП – 81, с посока от гр. София към гр. Монтана. Достигайки района на разклона от с. Драговищица, водачът на МПС Ланчия не е спазил пътния знак Б-1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, като е предприел маневра ляв завой за включване в движението по път II-81 в посока гр. Костинброд и е навлязъл по ВП – 81, без да пропусне насрещно движещия се по пътя с предимство ВП – 81, водач на МПС Тойота.

На виновния водач е съставен акт за установяване на административно нарушение № 374342 от 16.07.2021 г. за отнемане на предимство, като по този начин е нарушил чл. 50, ал.1 ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН на С.М.Г., водач на лек автомобил Ланчия Федра с рег.№ **** е издадено наказателно постановление № 210286-000360 от 17.08.2021 г., с което му е наложена глоба в размер на 200 лв., което уведомление е връчено на С.М.Г. на 18.08.2021 г., като същото не е обжалвано и същият е заплатил наложената му глоба доброволно видно от представената разписка от 18.08.2021 г.

От показанията на разпитания свидетел С. Т.а, съпруга на ищеца, се установява, че същата пътувала заедно с него по време на процесното ПТП. Движели се по път с предимство. На отбивката имало спряла кола. Наближавайки отбивката колата внезапно излязла пред тях, отнела им предимството и настъпил удар. Ищецът не е имал възможност да спре.

Свидетелят С.Г., управлявал лек автомобил Ланчия Федра, твърди, че се включвал в главния път от знак „Стоп“. Вече се бил се включил в главния път в посока 4 – 5 метра, когато в неговото платно го ударил челно автомобил Тойота. Твърди, че към момента на удара вече е бил изцяло в дясната лента, като автомобил Тойота се е движел в насрещното. Посочва, че когато завивал другият автомобил бил още много далеч. Предполага, че автомобил Тойота се е движел в насрещното, защото се е уплашил, тъй като е видял свидетеля да завива наляво.