Решение № 941 от 20.07.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Велико Търново, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРЕЛА ЧИПОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело № 20234110100796 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. С. С., с която са предявени: осъдителен иск против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1296,30 лв. – недължимо платена чрез принудителното й събиране по изп. дело № 133/2023 г. по описа на ЧСИ В. Г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 15.03.2023 г., до окончателното плащане; осъдителен иск против ЧСИ В. Г. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 330,72 лв. – недължимо платена чрез принудителното й събиране по изп. дело № 133/2023 г. по описа на ЧСИ В. Г. за такси по ТТРЗЧСИ. В исковата молба се твърди, че на 02.10.2008 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищцата е бил сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-01271791 в размер на 1000 лв. при ГПР 53,63% с краен срок на издължаване 08.10.2010 г. чрез 24 месечни погасителни вноски от по 67,76 лв. всяка.

Посочва се, че на 13.06.2011 г. кредиторът по договора е подал заявление до РС – Велико Търново за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за вземанията си към ищцата, произтичащи от договора, а именно: 688,15 лв.

– главница, 192,72 лв. - възнаградителна лихва за периода 09.10.2009 г. – 08.10.2010 г., 114,06 лв. – мораторна лихва за периода 10.10.2009 г. – 19.05.2011 г., ведно със законната лихва от 13.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в общ размер на 125 лв., въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 2565/2011 г. Заявлението е било уважено от съда, който издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1748/14.6.2011 г., а впоследствие и изпълнителен лист 14.07.2011 г. Твърди се още, че на 09.11.2011 г. кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е подал молба до ЧСИ peг. № 725 с район на действие ОС – Велико Търново В. Г. за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист и за предприемане на действия 1 за събиране на дължимите по листа суми, ведно с разноските по изпълнението, въз основа на която е било образувано изп. дело № 817/2011 г. Излагат се подробни твърдения досежно извършените в хода на изпълнителното производство действия, като се поддържа, че след образуване на изпълнителното дело взискателят нито веднъж не е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия, както и че такива не са били инициирани и проведени от ЧСИ в два продължителни периода от време, всеки от които надвишаващ две години - първият от 06.02.2012 г. до 25.06.2014 г., а вторият от 14.08.2014 г. до 27.09.2017 г. Посочва се, че на 14.02.2018 г. от страна на ищцата е била подадена молба за прекратяване на изпълнителното производството до ЧСИ В. Г., който след установяване с протокол № 507/26.02.2018 г., че в продължение на 2 години взискателят не е депозирал молба за посочване на изпълнителен способ, с постановление от същата дата е прекратил принудителното изпълнение по изп. дело № 817/2011 г. Твърди се още, че междувременно на ищцата е било изпратено уведомление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за извършено прехвърляне на вземанията на дружеството по горепосочения изпълнителен лист на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Изтъква се, че на 27.01.2023 г. последното е подало молба до ЧСИ В. Г. за образуване на изпълнително дело срещу М. С. С. въз основа на изпълнителния лист, представен по прекратеното изпълнително дело и принудително събиране на сумата от 789,69 лв., от които 460,34 лв. - неплатена главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS-01271791, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, и 329,35 лв. - законна лихва върху главницата, както и на сумата от 230 лв. - разноски по изпълнителното дело, въз основа на която молба ЧСИ В. Г. е образувал изп. дело № 133/2023 г. Посочва се, че по това дело е било изпратено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на ищцата до размер на сумата от 1901,47 лв., както и че в изпълнение на наложения запор на 20.02.2023 г. по сметката на ЧСИ е постъпила сумата от 1833,75 лв., от която съдебният изпълнител е удържал 330,72 лв. за такси по ТТРЗЧСИ, на взискателя с преводно нареждане от 23.02.2023 г. са били преведени 1296,30 лв., а остатъкът от 206,73 лв. е бил възстановен на ищцата. Твърди се, че с разпореждане от 24.02.2023 г., след констатация, че задължението, за което е образувано и водено делото и разноските са изцяло погасени, ЧСИ е приключил изпълнителното производство. В исковата молба се излагат подробни съображения в подкрепа на тезата, че изпълнителното производство по изп. дело № 133/2023 г. е незаконосъобразно проведено поради липса на изпълняемо право, тъй като вземането на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД към момента на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело е било погасено по давност. В тази връзка се поддържа, че всички суми, получени от взискателя и от ЧСИ В. Г. по изпълнителното дело са получени без основание и подлежат на връщане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с който предявеният от ищцата против дружеството иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че нa 02.10.2008 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М. С. С. е бил сключен Договор за кредит № PLUS01271791, както и че по молба на посоченото дружество въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 817/2011 г. по описа на ЧСИ В. Г.. Описват се извършените в хода на образуваното изпълнително производство изпълнителни действия, за които се твърди да прекъсват погасителната давност.

Посочва се, че на 22.05.2017 г. е подадена молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за конституирането му като нов взискател, което също се сочи като действие, 2 прекъсващо течащата относно вземането погасителна давност. Твърди се, че след прекратяването на изп. дело № 817/2011 г. взискателят е изтеглил процесния изпълнителен лист и въз основа на него е било образувано изп. дело № 133/2023 г. по описа на ЧСИ В. Г., като в молбата за образуване на делото взискателят е поискал извършването на справки за имущественото състояние на ищцата, налагането на запори и насрочване на опис на движими вещи, както и е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. Посочва се, че на 07.02.2023 г. са били изпратени запорни съобщения до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и до работодателя „ЦБА“ АД, в резултат на което по делото е постъпила сума в размер на 1833,75 лв., от която по сметка на ответното дружество е постъпила сума от 1296,30 лв. Оспорват се изложените в исковата молба доводи, че вземането към ищцата е погасено по давност, като се изтъква, че постъпилата по сметка на взискателя сума е била дължима и не подлежи на връщане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ЧСИ В. Г., с който предявеният срещу него иск се оспорва като недопустим, а по същество и като неоснователен. Поддържа се, че отговорността за разноски в изпълнителния процес е материално правоотношение между страните по делото – взискател и длъжник, поради което и съдебният изпълнител не може да бъде неоснователно обогатен от законосъобразно проведено и приключило изпълнително дело, образувано въз основа на годно към момента на приключването му изпълнително основание. Твърди се, че в случая съдебният изпълнител е започнал и провел законосъобразно принудително изпълнение, инициирано по молба на другия ответник, с която е било поискано изрично извършването на справки и конкретни обезпечителни и изпълнителни действия, както и е овластен съдебният изпълнител да упражни всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. Посочва се, че по делото е било извършено проучване на имуществото на длъжника и са били наложени запори на банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД и на трудово възнаграждение, като в резултат на наложените запори по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сума, достатъчна за пълно погасяване на задължението, а впоследствие изпълнителното производство е приключено. Поддържа се, че ищцата твърди единствено материална незаконосъобразност на изпълнителното производство поради погасяване на изпълняемото право по давност, че съдебният изпълнител не може да преценява факти и обстоятелства, относими към прилагане на института на давността, както и че единствено съдът в едно спорно исково производство с участието на страните по материалното провоотношение може да установи и да се произнесе по погасяването на правото по давност. Излагат се и доводи, че съдебният изпълнител може да отговаря само за причинените вреди от процесуално незаконосъобразно проведено принудително изпълнение, каквото не е налице в конкретния случай, но не и при материална незаконосъобразност на изпълнението.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото по делото заверено копие от изпълнително дело № 817/2011 г. по описа на ЧСИ В. Г. с рег. № 725 и район на действие ОС – Велико Търново се установява, че изпълнителното производство против ищцата М. С. С. е образувано по молба с вх. № 09601/09.11.2011 г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 14.07.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 2565/2011 г. на РС – Велико Търново за сумата от 688,15 лв. – главница по договор за потребителски кредит 3

№ PLUS-01271791 от 02.10.2008 г., сумата от 192,72 лв. – възнаградителна лихва за периода от 09.10.2009 г. до 08.10.2010 г., сумата от 114,06 лв. – мораторна лихва за периода от 10.10.2009 г. – 19.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.06.2011 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото за сумата от 25 лв.

– платена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С молбата дружеството-взискател е възложило на ЧСИ извършването на всички действия по чл.

18 ЗЧСИ. На 26.11.2011 г. на М. С. С. е връчена покана за доброволно изпълнение. Въз основа на искане за издаване на документ от ЧСИ В. Г. по делото са постъпили удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки и справка за актуално състояние на всички трудови договори на М. С. С., издадени от ТД на НАП – Велико Търново. На 06.02.2012 г. е изпратено запорно съобщение до „НАТИ“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено на дружеството на 14.02.2012 г. За налагане на запора длъжникът е бил уведомен на 18.02.2012 г. На 25.06.2014 г. до „НАТИ“ ЕООД е изпратено напомнително запорно съобщение, като съобщението до дружеството е върнато от куриер като непотърсено.

На 25.06.2014 г. до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочен на 21.07.2014 г. опис на движими вещи на адрес: ***. Изпратената призовка е върната от куриер с отбелязване „сменен адрес“. На 17.07.2014 г. по изпълнителното дело са постъпили справки от НАП за регистрираните на М. С. С. трудови договори.

На 04.08.2014 г. до „НАТИ“ ЕООД е изпратено ново запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на М. С. С., като съобщението до дружеството е върнато от куриер като непотърсено. На 04.08.2014 г. до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочен на 29.08.2014 г. опис на движими вещи на адрес: ***. Изпратената призовка е връчена на 11.08.2014 г. На 22.05.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД за конституиране на нов взискател поради прехвърляне на вземанията по изпълнителното дело с договор за цесия от 10.01.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като цедент и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД като цесионер, който договор заедно с приложенията към него е представен по изпълнителното дело. С молбата на съдебния изпълнител е възложено да насрочи дата за извършване и да извърши опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника, както и по реда на чл. 18 ЗЧСИ да извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Видно от приложеното към отговора на исковата молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД уведомление, ведно с известие за доставянето му, длъжникът е бил уведомен за извършване на цесията на 06.03.2017 г. от цедента. На 27.09.2017 г. до „БАНКА ДСК“ ЕАД е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху всички сметки и банкови касети на М. С. С., което съобщение е връчено на банката на 02.10.2017 г. На 27.09.2017 г. до „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху всички сметки и банкови касети на М. С. С., което съобщение е връчено на банката на 03.10.2017 г. На 27.09.2017 г. до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху всички сметки и банкови касети на М. С. С., което съобщение е връчено на банката на 03.10.2017 г. На 05.10.2017 г. по изпълнителното дело е постъпило писмо от „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, в което се посочва, че по откритата в банката сметка длъжникът по изпълнителното дело получава преводи с произход „Месечни помощи за деца“, които са несеквестируеми, поради което и банката няма да изпълнява запора върху тях и ще ги предостави на разположение на длъжника. На 09.10.2017 г. по изпълнителното дело е постъпило писмо от „УНИКРЕДИТ 4

Разпечатката съдържа 20 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68723ac1-01ff-4fc3-9bcf-386e10103f79