Решение № 3038 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3038 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100507744 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 3723 от 05.03.2025 г., изменено в частта за разноските с определение № 21267 от 14.05.2025 г., постановени по гр. д. № № 48049/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 78-и състав, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ ,,Фантастико Груп” ООД е осъдено да заплати на В. В. Д. следните суми: 9000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на трудовата злополука – 08.04.2024 г., до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 53,88 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разноски за преглед и изследвания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на трудовата злополука – 08.04.2024 г., до окончателното плащане на вземането, които вреди са претърпени поради трудова злополука, настъпила при изпълнение на трудовите задължения на 08.04.2024 г. около 15:00 ч. в супермаркет ,,Фантастико” Ф-10, находящ се в гр. София, ж.к. Борово, ул. ,,********, вх. Д, като е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 9000 лв. до претендиралия размер от 30 000,00 лева, както иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 53,88 лева до претендиралия размер от 125,00 лева.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ,,Фантастико Груп” ООД е осъдено да заплати на адвокат С. Н. сумата от 79,12 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В. В. Д..

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. В. Д. е осъден да заплати ,,Фантастико Груп” ООД сумата от 139,86 лева, представляваща сторени от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ,,Фантастико Груп” ООД е осъдено да заплати на Софийския районен съд сумата от 98,90 лева, представляващи разноски за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза в производството, както и 362,16 лв. държавна такса върху уважения размер на претенцията.

1

С Определение № 21267 от 14.05.2025 г., постановено по гр.д. № 48049/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 78-и състав, е изменено решение по гр. д. № 48049/2024 г. по описа на СРС в частта за разноските, като е увеличено присъденото в полза на адвокат С.

Н. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В.а В. Д., от сумата в размер на 79,12 лева – на 905,40 лева.

Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част, е депозирана въззивна жалба от ответното дружество, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите.

Въззивникът сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като определеното обезщетение в размер на 9000 лева било прекомерно и многократно завишено в сравнение с приетото в съдебната практика. Счита, че от приетите по делото доказателства се установявало, че ищецът бил надлежно инструктиран, като е могъл да предполага, че стоене в близост до извършваните от негов колега работни дейности може да доведе до настъпване на инцидент с падане на стока от стелажа, на който стоката е била редена. Твърди, че ищецът, не съобразявайки елементарни правила и най-вече не проявявайки внимание при съседно извършване до него товарно-разтоварни дейности, е проявил не просто небрежност при изпълнение на трудовото си задължение, но дори нещо повече – налице е груба небрежност от негова страна. Акцентира, че СРС не е взел предвид обстоятелствата, че в причинно-следствена връзка с настъпилата злополука е и поведението на ищеца. С оглед изложените съображения моли съда да отмени решението в осъдителната част. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба на ответника е депозирана в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Срещу решението, в отхвърлителната му част, е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Счита, че определеният от съда размер на обезщетението е занижен, както и че при постановяване на решението не е съобразен в достатъчна степен видът и характерът на претърпените травматични увреждания, както и техният обем, които се установявали от свидетелските показания и изслушаната съдебномедицинска експертиза. Сочи, че съдът не е съобразил, в достатъчна степен обстоятелството, че настъпилите увреждания в по-голямата си част са трайни и част от тях няма да отшумят. Твърди, че определеното обезщетение не е съобразено и със съдебната практика. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответното дружество е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в която е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението в отхвърлителната част.

Въззивната жалба не ищеца е подадена в законоустановения срок, чрез адв. С.Н., с надлежно учредена представителна власт, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК държавна такса не се дължи, поради което въззивната жалба е допустима.

Срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение е подадена частна жалба от ответника. Сочи, че по делото липсват доказателства за реалното изплащане на адвокатското възнаграждение. Твърди, че не е представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което не са били налице предпоставките за изменение на решението в частта за разноските по молба на ищеца. Моли съда да отмени определението.

Депозиран е писмен отговор на частната жалба със становище за нейната неоснователност. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е жалбата е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Софийският районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал.

1 КТ. За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/ доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия - при небрежност, работодателят следва да го обезвреди.

Работодателската имуществена отговорност би отпаднала само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина "груба небрежност") отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „служител магазин“, клас „персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната“, код по НКПД 52232002, с място на работа: търговски обект /супермаркет/ на „Европа-ВН“ ООД, находящ се в гр. София, ж.к. Борово, ул. ********. Не е спорен между страните и фактът на настъпване на злополуката на 08.04.2024 г. По делото е безспорно установен и трудовият й характер – процесното травматично увреждане е признато за трудова злополука с разпореждане № 35333 от 26.04.2024 г. на ТП на НОИ – София град.

Тъй като правоизключващото основание по чл. 201, ал. 1 КТ в случая не е налице, а и не се твърди трудовата злополука да е причинена умишлено от пострадалия, то работодателят дължи обезщетяване на претърпените от работника болки и страдания.

По отношение размера на ищцовата претенция следва да се има предвид, че чл. 212 КТ препраща пряко към разпоредбите на гражданското законодателство - за неуредените от КТ въпроси за имуществената отговорност на работодателя. Доколкото в КТ липсва метод за оценка на заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди, следва да се приложи правилото, уредено в чл. 52 ЗЗД, а именно - обезщетението да се определи по справедливост. Ето защо причинените на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания следва да се преценяват с оглед на комплексен критерий, включващ обстоятелства като характер на увреждането, причинените морални страдания, неудобствата в нормалната деятелност и т. н. В този смисъл и т. 2 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, който изяснява, че понятието "справедливост" по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а се определя конкретно според обстоятелствата по делото.

В конкретния случай от неоспореното от страните заключение на вещото лице д-р Р.

Д.а по изслушаната съдебномедицинска експертиза, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че вследствие на трудовата злополука ищецът е получил вътречерепна травма неуточнена/ повърхностна травма на окосмената част на главата, причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочено е, че усложненията се изразяват в хронично посттравматично главоболие и световъртеж от централен произход, както и че характерът на уврежданията е травматичен – паднал кашон върху главата му по време на работа. От представената по делото медицинска документация вещото лице е формирало извод за наличие на причинно-следствена връзка между претърпените увреждания и 3 процесния инцидент. Експертът е посочил, че ищецът е бил временно нетрудоспособен за 39 дни, което обстоятелство се потвърждава и от приетите по делото болнични листи. От заключението се установява, че било проведено консервативно лечение в амбулаторнодомашни условия. Поради продължаващо главоболие, замаяност, леко нарушено равновесие и нестабилност в походката е проведен преглед с невролог и била направена рентгенография на шийни прешлени, като били установени дегенеративни промени на ниво С5,6,7 и КТ на гл. мозък без травматични промени. Поставена била диагноза вътречерепна травма неуточнена и била назначена терапия – сомазин на таблетки. На 23.04.2024 г. след нова консултация с невролог била направено сканиране на магистралните артерии на главата и на базалните мозъчни артерии, като било установено дифузно повишено съдово съротивление – артериална хипертония. Поставена била диагноза хронично посттравматично главоболие и придружаващо заболяване – други нарушения на вестибуларната функция. В МБАЛ „Св.