Решение № 2215 от 19.09.2019, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 3267/2019
- Вид
- Решение № 2215
- Подписан
- 19.09.2019
- В сила
- 13.12.2019
- Състав
- МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.140, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 261 · Кодекс на труда
- чл.9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2215
19.09.2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На пети септември през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова и при секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 267 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от
Х. , съд. Адрес:***, офис 318, чрез адвокат В.С.,***, против Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул.
„Христо Ботев“ №46, представлявана от директора Калоян Топалов, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 464 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 244 часа за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2018 година, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че през периода от 01.01.2016 година до 31.12.2018 година е работил на длъжност „мл. автоконтрольор“ в структурата на ОД на МВР. За този период е положил общо 1 704 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1 948 часа.Излага,че преизчисляването на нощния труд води до извънреден труд от 244 часа, който следва да бъде допълнително заплатено от ответника. В исковата молба е изложен довод, че при преизчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.197, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6 лева. Поради това счита, че задължението на материално правно легитимирания да отговаря по иска ОД на МВР Бургас е в размер на 1 464 лева.
По приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, 197 ЗМВР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод, че следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на 8 часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд.
Поради изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас, представлявана от директора, чрез юрисконсулт Владимирова, е дал писмен отговор на предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният представител на ответника заявява, че го оспорва по основание и по размер.
В писмения отговор са изложени следните фактически твърдения и правни доводи:
Ищецът е държавен служител по служебно правоотношение с Министерството на вътрешните работи, заемащ длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР Бургас от 01.01.2016г. до 14.08.2018г„ а от 15.08.2018г. до 31.12.2018г. заема длъжността “младши автоконтрольор I степен“ в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР Бургас т.е. ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. В писмения отговор е изложен довод, че според разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда единствено от Закона за Министерството на вътрешните работи, с оглед на което цитираните в исковата молба като приложими разпоредби на Кодекса на труда, на Закона за държавния служител и на Наредбата за структурата и организацията на работната извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочено е още, че през исковия период от 01.01.2016г. до
31.12.2018г. са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Наредба № 8121з-592 е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано - 29.07.2016г. На 02.08.2016г. в „Държавен вестник“, бр.60 е обнародвана Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Изложено е твърдение, че текстовете на чл. 3, ал.З и в двете наредби са идентични, според които "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
В писмения отговор процесуалният представител на ответника излага, че в чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. се умножава по коефициент 0,143. В Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. изрична регламентация за преизчисляване липсва, поради което ответникът счита, че незаконосъобразно в исковата молба е посочен алгоритъм за преизчисляване, предвиден в отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. , която е неотносима към исковия период. Посочено е в писмения отговор, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Тъй като ограничението в Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР, дори да се приеме за законосъобразно препращането по аналогия към чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място), при приравняване на нощен труд, положен от държавните служители по ЗМВР, към дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд).3аявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай.
В писмения отговор е посочено още, че през исковия период са действали последователно подзаконови нормативни актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з -1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, в чл. 1 на които е изрично предвидено, че за всеки отработен час през нощта или за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв.В тази връзка правилно в исковата молба е направено уточнение, че ЗМВР изрично разграничава заплащането на извънреден от заплащането на нощен труд, но в същото време и с цел да се обоснове претендиралият размер на възнаграждението за положен нощен труд от 6,00 лв. за час, заявеният като неотчетен и незаплатен нощен труд незаконосъобразно е преизчислен в извънреден труд.
Ответникът посочва още, че разпределението на работното време за заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени в месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от началника на районното управление. Отработените часове над нормативно установения брой за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с протоколи, Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор ’’Финансово осигуряване” при ОД МВР - Бургас за изплащане на отчетения нощен труд. Изложено е твърдение, че положеният от ищеца нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и заплатен.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за заплащане на нощен труд, трансформиран в извънреден труд, за месеците януари 2016г.- в размер на 41,184 лв., февруари 2016г.- в размер на 41,184 лв., март 2016г. - в размер на 41,184 лв. и април 2016г. - в размер на 41,184 лв., тъй като исковата молба е предявена на дата 23.04.2019г. и тригодишният давностен срок по отношение на посочените по-горе претенции е изтекъл към датата на предявяването й.
Ответникът е приложил писмени доказателства, поискал е допускане на съдебно – икономическа експертиза.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат С., Варненска адвокатска колегия, поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за основателността му.
В съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 1 489,55 лева. За периода за месеците януари и февруари 2016 година ищецът е оттеглил иска си и производството по делото в тази част е прекратено.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Владимирова, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за неоснователност на предявения иск. Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Позовава се на съдебна практика.
Предявен иск с правно основание чл. 150 във връзка чл.
261 от КТ във връзка с чл.
187 от МВР.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ОД МВР за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г.
Не се спори, че е полагал нощен труд.
Заемал е длъжността „младши автоконтрольор“ в структурата на ОД на МВР.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните, се установява, че за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2018 година ищецът е положил труд на 213 нощни смени.
За този период за ищеца са отчетени 1 700 отработени часове нощен труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд става 1 943,10 часа за целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 243,10 часа и трудовото възнаграждение е в размер на 1 573, 76 лева. След приспадане на стойността за трудовото възнаграждение за положен извънреден труд за месец януари от 36,09 лева и за месец февруари от 48,12 лева, за които искът е оттеглен, се получава стойността на трудовото възнаграждение, плащане на което е претендирано от ищеца след изменението на иска от съдебно заседание.
Разпечатката съдържа 39 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68743c5d-1de8-4a54-abe1-9ce4fc8f4018