Решение № 18462 от 14.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18462 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110126717 по описа за 2024 година

Производството е по реда на част III, глава двадесет и пета „Бързо производство“ от Гражданския процесуален кодек /“ГПК“/.

Образувано е по постъпила искова молба от М. Ц. П., уточнена с молба с вх. № 172227 от 28.05.2024г., срещу “Дружество за касови услуги” АД, с която е предявен иск с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 20-270/13.11.2023 г., и неговата отмяна.

Ищецът М. Ц. П. твърди, че по силата на трудов договор № 2023-247/19.10.2023г. заемал длъжността "охранител" при ответното “Дружество за касови услуги” АД. С оспорената заповед му било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. Поддържа се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като процедурата по налагане на дисциплинарното наказание била опорочена. В тази връзка излага, че не се установявало по какъв начин нарушението било установено от работодателя, липсвали мотиви при определяне на наказанието, констативните протоколи, към които преpращал текстът на заповедта, не му били връчени и не му били поискани надлежно обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. От описанието на нарушенiето в заповедта не се установявали точните дати на извършването му, като работодателят се позовавал на несъществуващи разпоредби от КТ. Предвид изложеното моли съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени. Претендира и разноски.

Ответникът със срочно депозиран отговор на исковата молба твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а по същество – че вменените нарушения са извършени от ищеца виновно. Прави възражение за неспазване на давностния 1 срок по чл. 358, ал. 1 т. 2 КТ, с което мотивира искане за прекратяване на производството по делото. Евентуално иска предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Страните по делото не спорят, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между ищеца М. Ц. П. и ответника „Дружество за касови услуги“ АД е бил сключен трудов договор № 2023/19.10.2023г. за длъжността „Охранител-Производствени дейности, Териториално поделение София“ при уговорени начало на изпълнение на работата – 23.10.2023г., шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя, работа на смени до 12 часа при продължителност на работната седмица до 56 часа при сумарно изчисляване на работното време и тримесечен срок на предизвестието. В трудовия договор е посочен адрес на служителя в ......

По делото е представено искане от работодателя, оформено като получено лично от М. Ц. П. на 07.11.2023г. /на л. 34 от делото/, в което е посочено, че във връзка с докладна на ръководителя на териториалното поделение и четири констативни протокола за установяване на нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа в шест последователни работни дни, а именно на 30 и 31.10 и на 01., 02., 03 и 06.11.2023г. в срок до два работни дни от получаването служителят следва да представи писмени обяснения.

На гърба на искането е обективирана молба от 07.11.2023г. от М. Ц. П. до законния представител на дружеството-работодател, в която същият заявява, че от 30.10.2023г. физически и психически не се е чувствал годен да извършва работни дейности, с което мотивира искане за отстраняването му от работа.

По делото е представена заповед №20-270 от 13.11.2023г. /на л. 32 /, издадена от „Дружество за касови услуги“ АД, в която е посочено, че въз основа на докладна от 02.11.2023г. от ръководителя на Териториално поделение София и постъпили три констативни протокола за периода от 30.10.2023г. от 01.11.2023г. включително ищецът не се явявал на работното си място, за да положи труд съобразно сключения между страните трудов договор, с което нарушил чл.. 126, ал. 1 КТ и за което му били поискани писмени обяснения. В заповедта е посочено, че на датата, на която получил искането за писмени обяснения относно причините за неявяване на работа, М. П. депозирал молба. Поради отсъствието на основателни причини и оправдателни документи и във връзка с неявяването на работа, считано от 30.10.2023г. на основание чл. 188, т. 3 КТ , вр. с чл. 190, ал. 1 т. 2 и чл.

187, ал. 1, т. 1 КР на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като трудовото му правоотношение било прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ.

2

Видно от писмо с изх. № 95-А-65/08.08.2024г. на „Български пощи“ и приложената към него товарителница №CL007457719BG вътрешно куриерската пратка с изпращач „Дружество за касови услуги“ и получател М. Ц. П. с адрес ................ била приета в офис на 13.11.2023г. След необходимата технологична обработка на 14.11.2023г. пратката била предадена на куриер. Същият ден бил направен опит за доставката й на получателя, който отказал да я получи и което обстоятелство било удостоверено с подписа на връчителя. В писмото е посочено, че поради отказа на получателя да получи пратката, същата била върната в офис и от там -обратно на подателя.

При така установената фактическа обстановка съдът преди всичко следва да се произнесе по своевременно релевираното в процеса възражение за давност. Принципно не се споделя тезата на ответника, че предявеният иск е недопустими поради неспазване срока по чл. 358, ал.1, т.2 КТ, тъй като този въпрос е относим към основателността на претенцията, а не към нейната допустимост. Възражението за давност, обаче, е основателно, като съображенията за този извод на съда са следните:

Съгласно чл. 358, ал.2, т.1 КТ сроковете за предявяването на исковете относно прекратяване на трудовото правоотношение започват да текат от деня на прекратяването.

Съгласно чл. 195, ал.2 и ал.3 КТ, изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите - правилата за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие. В този смисъл Върховният касационен съд се е произнасял многократно, включително, но не само в решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 1877/2010 г. на IV г.о., решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 50782009г. на III г.о. и решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. на III г.о., определение № 572 от 21.05.20.... г. на ВКС по гр. д. № 1....8/20.... г., III г. о. и др., в които е прието, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване; че за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; че редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.46 и чл.47, във вр. с чл.41, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и 3 съобразно специалния закон - чл.36 от Закона за пощенските услуги.

В случая по делото е установено, че пратката, изпратена от ответника до ищеца на датата на издаване на заповедта за дисциплинарното уволнение, е достигнала адреса му по трудов договор в с. . и е върната поради отказ да я получи от 14.11.2023 г., като този отказ е оформен в съответствие с изискването на чл. 43 от приложимите Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД, а именно с подпис на връчителя. Ето защо съдът приема, че доколкото пратката е достигнала адреса на ищеца на 14.11.2023г. и спрямо този момент подадената на 13.05.2024 г. искова молба е извън двумесечният срок по чл. 357, ал. 1, т. 2 КТ, предявеният следва да се отхвърли като неоснователен.

Само за пълнота следва да се посочи, че дори и разгледан по същество искът за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение отново би бил неоснователен.

Съдът дължи произнасяне само по основанията за незаконност на уволнението, които ищецът навежда в исковата молба, като в случая всички такива са свързани с доводи за неспазване формалната процедура по налагане на дисциплинарното наказание. В исковата молба не се излагат твърдения за това ищецът да е бил подлаган на тормоз при изпълнение на работата му, да са му възлагани неприсъщи за длъжността трудови функции или да е задължаван да изпълнява работа в отклонение на правилата за безопасност. Ето защо не се обсъждат като неотносими събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Александър П..

Дисциплинарната отговорност на работника е уредена с разпоредбите на чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ – работодателят или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен от закон, с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ), и в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ).

Спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на работодателя, който по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта за уволнение основание, както и че правото на уволнение е надлежно упражнено.

Видно от съдържанието на приетата като доказателство заповед за уволнение наказанието е наложено за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа, които противно на изложеното в исковата молба са описани в темпорално отношение. Цитираната несъществуваща ал. 1 на чл. 126 КТ не внася неяснота по въпроса за 4 какви нарушения е наложено наказанието. Нещо повече, дори неправилна правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта, не се отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и подробно описани в заповедта нарушения /в този смисъл е Определение № 4.... от 09.05.2018 г. по гр. д. № 168 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. В заповедта детайлно е разяснено по какъв начин са установени нарушенията, като няма изискване за връчване на цитираните констативни протоколи и докладна на служителя. Посоченото съдържание на заповедта е достатъчно конкретно и ясно и покрива изискването за мотивираност, предвидено в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ за детайлно описание на вменените нарушения на трудовата дисциплина от обективна и субективна страна, целта на което е осигуряване на възможността на уволнения работник/служител да узнае за какви нарушения е наказан, за да може да се защити пълноценно при оспорване на наложеното му наказание. Това е видно и от съдържанието на депозираните от ищеца писмени обяснения в хода на дисциплинарната процедура, които макар и обективирани в молба съдържат признанието му за неизгодния факт на неяваване на работа, което се ползват с обвързщава за съда доказателствена сила по чл. 180 ГПК, при което не оставя съмнение, че служителят е бил наясно какви са вменените му конкретни нарушения.

Разпечатката съдържа 29 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6875099d-c491-403f-883c-c4d20235f9dc