Решение № 189 от 29.04.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 727/2023
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 29.04.2025
- Състав
- Елена Захариева Калпачка
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 17 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 17, ал. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 17, ал.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 17, ал. 5 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 17, ал. 6 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 17, ал. 7 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 18, ал. 3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 20 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 23, ал. 3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 24 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 7 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 189 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева. като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20235300900727 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 17, ал.2 ЗКСД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД, гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт К. П., с която моли да бъде осъдена Е. Д., **** гражданин, да изпълни задълженията си по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен между страните на 13.02.2015 г., като заплати сумата от 114 030,11 лева – главница, сумата от 17 361,08 лева - договорна лихва за периода 28.10.2021 г. до 30.11.2023 г. и сумата от 1 802,16 лева - лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен между страните на 13.02.2015 г., банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на 86056,52 лева, на части, за заплащане на семестриални такси за обучение в Медицински университет - гр. Пловдив, при общи условия, неразделна част от договора, гратисен период от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, при срок на погасяване 120 м. от изтичане на гратисния период, при фиксирана годишна лихва от 7%. Сочи се, че лихвата се начислява върху усвоената част от 1 кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно.
Твърди се също, че гратисният период е изтекъл до 09.2021 г., доколкото краен срок за полагане на последния държавен изпит от ответника е бил месец септември 2020 г., видно от представено по делото удостоверение от учебното заведение, съответно първата падежна дата е била 28.10.2021 г., но ответникът не е погасил нито една падежирала вноска. Поради това ищецът претендира и заплащане на обезщетение за забава върху дължимата сума до подаване на молбата за събиране на кредита по съдебен ред. С оглед допусната забава на плащанията над 90 дни - 26 поредни месеца, на осн. чл. 17, т. 2 от ОУ, Банка ДСК обявява за предсрочно изискуем целия непогасен остатък от задължението по договора за кредит, с изявление, инкорпорирано в исковата молба.
Поради изложеното ищецът моли да бъде осъден ответника Е. Д. да заплати на "Банка ДСК" АД сума в размер на 114030,11 лева – главница, формирана от усвоена сума по кредита в размер на 86056,52 лв. и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от ОУ лихва в размер на 27973,59 лв., начислена за гратисния период, сумата от 17 361,08 лева - договорна лихва за периода 28.10.2021 г. до 30.11.2023 г. и сумата от 1802,16 лева - лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира и всички сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. Д., в срока по чл. 367 ГПК, като препис от исковата молба с доказателствата с превод на **** са и били връчени, видно от удостоверение по чл. 6 на Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, на адреса и във В., на 04.09.2024 г.
Ищецът в съдебно заседание в хода по същество поддържа изцяло исковата претенция, и моли за уважаване на иска изцяло и присъждане на разноски. В представената писмена защита сочи, че е налице ясно и разбираемо формулирано задължение, включително за заплащане на лихва, поради което и разпоредбата, уреждаща нейният фиксиран размер е ясна и не може да бъде преценявана нейната неравноправност, поради това, че се касае до основния предмет на договора.
Евентуално, ако съда прецени, че уговореното капитализиране на лихва с отложен падеж към главницата представлява анатоцизъм, то начислената лихва за гратисния период се дължи като част от главницата, по силата на чл. 23, ал. 3 ЗКСД, като за размера на същата е дадено заключение от вещото лице. Счита исковете основателни и доказани и моли да бъдат уважени изцяло.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
2
От представения към исковата молба Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 03.02.2015 г., се доказва наличието на облигационна връзка между страните, които са обвързани и от общи условия, неразделна част от договора за кредит. По силата на договора банката е отпуснала кредит за заплащане на такси за обучение на ответника в размер на 86056,52 лева, при срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Гратисния период, съгласно уговореното, обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Кредитът се предоставя на части след представяне на документи, удостоверяващи качеството на студент или докторант на ответника, като сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на учебното заведение, посочено в документа. След изтичане на гратисния период кредитът се погасява на равни месечни вноски, на 28-мо число на месеца, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период (чл. 5 и 6). Всяко едно от приложените към исковата молба уверения за студентски кредит, приети без възражения на ответника, удостоверява, че срокът за полагане на последния държавен изпит е 30.09.2020 г. Съгласно чл. 7 от договора, кредитополучателят дължи фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база. Неразделна част към договора (чл. 10) са и Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, а съгласно чл. 10 от същите ОУ кредитополучателят дължи заплащане на фиксирана лихва, посочена в договора за кредит, която се начислява върху усвоената част от кредита, включително през гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.
В ОУ към договора, чл. 17, т. 2, е предвидено, че при допусната забава в плащанията на задължения за главница и/или лихви над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с 10 пункта, като тези последици настъпват автоматично, освен, а ако законът го изисква - след уведомяване на кредитополучателя.
Представени са уверения за студентски кредит, които сочат дължимата сума за заплащане на семестриални такси от страна на ответника за завършване на образованието и в Медицински университет – гр. Пловдив, стойността на всяка семестриална такса, както и срокът за полагане на последния държавен изпит. От приетата без възражения на страните ССЕ, която съдът възприема изцяло като компетентно изготвена и обоснована, се установява, че размера на усвоената сума е 86056,52 лв., която е превеждана на учебното заведение след представяне на уверения, за заплащане на семестриални такси. Експертизата сочи, че към 01.12.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) непогасените задължения по договора за кредит са в общ 3 размер на 133 193,47 лв., от които: 114 030,11 лв. – главница (усвоена сума плюс капитализирана лихва); 17 361,20 лв. – договорна лихва от 28.10.2021 г. до 30.11.2023 г.; 1 802,16 лв. – лихва за забава от 28.10.2021 г. до 30.11.2023 г., а дължимите суми към 04.09.2024 г. – датата на връчване на исковата молба, са в общ размер на 140 797,27 лв., в т.ч.: 114 030,11 лв. – главница; 23 392,16 лв. – договорна лихва от 28.10.2021 г. до 04.09.2024 г.; 3 375,00 лв. – лихва за забава от 28.10.2021 г. до 04.09.2024 г. Вещото лице сочи, че не се установяват извършени вноски от страна на кредитополучателя за погасяване на кредита, като до датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2023 г. е допусната забава на 26 броя погасителни вноски в общ размер на 34 490,00 лв., от които 17 128,80 лв. – просрочена главница и 17 361,20 лв. – просрочена договорна лихва. В допълнително заключение вещото лице дава и отговор на така поставените въпроси, като разработва вариант на погасителен план, при който начислената договорна лихва през гратисния период не се капитализира към усвоената сума по кредита, а се разсрочва през месечния период след изтичане на гратисния и се добавя към редовната лихва, като в съдебно заседание пояснява, че начислената договорна лихва за целия гратисен период е в размер на 23 033,35 лв.
При така събраните доказателства е доказано сключването на договора за кредит, усвояване изцяло на посочената сума в договора за кредит, която е била преведена на МУ – Пловдив, където ответникът се е обучавал, като последният не твърди и не представя доказателства за връщане на кредита, което е в негова доказателствена тежест.
Поради неплащане на погасителните вноски след изтичане на гратисния период – 28.10.2021 г. и допусната забава над 90 дни, банката е обявила, на осн. чл. 17.2 от ОУ, целия кредит за предсрочно изискуем, като изявлението за това, инкорпорирано в исковата молба, е достигнало до кредитополучателя с връчването и, което е на 04.09.2024 г., видно от удостоверение по чл. 6 на Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (превод на л.
90 от делото).
Доколкото, видно от приетото заключение на ССЕ, таблица 3 към въпрос 4, за просрочените 24 броя погасителни вноски е допусната забава над 90 дни, като за първата вноска с падеж 28.10.2021 г. забавата към датата на подаване на исковата молба е от 783 дни, то са се изпълнили договорните условия за възникване на правото на банката кредитор да обяви всички задължения на кредитополучателя за предсрочно изискуеми. За да настъпи обаче предсрочна изискуемост на задълженията по договора, съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 18 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, освен неплащането на задължението и упражняване от банката на правото си да направи кредита предсрочно изискуем, следва да бъде и обявена на длъжника предсрочната изискуемост на задължението. Това е станало с получаване на исковата 4 молба от длъжника, тъй като в същата е инкорпорирано изявлението на банката за упражняване на това си право. Така целият размер на усвоения кредит е станал предсрочно и изцяло изискуем.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът следва да бъде преценена действителността на договора, евентуално наличието на неравноправни клаузи в договора, съобразно задълженията си по чл. 7, ал. 2 ГПК.
Договорът за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 13.02.2015 г., сключен между страните, е договор за потребителски кредит, видно от самото му наименование и с оглед неговия предмет и страни – от една страна физическо лице, действащо при сключването му извън професионалната си компетентност и от друга страна финансова институция по смисъла на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност. Приложима правна уредба към този договор се съдържа в действащия ЗКСД, който се явява специален по отношение на ЗПК, както и уредбата в ЗЗП, съгласно и изричното препращане в текста на чл. 17, ал. 5 ЗКСД. Специалният закон съдържа в цитираната норма изисквания за действителност на договора, при нарушаване на които договорът се счита недействителен. Такива са договорът да е сключен в писмена форма (чл. 17, ал. 1 ЗКСД), кредитополучателят да не се задължава да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор (чл. 17, ал. 4 ЗКСД), преди сключване на договора банката да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита (чл. 18, ал. 3 ЗКСД) както и да е в съответствие със задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 от закона. В противен случай законът повелява, в разпоредбата на чл. 17, ал. 6, че договорът за кредит е недействителен, като при недействителност на договора за кредит кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи. От една страна строгостта на закона по отношение на формата и съдържанието на договора е свързана с целта му да се подобрят условията за достъп до висше образование, поради което държавата оказва финансова подкрепа чрез гарантиране на кредитното задължение, погасяване в определените от закона случаи и заплащане на премия за добро управление, или, с оглед охраняване на държавния интерес, а от друга - с оглед засилената потребителска защита, гарантирана както от националното, така и от законодателството на ЕС, предоставена на икономически по-слабата страна в договорното правоотношение.