Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1256 от 18.03.2020, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 311/2020
Вид
Определение № 1256
Подписан
18.03.2020
Състав
ЖЕНЯ ТОНЧЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …. 18.03.2020 г. гр. Стара Загора

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА

ЗАГОРА XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети март две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова гражданско дело № 311 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:

Предвид обявеното в страната извънредно положение и предвид заповед Заповед № 44 от 11.03.2020 г., изменена със Заповед № 48 от 16.03.2020 г. на И. Ф. Председател на РС – Стара Загора, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание през м.май 2020г., като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото.

Следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора документи.

Следва да бъде уважено искането на ищеца и на ответника за допускане на съдебно-икономическа експертиза с въпроси, подробно посочени в исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като имат значение за делото, а за тяхното изясняване са необходими специални знания.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, тъй като имат значение за делото, а за тяхното изясняване са необходими специални знания.

Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 14.05.2020 год., от 14,15 часа, за която дата да се призоват страните и вещите лица.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

„Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № 2939032 - помпена станция „Орешник”, община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством електропровод „Венеция” 20 kV, собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на ищеца. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).

Ищецът твърди още, че през периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД заплатило на ответното дружество сумата 1183,03 лв. по фактура № **********/31.01.2015 г., представляваща такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - помпена станция „Орешник”, намираща се в Община Тополовград.

Сумата 1183,03 лв. по фактура № **********/31.01.2015 г. била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в помпена станция „Орешник”, като измерването по този начин конкретно на това място било незаконосъобразно и водило до начисляване за заплащане на недължими суми.

Считано от 01.07.2008 г. с Решение №

Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.,

При отдаване на електическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако имало такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена на потребителите, се измервала със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл.120, ал.2 от ЗЕ, границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определяли съгласно изискванията на наредбата по чл.116, ал.7 и на правилата по чл.83, ал.1, т.6 /Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл.116, ал.7 от ЗЕ наредба е Наредба № 6/09.06.2004 г. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.

За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №

6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

В конкретния случай за помпена станция „Орешник“, границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била подстанция „Тополовград” 20 kV, след която подстанция започвал собствения на ищеца електропровод „Венеция” 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от подстанцията и достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „Орешник”, като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „Орешник”. И електропровода „Венеция” 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД.

Ищецът счита, че измервателното средство, отчитащо използваната от него електроенергия, следвало да бъде монтирано на границата между подстанция „Тополовград” 20 kV и електропровод „Венеция” 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Орешник”.

Ищецът твърди, че няколкократно отправял писмени искания до ответника за промяна на мястото и нивото на измерване.

След изпращане на писмо изх. №

1784/23.10.2008 г., по отношение на обекти: подстанция „Тополовград”; извод „Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/; извод „Рила”; - ВиК - Зимница; ПС Ханчето, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на електропровод „Венеция” не било сторено, поради което било изпратено и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвал, да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в подстанция гр. Тополовград, с измервателните точки за двата обекта: ИТ № 2939032 - помпена станция „Орешник” с. Орешник; ИТ 2939033 „ВиК” с.

Капитан Петко Войвода /сега с наименование помпена станция „Кап. Петко Войвода”/ с. Кап. Петко Войвода.

Ищецът твърди, че ответникът изпратил писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с което го уведомил за предоставянето на документи за собственост на електропровод 20 kV извод „Венеция”. Искането било необосновано, тъй като с писмо изх. № 1784/23.10.2008 г., ищецът изпратил по отношение на

„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20 kV, на помпена станция „Орешник“, и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.

Независимо, че дружеството било собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД не изпълнявало задълженията си и продължавало да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо на ниво средно напрежение.

Счита, че поради неизпълнение от ответника на искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник“ и ПС „Кап. Петко Войвода”, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на подстанция „Тополовград” 20 kV, заплатената такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, за помпена станция „Орешник”, ИТ № 2939032, нямало да бъде дължима и съответно – заплатена, а дължима щяла да бъде такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект средно напрежение.

Мястото на измерване на ел.енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение се явявала недължимо платена, като платена без основание. При това положение за ищеца било налице правен интерес да претендира тази разлика, която била в размер на 887,87 лева.

Искането на ищеца до районния съд е да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „Електроразпределение юг” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, сумата 887,87 лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „Орешник”, ИТ № 2939032, за периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г. по данъчна фактура № **********/31.01.2015 г., представляваща разликата между стойността на ел. енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД е подал отговор, с който счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва, както по основание, така и по размер.

Излага подробни съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „Електроразпределение юг” ЕАД да начислява такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обекта.