Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 569 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1662/2026
Вид
Решение № 569
Подписан
18.05.2026
Състав
Росица Шкодрова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.638 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 ал.3 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20263110201662 по описа за 2026 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Т. Н. Р. срещу НП, издадено началник сектор към ОДМВР – Варна, РУ 04 Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.

В жалбата си въззивника счита наказателното постановление за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва на фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление. Сочи, че е собственик на МПС, а е санкциониран като несобственик. Алтернативно счита, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Моли съда да отмени НП.

В с. з. въззивника поддържа жалбата си чрез процесуален представител. Оспорва компетентността на актосъставителя. Сочи, че застраховка „ГО“ е сключена час и 27 минути след проверката. Въззивникът няма почти никакви нарушения за период от 21 години. Сочи още, че не е било извършено уведомяване на въззивника за прекратената служебно регистрация. Моли съда да отмени наказателното постановлеинеи, като алтернативно счита, че е налице хипотеза на маловажен случай. Претендира разноски.

Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 02.12.2025г. въззивника Р. управлявал л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег.№***, собственост на В.

Г. Р.а в гр.Варна, по ул. „Първи май“, в посока към кв. „Галата“. При управлението на автомобила, въззивникът бил спрян за проверка от служители на ОДМВР-Варна, един от 1 които св. М.. По време на проверката било установено, че въззивника управлява превозното средство без застраховка "Гражданска отговорност". След като установили горното, св. М. съставил акт за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение е била дадена правна квалификация по чл.638 ал.3 от КЗ.

В графата за възражения въззивника не вписал такива. Възражения не постъпили и в законоустановения срок.

На 22.01.2026г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на което изцяло е била възприета установената от полицейските служители фактическа обстановка. Извършеното от въззивника било квалифицирано като нарушение по чл.638 ал.3 КЗ и било наложено административно наказание глоба в предвидения размер.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св. М., АУАН, справка относно собствеността на превозното средство, справка относно сключена застраховка „ГО“и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по КЗ, като след задълбочено изследване на обстоятелствата на извършването му е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Съдът намери, че при определяне на наказанието глоба административно наказващия орган правилно е взел предвид императивно определения с КЗ размер и е наложил наказанието в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ.

За пълнота следва да се отбележи, че в наказателното постановление са изписани само собственото и фамилното име на въззивника, но доколкото същият е бил индивидуализиран посредством ЕГН и адрес, съдът намери, че непосочването на презимето му не представлява съществено нарушение на чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН.

Що се отнася до възраженията , наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид следното:

Въззивника оспорва фактическата обстановка по делото.

Подобна позиция категорично противоречи на всички събрани по делото 2 доказателства.

Съдът, изхождайки от цялостния анализ на всички събрани по делото доказателства намери, че от тях се установява еднозначно и безпротиворечиво именно фактическата обстановка, твърдяна от наказващия орган.

По делото са налице показанията на свидетел- очевидец, който пряко е възприел управлението на автомобила и липсата на сключен договор за застраховка „ГО“.

Показанията на свидетеля кореспондират със събраните писмени доказателства по делото в цялост.

На следващо място въззивникът сочи, че е собственик на МПС, а е санкциониран като несобственик.

Доколкото по делото са налице писмени доказателства, установяващи, че единствен вписан собственик на МПС е трето лице, а не въззивника Р., съдът намери, че правилно е било наложено административното наказание. Следва да се отбележи, че ангажираните доказателства относно сключен граждански брак между въззивника Р. и лицето, посочено като собственик на автомобила не води до императивен извод, че е налице СИО върху конкретното превозно средство.

Алтернативно въззивникът счита, че е налице маловажен случай на административно нарушение.

Въззивният състав на съда намира, че настоящия случай не показва по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Напротив - в настоящия казус е факт продължителният период от време, в който за автомобила не е имало сключена застраховка „ГО“, с което степента на обществена опасност на деянието се завишава, изключвайки квалификация „маловажен случай“.

Въззивника оспорва компетентността на актосъставителя.

Съдът, противно на изразената позиция намери, че приложената по делото заповед обосновава извод за оправомощаване на актосъставителя да състави АУАН.

Въззивникът сочи, че застраховка „ГО“ е сключена час и 27 минути след проверката.

Въззивникът няма почти никакви нарушения за период от 21 години.

Както вече беше изложено по- горе, съдът намери, че периодът от време , през който автомобилът е бил без сключена застраховка изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.

На последно място се сочи, че не е било извършено уведомяване на въззивника за прекратената служебно регистрация.

Съобразно разпоредбата на чл.638 ал.3 от КТ всяко лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, следва да го управлява единствено само ако във връзка с неговото притежаване и използване има сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Обстоятелство дали е било извършено уведомяване, каквото по отношение на застраховките „ГО“ не е възведено в задължение на застраховател, не е относимо към 3 отговорността на водача на превозното средство.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт .

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0442-002147/22.01.2026г. на началник сектор в ОДМВР – Варна, РУ 04 Варна, с което на Т. Р., ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 204,52 евро на осн. чл.638 ал.3 от КЗ.

ОСЪЖДА Т. Р., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 66,47 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4