Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260001 от 10.02.2023, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 632/2021
Вид
Решение № 260001
Подписан
10.02.2023
В сила
15.12.2023
Състав
ХРИСТИНА ЗАПРЯНОВА ЖИСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.124, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.90 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260001 гр. Хасково,

10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Христина Жисова при участието на секретаря

Михаела Стойчева, като разгледа докладваното от съдия Жисова гр.д. № 632 по описа за 2021 г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД от М.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Сакар“ № 2.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот в с.А., Община Хасково, респ. е потребител на услугите предоставяни на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД Хасково под абонатен № 77426. Като потребител и доставчик отношенията помежду им се регулирали не от индивидуално сключен договор, а били уредени от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и Канализация“ЕООД, гр. Хасково, одобрени от КЕВР.

Ищецът сочи, че откакто притежава имота от повече от 10 години, водоснабдяването било кошмарно - почти от 1/4 до 1/5 от годината през различни периоди от време изобщо нямало вода. След пущането й, често водата била мътна, с неприятна миризма и цвят на разредена нафта. На практика, същата била негодна за каквато и да е употреба - дори и за поливане. Отделно от това, некачествената вода причинявала и много други проблеми: вследствие на изключително замърсената вода, авариите в бойлера и автоматичната пералня били чести, а инсталираната от него соларна система за ползване на топла вода станала негодна. За 12 години два пъти сменял бойлер, а автоматичната пералня била негодна за употреба и не била използвана от години. Пак поради замърсената вода монтираната соларна система за отопление на вода, често дефектирала от запушванията. За да не се носи вода от града в туби за миене и елементарна хигиена, ищецът се принудил да инсталира 2,5 куб.м. цистерна с хидрофор. В същото време правел опит да разреши проблема с водата с направата на 30 метров сондаж, но поради спецификите на терена (скали и т.н.), сандажът не дал нужния резултат и бил неизползваем. Това довело до значителни разходи за ищеца във връзка с осигуряване на количества вода за хигиенни нужди, както и до претърпяването на значителни вреди вследствие замърсената вода. В селото нямало изградена и отводнителна канализация и решаването на този проблем също коствал за ищеца значителни средства. Ищецът твърди, че измервателният уред „начислявал“ допълнителна консумация от въздуха, който преминавал през него при честите спирания на водата и това негово отчитане се трупало към дължимата сметка за потребена вода.

Ищецът посочва, че е закупил и преустроил имота с идеята за алтернатива на градското жилище поради близостта си до града и възможността за целогодишно обитаване. Но проблемите с водоснабдяването правели ползването и обитаването на имота изключително трудно и безсмислено. Сочи, че отправил жалба за качеството на водата в с.Александрово, доставяна от ответника „ВиК" ЕООД Хасково вх.

№ 97-00-671/31.08.2020 г. в РЗИ-Хасково. От РЗИ получил отговор, че препращат жалбата по компетентност до „ВиК" ЕООД Хасково и го уведомяват, че със Заповед № СК-03- 70/27.04.2007 г. на Директора на РИОКОЗ /РЗИ/ - Хасково, водата от зона на водоснабдяване Брягово, захранваща с питейна вода с. Брягово и с. Александрово, общ. Хасково; с. Поляново, общ. Харманли и с. Константиново, общ. Симеоновград е временно ограничена за пиене и приготвяне на храна във връзка с констатирани трайни отклонения по показателите манган, амониеви йони и мътност. Горецитираната заповед била в сила и към днешна дата. Това означавало, че от 2007 год. в продължение на 13 години доставчикът на водата не е изпълнявал задълженията си за доставка на питейна вода по смисъла на Наредба № 9/2001 год., а търси и събира от потребителите на доставяната от него „услуга“ за доставка на питейна вода без правно основание след като доставял негодна за тази цел вода. Съгласно изпратената на ищеца справка изх. № 1665 от 13.10.2020 год, на „ВиК" ЕООД Хасково за последните три години, е заплатил сумата 588,19 лв. за общо изразходвано количество 228 куб.м. негодна питейна вода, забранена за каквато и да е употреба. Това означавало, че сумата от 588,19 лв. била получена от ответното дружество за доставка на питейна вода, каквато не е извършвало и поради това същата следвало да бъде възстановена на ищеца, със законовата лихва от датата на поканата, което е сторил с молба вх. № 1429 от 22.10.2020 год. и чийто размер до момента на подаване на настоящата искова молба възлизал на 23,00 лв. В същото време ищецът твърди, че писмено е уведомил ответника „Водоснабдяване и канализация" ЕООД Хасково, че отказва да плаща текущи задължения за потребление на вода до момента, в който започне да му бъде доставяна питейна вода по смисъла на Наредба № 9/2001год. В отговор на уведомлението, било отбелязано от ответното дружество, че ищецът може да се откаже от техните услуги, което било в противоречие на Общите условия и задължението на дружеството на ответника да доставя питейна вода до потребителите, както и че при неплащане на задълженията за доставка на вода, водоснабдяването в имота на ищеца ще бъде прекъснато. Ответното дружество-доставчик следвало да изпълнява задължението си по закон и за което било създадено, какъвто бил и предмета му на дейност, а именно да доставя питейна вода до абоната си, вкл. и до ищеца. Задълженията на ВиК оператора били определени от закона и от общите му условия (които били приложими спрямо договора с абоната, сключен при общи условия) и основното от тях било да доставя питейна вода на абоната. И това си задължение той трябвало да изпълнява точно и добросъвестно и за това да получава съответното възнаграждение. Като кредитор имал право да иска доставчикът-длъжник и ответник в настоящия случай да изпълнява задължението си по закон и по Общите му условия да му предоставя услугата - доставка на питейна вода. Тъй като ответното дружество не изпълнявало задължението си за доставка на питейна вода, то съгласно чл.79 от ЗЗД за ищеца съществувало правото да иска от него изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Но само обезщетението за забавата и пълното неизпълнение не съответствали на правния му интерес да получава питейна вода по смисъла на Наредба № 9/2001 год., поради което за него съществувало и правото да иска ответното дружество да бъде задължено да изпълнява задълженията си по доставка на питейна вода точно и постоянно. В глава 6-та от Общите условия на ответното дружество били упоменати дължимите неустойки при неизпълнение, а в чл.52 и чл.53 - такава дължими от него неустойки към абонатите му, но в предвидените хипотези попадало само частичното му неизпълнение за неуведомяване при планирано прекъсване на водоснабдяването или да предоставя алтернативно водоснабдяване, като е предвидил такава в размер на 10% от месечната сметка, а определени случаи - или 50 лв. или 100 лв. В тях не била предвидена неустойка или обезщетение при пълно неизпълнение на задължението. От друга страна, ЗЗД в чл.82 предвиждал, че длъжникът, в случая дължи обезщетение, което обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза. Същите трудно можели да бъдат определени, тъй като вредите били твърде големи, но в минимален размер това били разходите по закупуване на вода в туби от магазина като ищецът ги определя на 25лв. месечно.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата 588,19 лева, получена като възнаграждение за доставена вода при пълно неизпълнение на задължението му по Наредба № 9/20001 год. за доставка на питейна вода, сумата в размер на 23,00 лева, представляваща законна лихва върху нея, считано от 22.10.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 22.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата до датата на пълното изплащане на задължението; ответното дружество да бъде задължено на основание чл.79 от ЗЗД да изпълнява задължението си да доставя питейна вода в с.Александрово, отговаряща на изискванията на Наредба № 9/2001 год., а за времето, през което ответното дружество не изпълнява задължението си за доставка на питейна вода по смисъла на Наредба № 9/2001 год. да заплаща на ищеца месечно обезщетение в размер на 25,00 лева; във връзка с това искане с оглед разпоредбата на чл.90 от ЗЗД да му бъде разпоредено да изпълнява задължението си заплащане на потребената вода, отчитана ежемесечно от ответното дружество, след като то изпълнело задължението си за доставка на годна за пиене вода по Наредба № 9/2001 год., както и да бъде разпоредено на ответното дружество да не прекъсва водоснабдяването на имота до изпълнение на неговите задължения за доставка на вода, съответветстваща на изискванията на Наредба № 9/2001 год.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА в полза на ангажиран от ищеца адвокат.

С влязло в сила протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 08.10.2021 г., потвърдено с Определение № 501 от 08.12.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 679 по описа за 2021 г. на ОС Хасково, производството е частично прекратено по отношение на исковите претенции на ищеца, формулирани в точка 4 и точка 5 от петитума на исковата молба, с които във връзка с разпоредбата на чл. 90 от ЗЗД се иска разпореждане на съда да се задължи ищеца да изпълнява задължението си за плащане на „потребената” вода, отчитана ежемесечно от ответното дружество, след като то изпълни задължението си за доставка на годна за пиене вода, съгласно Наредба № 9/2001 год. и да се разпореди на ответното дружество да не прекъсва водоснабдяването на имота до изпълнение на неговите задължения за доставка на вода, съответстваща на изискванията на Наредба № 9/2001 година, поради липса на правен интерес.

Ответникът оспорва основателността на предявените искове. Посочва, че „ВиК“ ЕООД гр.

Хасково бил оператор, който поддържал и експлоатирал водопроводната и канализационната мрежа на област Хасково, но не бил собственик на тези мрежи, не продавал вода, а купувал същата от Министерството на околната среда и водите Басейнова Дирекция „Източно- беломорски район“ (БД-ИБР), след което я доставял до крайния потребител срещу заплащане на такса за осъществената водопреносна и канализационна услуга. Ответникът бил изряден платец към Басейнова Дирекция „Източно- беломорски район" (БД-ИБР), поради което не било налице неизпълнение на законово или договорно задължение от страна на „ВиК" ЕООД гр. Хасково, в следствие на което да са настъпили претендираните в исковата молба на ищеца вреди. Действително със Заповед № СК-03-70/27.04.2007г. на Директора на РИОКОЗ /РЗИ/ Хасково било ограничено ползването на вода за питейно-битови нужди за с. Александрово и за останалите населени места включени в системата за водоподаване „Брягово". Тази система за водоподаване „Брягово", която включвала и с. Александрово се поддържала и експлоатира от„ВиК" ЕООД гр. Хасково. Същата система функционирала, но липсата на водоподаване за питейно-битови нужди се дължала на трайни отклонения в показателите за качеството на водата. БД-ИБР и община Хасково били отговорните лице, които следвало да осигурят необходимото качеството на водите, които от своя страна да бъдат доставени до крайния потребител от „ВиК" ЕООД гр. Хасково. За да отговаряла водата, доставяна в с.

Александрово на всички изисквания за питейно-битови нужди било необходимо да бъдат изградени пречиствателни съоръжения. Изграждането на пречиствателни съоръжения не било от компетентността и възможностите на „ВиК" ЕООД гр.

Хасково. Ответното дружество било само оператор на водопроводната и канализационната мрежа на област Хасково, а собственици на тези мрежите били всички общини в областта. Ответникът оспорва твърденията на ищеца от исковата молба, а именно: - че ищецът не следва да заплаща потребената от него вода, тъй като същата не отговоряла на изискванията за питейно-битови нужди, тъй като за да бъде извършена доставката на вода до имота на ищеца „ВиК" ЕООД гр.