Присъда № 99 от 15.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2677/2023
- Вид
- Присъда № 99
- Подписан
- 15.06.2023
- В сила
- 20.02.2024
- Състав
- Иво Юриев Хинов
Цитирани разпоредби
- чл. 189, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.249 · Наказателен кодекс
- чл. 249 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 т.3 · Наказателен кодекс
- чл.37 ал.1 т.1а · Наказателен кодекс
- чл.42а ал.2 т.4 пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.67 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.68 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.24 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 2677/23 по описа на СГС, 16 състав.
СпПр е повдигнала обвинение с Обвинителен акт против Е. З. за това, че на 23.08.2022 г с две деяния, извършени в 11,56,11 и 11,56,42 ч, в гр. София, ул. Ломско шосе 73, чрез АТМ 00000537 на ОББ АД, двукратно е използвала платежен инструмент – банкова дебитна карта на Г. И. без нейно съгласие, като първия път е направила опит да изтегли 100 лв, а втория път е направила опит да провери баланса на сметката, като деянието не представлява по-тежко престъпление. Приела е, че всяко едно от тези две деяния представлява престъпление по чл.249 ал.1, които е обединила в продължавано престъпление по чл.26 ал.1 НК.
Производството е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК
В съдебно заседание представителят на СпПр поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимата, като посочва, че то се подкрепя от събраните по делото доказателства и предлага да бъде призната за виновна, като се определи наказание от 3 години "лишаване от свобода", намалено по реда на чл.58а НК на две години "лишаване от свобода", което да бъде условно отложено.
Защита на подсъдимия посочва смекчаващите отговорността обстоятелства – не са настъпили имуществени вреди, опитът е за изтегляне на минимална парична сума. Счита за подходящо прилагане на чл.55 ал.1 НК, с прилагане на чл.66 НК.
Подсъдимата се признава за виновна и моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Подсъдимата Е. Е. З. (с актуално фамилно име към момента на съдебното заседание С.) е с ЕГН **********, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, с начално образование, не работи, издържана от мъжа си.
На 23.08.2022 г тя, заедно с дъщеря си и още три лица – И.Ц. и дъщеря А. Е., както и Ц.Б., пътували в автобус 86 по бул. Ломско шосе, гр.София, посока от ул.Христо Силянов към центъра на града. В този автобус пътувала и св. Г. И., на 67 г, която съхранявала в дамската си чанта портфейл; в този портфейл, освен другите вещи (парична сума, лична карта, документи), тя съхранявала и дебитна карта№ ****, издадена от Банка ДСК; нейният ПИН код бил записан на гърба на визитна картичка, пазена в същия портфейл.
По неустановен начин този портфейл бил отнет от владението на св.Г. И., като попаднал в държането на неустановено лице от спътниците на подс.З. (С.), което след няколко опита успяло да изтегли сумата от 400 лв; тази сума останала у св. Ф. З..
След това тази дебитна карта била във владението на подсъдимата. Тя, придружена от дъщеря си, също така решила да изтегли парична сума от АТМ устройство № 537, собственост на ОББ АД, намиращо се в гр.София, бул. ****.
Така в 11:56:11 тя се опитала да изтегли сумата от 100 лв; този опит бил неуспешен.
Веднага след това, в 11:56:42, тя се опитала да провери баланса на сметката; отново опитът бил неуспешен. Така тя на два пъти, за времето от 11:56:11 до 11:56:42 (или в продължение на 31 секунди), използвала тази банкова карта, но опитите да изтегли пари или да получи информация за баланса останали без успех.
Причината за това било обстоятелството, че електронното банкиране с тази дебитна карта било блокирано по сигнал на св.И..
След това подсъдимата изхвърлила в контейнер за смет банковата карта. Малко след това била задържана от св. А.И. и И.Ц., служители на СДВР, който визуално я познавали 1 като лице, ангажирано с джебчийски кражби и които наблюдавали част от действията ѝ. При проведената беседа с тях тя незабавно им разказала за случая, като показала къде е изхвърлила картата и им я предала. Обадила се по телефона на своите спътници и ги повикала при полицаите.
Спрямо подсъдимата започнало настоящето наказателно производство. Всички отнети вещи били иззети.
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен, категоричен и непротиворечив начин по реда на чл.373 ал.2 вр чл.372 ал.4 вр чл.371 т.2 НПК – от направеното самопризнание на подсъдимата, което се подкрепя напълно от останалите събрани по делото доказателства – а именно Заповед за задържане, протоколи за разпити на свидетели Г. И., А.И., И.Ц., Ц.Б., протокол за доброволно предаване от Ф. З., протокол и фотоалбум за оглед, Справка от ДСК, видеозаписи от ЦГМ, Оценителна и технически експертизи, снимков материал от ОББ, справка за съдимост. По делото няма противоречие между доказателствата.
Съдът в обст.част на мотивите си напълно възприе обст.част на обв.акт – но без посочването в него, че евентуално подсъдимата е автор на отнемането на портмонето и вещите в него от св.И., както и че евентуално е автор и на последващото използване на дебитната карта, което довело до изтегляне на сумата от 400 лв. Вместо това, отчитайки презумпцията за невинност, прие, че автор на това деяние е неустановено лице от спътниците на подсъдимата.
Също така съдът посочи пълния номер на банковата карта, независимо че в обв.акт е посочен част от него – доколкото тази карта е приложена по делото и в бъдеще няма да бъде изполвзана като платежен инструмент, поради което запазване в тайна на номера не е оправдано.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че подсъдимата Е. З. (с настояще име С.) е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 249 ал.1 НК.
Това е така, доколкото тя е използвала платежен инструмент без съгласието на титуляра. Извършила е деянието с пряк умисъл, доколкото е съзнавала неговите елементи, извършването му и е искала настъпването на общественоопасните му последици.
И по-конкретно процесната банкова дебитна карта - № ****, издадена от Банка ДСК, на името на Г. К. И. – представлява платежен инструмент по смисъла на чл.93 т.24 НК. Със своите действия с тази карта подсъдимата е използвана тази карта. Касае се за две две действия. Първото е в 11:56:11 – като тя се опитала да изтегли сумата от 100 лв; веднага след това, в 11:56:42, тя се опитала да провери баланса на сметката. И двата опита били неуспешни – доколкото банковата карта вече била блокирана. Така тя еднократно, за времето от 11:56:11 до 11:56:42 (или в продължение на 31 секунди), използвала тази банкова карта – като при това използване е наредила две банкови операции.
Следва ясно да се посочи, че подсъдимата е използвала реално тази банкова карта, независимо че не е успяла да постигне преследваната от нея цел – да изтегли парична сума от 100 лв и да провери баланса на сметката. Използването на банковата карта е осъществено независимо от крайния резултат на това използване. Поради това не е налице опит да извърши деяние по чл.249 НК, а е налице реалното му извършване.
Нейното деяние е извършено без съгласието на титуляра – св.Г. И. – на платежния инструмент. Това е така, доколкото същата не е предавала своята банкова карта нито на спътниците на подсъдимата, нито на самата подсъдима; в действителност тя не е знаела, че банковата ѝ карта, както и визитката с ПИН кода за нея, се намират у тях.
2
От субективна страна подсъдимата е съзнавала, че в горепосочения период от 31 секунди използвала в банкомата дебитна карта, с чужд титуляр и без нейно съгласие.
Съзнавала е обществената опасност на деянието си, доколкото е знаела, че тази вещ е придобита по неправомерен начин, както и че трето лице е неин собственик, което не е давало съгласие за това. Въпреси това е искала да извърши деянието и да реализира неговите последици. Следователно е действала виновно с форма на вината пряк умисъл.
Относно посочване в диспозитива на присъдата на начина, по който банковата карта е използвана. Съдът прие, че това не е нужно, доколкото чл. 305 ал.4 вр ал.3 вр чл.301 ал.1 т.1 НПК не поставя такова императивно изискване. Начинът на използване е посочен в мотивите.
Относно обвинението, че деянието е представлява две отделни престъпления, обединени в едно продължавано престъпление по чл.26 ал.1 НК. Съдът по-горе прие, че подсъдимата е извършила две действия с банковата карта, като е наредила две банкови операции. При все това, от правна страна, приема, че не се касае за две самостоятелни и отделени деяния, а за едно деяние по използване на платежен инструмент. Това е така, доколкото това използване включва провеждането на две банкови операции, следващи непосредствено една след друга и функционално свързани (нареждане за изтегляне на сумата от 100 лв и нареждане за показване на справка за баланс). Липсва ясното обособяване между двете действия, за да се приеме, че са налице две самостоятелни деяния, ясно отграничени едно от друго. Едно деяние може да включва в себе си две или повече действия.
Последните в настоящия случай са част от това деяние, а не отделни и самостоятелни деяния.
Оттук не е налице и продължавано престъпление. Поради което подсъдимата бе оправдана по това обвинение.
Относно обвинението, че елемент от фактическия състав на деянието по чл.249 ал.1 НК е обстоятелството че деянието не представлява по-тежко престъпление. В действителност това посочване в текста на нормата е от технически характер, като посочва условията, при които може да се търси самостоятелна наказателна отговорност за деянието по чл.249 ал.1 НК. То е адресирано до правоприлагащите органи, но не описва съставомерен признак на престъплението. И по-конкретно, това отбелязване ще има правно значение, ако деянието по чл.249 ал.1 НК е едновременно с това по-тежко престъпление, при условията на идеална съвкупност, поради което е погълнато от него; позовавайки се на това условие, ще може прокурорът или съдът да изключат възможността подсъдимата да носи самостоятелна наказателна отговорност за него – като ще ангажират само тази по по-тежко наказуемото деяние. В случая такива твърдения не са направени и съдът служебно не установява. Поради което не следва да се посочва в съдебния акт – още повече в диспозитива. При всяко положение не може подсъдимаата, когато бъде призната за виновна в извършване на определени обстоятелства, сред тях да се посочва и това, че деянието не е по-тежко престъпление. Остава се впечатление, че тя е упрекната не само за използване на платежния инструмент без съгласието на титуляра, но и допълнително за това, че деянието не представлява по-тежко престъпление.
Независимо че производството протече по реда на чл. 371 т.2 НПК, не следва наказанието да се определя по реда на чл.58а НК, доколкото са налице и предпоставките по чл.55 НК, като прилагането на чл.55 НК е по-благоприятно за подсъдимата – чл.58а ал.4 НК.
Това е така, доколкото по реда на чл.58а НК може да се определи наказание „лишаване от свобода” от две години или за по-дълъг срок, което да се редуцира с една трета, а по реда на чл.55 НК се определя наказание „лишаване от свобода”, което да бъде между 3 месеца и 2 години.
3
В настоящия случай са налице предпоставките за прилагане на чл.55 НК – доколкото са налице многобройни смекчаващи отговорността обстгоятелства. Подсъдимата е млада жена, с малко дете, с чисто съдебно минало; нейното деяние не е имало потенциала да причини съществени вредни последици, доколкото се изразява в опит за изтегляне на относително малка парична сума и проверка на баланка; то не е причинило такива последици, предвид блокирането на картата; веднага след това тя е изхвърлила тази карта, с което е направила невъзможно ново деяние по чл.249 ал.1 НК с нея; при ареста от полицията незабавно е направила самопризнания, подкрепяни от нея в цялото наказателно производство, вкл и пред съда.
При коментиране на горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, че те са многобройни и значителни, като установяват една по-ниска степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Поради което определянето на наказание в рамките на законово предвиденото, дори и при законовия минимум, би се явило явно несправедливо. Поради което следва да се приложи нормата на чл.55 ал.1 т.1 НК, като предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” бъде определено под законовия минимум.
При обсъждане на така установените смекчаващи отговорността обстоятелства, но отчитайки също така и оттегчаващите – а именно репутацията (или характеристични данни), която има пред правоохранителните органи, която е довела до полицейската проверка и ареста ѝ, счете че следва да определи наказание от 9 месеца "лишаване от свобода".