Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 11.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 1090/2025
Вид
Решение № 75
Подписан
11.02.2026
В сила
11.02.2026
Състав
Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Силвия Пантелеева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Велико Т., 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100501090 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Север“ АД гр.Варна, чрез адв. М. ВТАК, против Решение № 1290/25.09.2025 г., постановено по Гр.д. № 1361/2025г. по описа на РС Велико Т., с жалбоподателят като ответник е осъден да заплати на ищеца „ВТ ИНВЕСТ 1” ООД, ЕИК 104667259, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „*” №, сумата от 1252,48 лв. - главница, представляваща извършено без основание плащане на цена за коригирано количество електрическа енергия за периода от 10.08.2023г. до 07.11.2023г. по фактура №0109725948 от 30.11.2023г., издадена по партида с клиентски №*****и абонатен №**, за обект намиращ се в гр. В. Т., ул. „*” №, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са разноски.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, тъй като изводите на съда не кореспондират с доказателствата по делото, досежно недоказаност на хипотезата на чл.50 ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ.

Излага, че в случая е съставен констативен протокол в съответствие с чл.49 от ПИКЕЕ, установено е неизмерващо СТИ с нарушена схема на електромера, което води до негодност на същия да измерва потреблението на абоната.

Оправя искане съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с 1 което да отхвърли изцяло предявения осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца „ВТ Инвест -1“ ООД, чрез пълномощник адв.Р. Т., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред въззивна инстанция.

В с.з. жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, по съображения, че е безспорно установена външна намеса и изменения в схемата на СТИ, като в резултат на това то не отговаря на изискванията за измерване на ел. енергия и се обосновава приложимостта на чл. 50, ал.5, вр. с ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ВТ Инвест 1“ ООД в писмено становище по същество, чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Възразява за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд Велико Т. е бил предявен от ищеца „ВТ Инвест -1“ ООД против ответника „Електроразпределение – Север“ АД, с ЕИК 104518621, осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1252,48 лв., начислена по партида с клиентски номер *******, за абонатен номер ***за периода от 10.08.2023г. до 07.11.2023г. и заплатена от ищеца при липса на правно основание и получена от ответника, начислена за недоставена и непотребена електроенергия през този период на адрес гр. В Т., ул. "*" №, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 15.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът основава 2 претенциите на твърденията, че е собственик на недвижим имот на горепосочения адрес и за като ползваната ел. енергия на същия адрес има открита партида с клиентски номер ****, за абонатен номер **, записан на името на ищеца.

Твърди се, че ответникът, в резултат на извършено преизчисление на количества ел. енергия е издал на ищеца процесната фактура №0109725948/30.11.2023г., като корекцията е извършена на основание констативен протокол, съставен от служители на ответника, както и че на 10.01.2024г. ищецът е заплатил по тази фактура сумата от 1252,48 лева под страх да не остане имота без електричество. Оспорва да дължи заплатената сума, и счита плащането за извършено без правно основание.

Ответникът в писмен отговор на исковата молба е оспорил основателността на иска с възражение, че е налице правно основание за начисляване на спорната сума, а именно по корекция на сметка в хипотезата на чл.50 ал.1 б.

„б“ от ПИКЕЕ. Излага, че фактурирането на корекцията е въз основа на съставен КП №**40/07.11.2023г. по реда на чл.49 ПИКЕЕ, преизчисление на потреблението на абоната от 15791,76 квтч. ел. енергия за период от три месеца, считано от датата на констатиране на неизмерването на база установения точен измерител на грешката.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционният съд въз основа на съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени, гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Леонид Шумелов и изслушана СТЕ, поради което въззивният съд възприема изцяло като свои фактическите констатации на първостепенният съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Правно релевантните за спора факти, на база събраните по делото доказателства материал, са следните:

Ищецът „ВТ Инвест -1“ ООД е титуляр на партида за ползване на ел. енергия за адрес гр. В.Т., ул.“*“ №, с клиентски номер *******, за абонатен номер **, което е безспорно.

От представения констативен протокол и събраните гласни доказателства е установено, че на 07.11.2023г. служители на ответника са извършили техническа проверка на СТИ на адреса на ищеца в отсъствие на негов представител /при условията на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ/ и при проверката са установили, че в измерването има грешка „минус 0,19 %“, срязана ведомствена пломба. Демонтирана е СТИ, монтирано е ново, а демонтираното е предадено в БИМ за експертиза.

Според протокола от метрологичната проверка на БИМ - №153/20.11.2023г., точността на процесния електромер е с отчетена грешка в рамките на максимално допустимата. Констатирана е видима външна намеса в схемата на електромера – на долен капак разпробит голям отвор, покрит с тиксо, , през който е поставена допълнителна електронна платка, свързана към електромера, поради което електромерът не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия.

Въз основа на протокола и справка за потреблението през последните 36 3 месец, е изготвена Справка № 065916 851С/28.11.2023г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия, на основание чл.50 ал.1 б. 4б“ от ПИКЕЕ, като е завишено потреблението на абоната – ищец с 15791,76 квтч. ел. енергия за период от 10.08.2023г. до 07.11.2023г. за общо 90 дни.

От ответника е издадена процесната корекционна фактура №0109725948/30.11.2023г. за сумата от 6052,48лв. с вкл. ДДС – стойност на преизчисленото количество 15791,76 квтч. ел. енергия за исковия период 10.08.2023г. до 07.11.2023г., остойностено на база цена за технологични разходи за услугите достъп и пренос до електроразпределителната мрежа.

Между страните по делото не е спорно и се установява, че с платежно нареждане от 10.01.2024г. ищецът е заплатил на ответника процесната сума, представляваща частично плащане по горепосочената фактура.

В първоинстанционното производство е изслушана СТЕ, която потвърждава, че резултатът от проверката на БИМ е, че процесното СТИ измерва точно /в допустимата за класа на точност грешка/ преминалата през него електроенергия. За констатираното допълнително електронно устройство не се установява да влияе на верността на измерването при отчитане на електроенергията. Изводът, че СТИ не може да бъде използвано за измерване на потребена ел. енергия произтича от намерената допълнителна платка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за неоснователно обогатяване, поради заплатена без да е дължима сума.

Уважаването на този иск предполага установяване от ищеца факта на извършено плащане на исковата сума, а в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за получаване на сумата, т.е. да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането му срещу ищеца и неговия размер.

Доколкото се доказва и не се спори плащането, ответникът следва да установи предпоставките по чл.50 ал.1 б.“б“ от ПИКЕЕ за коригиране сметката на ищеца, а именно при метрологична проверка да се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В тези две хипотези операторът на съответната електроразпределителна мрежа има право да коригира сметката, като изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване /неправилно/ неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване по точно посочена формула.

За да докаже основанието за начисляване, ответникът представя протокол от проверка на СТИ от негови служители по реда на чл.49 ПИКЕЕ, чиято доказателствена сила не е оборена. От него се установява измерено на място отклонение в точността от „-0,19%“ при допустима грешка „+/–0,2%“. При извършената метрологична проверка от БИМ, е отчетена аналогична грешка, в 4 рамките на максимално допустимата такава.

Предвид изложеното, не се установява предпоставката за корекция на сметка, изискваща СТИ да не измерва или да измерва с грешка извън допустимата. Ответникът се позовава на първата хипотеза- чл.50 ал.1 б. „б“ от ПИКЕЕ, т.е. неизмерващо СТИ е така е изчислило корекцията, а същевременно сочи в изявленията си /писмен отговор л.26 от делото на ВТРС/, че корекцията е на база точния измерител на грешката. По същество не е доказана нито една от двете хипотези на чл. 50, ал.1 от ПИКЕЕ, поради което за ответника не е възникнало право да коригира сметката на ищеца на това основание и получавайки плащане на процесната сума, се е обогатил неоснователно със същата като получена при начална липса на основание.

Ирелевантно за спора е обстоятелството, че СТИ не може да бъде ползвано за измерване на ел. енергия занапред. Наличието на дупка и допълнителна платка го прави негодно, но води автоматично до извод за неизмерване или неточно измерване през процесния период. ПИКЕЕ изисква установяване с метрологична измерване на грешка над допустимата, каквато не е установена.

Претенцията за връщане на недължимо платеното се явява основателна и доказана и с оглед съвпадение в правните изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на въззиваемата страна се дължат направените съдебни разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 800лв.