Решение № 354 от 03.10.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Перник, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20231700500369 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 809 от 17.07.2022 г., постановено по гр.д. № 5035/2020 г.

Районен съд - Перник е отхвърлил предявения от В. Г. Г., ЕГН ********** и А. Г. П., ЕГН **********, и двете чрез адв. Г. Т. К. от САК със служебен адрес: ***, Адрес за призоваване и съобщения: *** иск срещу Е. В. С. - Г., ЕГН: **********, да бъде признато за установено по отношение на ищците, че ответницата Е. В. С. – Г. не е собственик над размера на притежаваните от нейния праводател А. Й. С., ЕГН ********** 1/90 ид. ч., придобити по наследство, от процесния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в ***, община ***, област*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-1170/ 28.05.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: *** с площ на поземления имот 1487 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване : Ливада, категория на земята: 10, с номер по предходен план: ***, при съседи на поземления имот скица: имот с идент. № ***, имот с идент. № ***, имот с идент. №

***, имот с идент. № ***, имот с идент. № *** и имот с идент. № ***, както и да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № ***, том ***, рег. № ***, 1 дело 46/ 2020г. на нотариус В.Д., рег. № ***при PC-Перник, който акт е вписан в Служба по вписванията - Перник под Акт№ ***, том ***, дело ***/ 2020г. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от В. Г. Г. и А. Г. П. чрез адв. Г. Т. К., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми. На първо място са наведени твърдения, че първата инстанция е взела предвид, обсъдила е и е обосновала обжалваното решение с изслушаните по делото свидетелски показания, които са допуснати при режим на довеждане от ответника по формулирано от същия с отговора на исковата молба искане, като допълва, че това искане е направено след изтичане на преклузнвння срок за ангажиране на доказателства по делото. Твърди се, че ответникът е подал отговор на исковата молба след изтичане на законоустановения едномесечен срок за това. Сочи, че ако в разрез с процесуалната преклузия на закона, искането за допускане на свидетели от страна на ответника е уважено и същите бъдат разпитани по делото, това обстоятелство не променя процесуална допустимост на доказателственото искане - извършените от съда процесуални действия по разпит на доведените от ответната страна свидетели са в грубо противоречие на съдопроизводствените правила. Намира, че същото неминуемо води до очевидна неправилност на съдебното решение, като такова постановено при съществено нарушение на процесуалния закон - още повече, че именно и единствено свидетелските показания, изслушани в разрез с процесуалните правила са мотивирали изхода на спора при постановяване на обжалваното решение. На следващо място са наведени твърдения, че районния съд е постановил решението си като не е обсъдил всички направени от страните доводи, заедно е излагане на съображения кон от тях намира за неоснователни и защо. Сочи, че в хода на първоинстанционното производство решаващият съдебен състав не е успял да изясни правилно делото от фактическа страна, като причини за това се посочва от една страна процесуално незаконосъобразно събрания по делото доказателствен материал, а от друга страна - липса на задълбочено и всеобхватно изследване на всички предоставени по делото доказателства, т.е. включително тези предоставени от ищеца. С жалбата са наведени твърдения, че ангажираните от страна на ищците доказателства /вписаните в общинска служба земеделие договори за наем за имота/ безспорно сочат, че твърденията на свидетелите не могат да бъдат възприети като достоверни като се установява, че през претендирания период на давностно владение имотът се е ползвал от арендатор по силата на договор за наем на земеделска земя, което на свой ред изключва личното непосредствено владение от страна на А. С. и неговите праводатели. В продължение се сочи, че както материалното право, така и съдебната практика по тълкуването и прилагането му са безпротиворечиви, че когато след смъртта на общия наследодател един от наследниците му ползва 2 целия имот, то той е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. Допълва, че за да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния период да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите сънаследници, т.е. той следва да доведе до знанието им намерението да свои имота. Намира, че и в настоящото производство, за да бъде прието, че А. С. е придобил процесния имот на основание давностно владение не е достатъчно свидетелите да твърдят, че същият е ползвал и поддържал наследствения имот през последните 10, 20 или повече години, а е необходимо да се докаже и че А. С. в качеството му на сънаследник е извършил действия, с които от една страна е обективирал спрямо останалите сънаследници намерението да владее техните идеални части за себе си и от друга страна е отблъснал владението на останалите сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. По подробно изложени съображения се моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, ведно с формулираното искане от страна на въззивния жалбоподател по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Прави се искане на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство №***, том ***, per. № ***, дело 46/ 2020г. на нотариус В.Д., peг. № ***при PC-Перник, който акт е вписан в Служба по вписванията - Перник под Акт№ ***, том ***, дело 1087/ 2020г. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Е. В. С. – Г., чрез пълномощника й адв. Д. Б., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено. Твърди се, че първата инстанция е постановила акта си правилно и в съответствие със събрания в хода на производството доказателствен материал. В продължение се сочи, че по делото категорично е доказано, че А. С. е владял имота, при това демонстративно, явно и за себе си. С отговора се излагат подробни доводи за неправилност и неоснователност на наведените с въззивната жалба твърдения. По изложените съображения се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционния акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от А. Й. С. – трето лице помагач на страната на ответника, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира процесното решение за правилно и законосъобразно, постановено след правилна преценка на събраните по делото доказателства. Сочи се, че твърденията, наведени с въззивната жалба, 3 че нарушенията са свързани с обстоятелството, че обжалваното Решение е обосновано на свидетелските показания, защото не било направено такова искане с отговора са неправилни и неподкрепени с доказателства. Въз основа на изложеното се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Моли за присъждане на разноски, без да представя доказателства за сторени такива, нито списък по чл.80 от ГПК.

В срок е постъпила и частна жалба от Е. В. С. – Г., чрез пълномощника й адв. Д. Б. против Определение № 357 от 01.02.2023 г., с което Районен съд – Перник, на осн.чл.248 ГПК е изменил Решение № 809 от 17.07.2022 година, по описа на Районен съд - Перник, постановено по гр.д.№ 5035/2020 г., в частта за разноските, като е намалил размера на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на Е. В. С. - Г., като ответник и дължими от В. Г. Г. и А. Г. П., от 1200,00 (хиляда и двеста) лева, на 600,00 (шестстотин) лева.

С жалбата са направени оплаквания за неправилност на процесното определение. Твърди се, че неправилно съдът е приел, твърденията на ищците и интерпретацията на наредбата за адвокатските възнаграждения, която вече е с промени, като допълва, че видно от името на същата, разпоредбите й уреждат възнаграждението на процесуалните представители като в наредбата е посочен прагът, под който не може да бъде сключван договор за правна помощ. По изложени съображения се иска отмяна на постановеното Определение като неправилно.

В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от В. Г. Г. и А. Г.

П. чрез адв. Г. Т. К., с който същата се сочи като неоснователна. Твърди се, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е уважил искането и е намалил размера на присъдените по реда на чл. 78 ГПК разноски, поради прекомерност на адвокатския хонорар до предвидения в Наредба №1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения се моли съда да остави депозираната частна жалба без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

В срок е постъпил отговор на частната жалба и от А. Й. С.. С отговора С. изразява становище, че поддържа същата изцяло и моли за отмяна на постановеното от Районен съд - Перник определение.

Пернишки окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и оплакванията на страните намира за установено следното:

По силата на решение № 3000 / 18.10.1999 година, на ОСЗ-Перник на наследниците на С.А.М. е било възстановено правото на собственост на ливада с площ от 1.487 дка, десета категория, в местност *** в землището на ***, представляваща имот № *** при съседи имоти с номера ***, ***, ***, ***.

4

Видно от удостоверение за наследници на С.А.М., бивш жител на село ***, област ***, починал на *** година, с изх. № ***, на длъжностно лице при с.***, ищците В. Г. Г. и А. Г. П., и третото лице – помагач А. Й. С. се легитимират като негови наследници.

С нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 46/25.06.2020 година, на нотариус В.Д., с район на действие Районен съд Перник, на основание наследство и давностно владение третото лице – помагач по спора А. Й. С. бил признат за собственик на процесния имот.

Впоследствие, въз основа на нотариален акт № ***, ***, рег. № ***, дело №54/14.07.2020 година, на нотариус В.Д., с район на действие Районен съд Перник процесният недвижим имот бил продаден от А. Й. С. на отв. Е. В.

С. – Г. за сумата от 20000,00 (двадесет хиляди) лева.

По делото са приети като доказателства удостоверения, че за периода от 2015 година до 2020 година в Общинска служба земеделие - Перник са били регистрирани едногодишни договори за наем на процесния имот, с наемател В.Б. Р. и наемодател - М. Т. А., а за стопанската 2015-2016 година за същия имот е бил регистриран и друг едногодишен договор за наем със страни В.Б. Р и Д.М.С..

От разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Р.Г.К. и И.А.Д. се установява, че процесното място е било обработвано и почиствано от дядото А. С. А. (починал на ***), бащата - Й.А. С. (починал на ***) и чичото- К.А. С. (починал на *** година), като след смъртта на баща му единствено третото лице – помагач А. Й. С. по два пъти в годината е почиствал мястото.