Присъда № 32 от 11.06.2025, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 32 от 11.06.2025г. по НОХД № 305/ 2025г. на КжРС

Повдигнато е обвинение срещу Х. Х. М. от ********** по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 18.09.2023г. в землището на с.Л., общ.К.. причинил на Р. М. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване движенията на лявата ръка за повече от един месец.

Представителят на прокуратурата пледира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият на 18.09.2023г. е причинил средна телесна повреда на Р. М. като го е ударил с дървен кол по лявата ръка, което е довело до счупване на лявата лакътна кост. Еднопосочни в тази посока и допълващи са показанията на очевидците Р. М. и А. А., а заключението на вещото лице категорично подкрепя изложената от тях фактическа обстановка.

Поради това предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК и да му се определи наказание при условията на чл.54, което да бъде „лишаване от свобода“ за срок от 2 години с изпитателен срок от 3 години, а разноските да бъдат възложени в тежест на дееца, а вещественото доказателство да остане по делото.

Подсъдимият Х. М. не се признава за виновен. Дава обяснения, в които твърди, че между него и пострадалия на инкриминираната дата е възникнал спор за това къде да пасат животните, при което Р. М. започнал да го замерва с камъни, които обаче не го уцелили. Тогава дошла и свидетелката А. А., която взела дървен кол, прескочила оградата и влязла в мястото стопанисвано от дееца и започнала да му посяга с този кол, но не успяла да го удари. Подсъдимият М. започнал да дърпа дървения кол от ръцете на А. А. и когато успял да стори това, тя загубила равновесие и паднала на земята. След това тя станала и заедно с Р. започнали да го гонят вътре в негово място, но не успели да го стигнат и си тръгнали. Този ден лявата ръка на Р. била сгъната в лакътя, защото била вързана със сезал около врата му. Деецът Х. М. твърди, че всичко това било видяно от майка му, която се намирала на същото място, но до входа. В лична защита подсъдимият Х. М. заявява, че не е извършил това деяние и не се признава за виновен. В последна дума настоява за справедливост. Защитникът на подсъдимия счита, че от събраните по делото доказателства не може да се установи виновността на дееца в извършване на престъплението, в което е обвинен. Твърди, че не са налице преки доказателства, от които може да се направи единствен и категоричен извод за наличието на елементи от обективна страна на състава на престъплението, а именно че подсъдимият Х. с действията си, описани в обвинителния акт, чрез нанасяне на удар с дървен кол по лявата ръка да е причинил телесна повреда на Р. М., изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, което да е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка. Счита, че твърденията на 1 пострадалия и на свидетеля А. А., не са подкрепени от доказателствата по делото. Пледира, че престъплението, за което е обвинен подсъдимия, не е доказано по един безспорен и категоричен начин. Моли съда да постанови присъда, с която за признае подсъдимия Х. М. за невиновен по повдигнатото му обвинени.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Х. Х. М. е роден на ********г. в ****, живущ в *****************, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Х. М. и свидетелят Р. М. се познавали от преди, но имали спорове за животни, които и двамата мъже отглеждали. Първият ползвал общински имот в землището на с.Л., общ.К.., който бил ограден с ниска ограда от тръни и храсти. Поради това в него влизали различни животни, включително и тези собственост на Р. М., заради което били конфликтите им.

На датата 18.09.2023г. пострадалият Р. М. преминавал с козите, които отглеждал, покрай имота ползван от подсъдимия Х. М. в землището на с.Л., общ.К.., когато няколко от тях навлезли в нивата ползвана от подсъдимия Х.

М.. Виждайки това свидетелят Р. М. започнал да вика на животните си да излизат от там. По това време и деецът М. се намирал в ползваното от него място и видял навлизането на козите отглеждани от Р. М.. По този повод между двамата мъже възникнал спор, който се водел на висок глас. По това време свидетелката А. А. отишла да вземе сено за нейните животни от място в близост до имота ползван от подсъдимия Х. М. в землището на с.Л.. Поради това тя чула мъжки гласове да спорят и разпознала този на нейния чичо, а именно на свидетеля Р. М., при което тръгнала по посока на чуващата се разправия. Пристигайки на място тя попитала нейния роднина Р. М. за какво е този конфликт, при което той й казал да си тръгва. Докато двамата разговаряли намирайки се в близост до оградата на посоченото място, подсъдимият Х. М., който се намирал в имота си, взел един дървен кол и ударил с него свидетелката А. А. по главата, при което тя паднала на земята.

Свидетелят Р. М., който видял всичко това, тръгнал към роднината си А. А., за да й помогне, защото от главата й започнало да тече кръв. Но преди да стигне до нея подсъдимият Х. М. със същият дървен кол замахнал и ударил пострадалия М. по лявата ръка в областта на лакътя. След това деецът хвърлил кола и се отдалечил. Тогава свидетелят Р. М. казал на племенницата си А. А. да потърси медицинска помощ, а той щял да прибере животните си. Тя го послушала и отишла в СПО на МБАЛ“Д-р Атанас Дафовски“ в ****, където била лекувана.

Същият ден- 18.09.2023г., след инцидента пострадалият Р. М. потърсил помощ от племенницата си Г. А. за прибиране на неговите животни, тъй като го боляла ръката. Тя се отзовала на повикването и двамата успели да 2 ги съпроводят до дома им. Свидетелят Р. М. разказал на Г. А. за случилото се през деня и показал лявата си ръка, която била подута. По този повод последната се обадила на ЕЕН 112 и съобщила за конфликта между двамата мъже от през деня и поискала съдействие от полиция и спешна медицинска помощ. По- късно същата вечер свидетелят Р. М. бил откаран с линейка до болницата в ****, където му била направена рентгенография, след което му била поставена диагноза- счупване на тялото на лакътната кост, което наложило поставяне на гипсова имоболизация.

На следващият ден- 19.09.2023г., пострадалият свидетел Р. М. посетил съдебен лекар и след извършен преглед му било издадено Съдебномедицинско удостоверение № ***/ 2023г. със заключение за причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, което е довело до трайно затрудняване движението на лявата ръка за повече от е един месец.

По делото е назначена и съдебномедицинска експертиза по писмени данни № ***/ 2023г., видно от заключението на вещото лице д-р Н. М. се установява, че на Р. М. М. е било причинено счупване на лявата лакътна кост, което е довело до трайно затрудняване движението на лявата ръка за повече от един месец, както и че травмата в областта на лявата предмишница е възникнала скоро преди посещението му в лечебното заведение на 18.09.2023г. Вещото лице Н. М. е изготвил и Допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № **/ 2025г. с поставен един единствен въпрос, а именно възможно ли е телесната повреда на Р. М. М. да е причинена в края на месец август 2023г., на който въпрос е дадено заключение, че не са налице данни счупването на лявата лакътна кост на Р. М. да е възникнало на друга дата, различна от 18.09.2023г. В съдебно заседание вещото лице Н. М. поддържа и двете представени по делото съдебномедицински експертизи като заявява, че счупването на лакътната кост н а пострадалия е прясно, което се демонстрира от вида на счупването съгласно рентгенографията, а счупването по принцип може да се получи от падане от собствен ръст, при действието на тъп твърд предмет, но не може да се каже в случая с категоричност дали е от падане или от удар причинената телесна повреда.

Фактологията по делото е на база свидетелските показания дадени от Р. М., А. А. и Г. А., частично от обясненията на подсъдимия Х. М. касаещи дата и място на възникналия инцидент, двете съдебномедицински експертизи по писмени данни- № ***/ 2023г. и допълнителната такава № **/ 2025г. изготвени от вещото лице Н. М., писмените доказателства- амбулаторен лист от преглед от 18.09.2023г., Лист за преглед на пациент от 18.09.2023г., Съдебно- медицинско удостоверение № ***/ 2023г., Епикриза от Хирургично отделение от 22.09.2023г., Съдебно- медицинско удостоверение № ***/ 2023г., Протокол за оглед на ВД от 28.11.2023г., Рентгенография от 18.09.2023г., Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.04.2024г., Рентгенография от 3

21.09. 2023г. и от 19.12.2023г., Протокол № ***/ 07.06.2024г. по НЧХД № ***/ 2023г. по описа на КжРС със страни А. М. А. и подсъдим Х. Х. М. за прекратяване на делото поради оттегляне на тъжбата, Скица на поземлен имот от 09.10.2024г., както и от вещественото доказателство- диск със запис от подаден сигнал на ЕЕН 112. На всички тези доказателства им бе дадена вяра като еднопосочни, последователни, логични и съответстващи едно на друго.

И по конкретно, фактическа обстановка бе установена на база показанията на пострадалия Р. М. и свидетелката А. А., които са очевидци на случилото се на инкриминираната дата. Тези гласни доказателства се кредитират от настоящата инстанция, тъй като са последователни, логични и взаимно се подкрепят. Освен това те кореспондират и с показанията дадени от свидетелката Г. А., както и на подадения сигнал на ЕЕН 112 обективиран във вещественото доказателство прието по делото. Изброените доказателства съответстват и на изготвените по делото съдебно медицински експертизи от вещото лице Н. М., както и на приложената по делото медицинска документация за извършени прегледи и изследвания на пострадалото лице още на същата дата 18.09.2023г., където е споделил едно и също, а именно че е ударен с кол от познато му лице, както и на издадената Епикриза. Въпреки, че първите двама- Р. М. е пострадал, и А. А. е негова родственица, то съдът кредитира техните показания с доверие, тъй като на първо място те са очевидци на случилото се, а и техните показания бяха проверени със свидетелските показания дадени от Г. А., както и с другите изброени по- горе доказателства, които макар и косвени доказателства, подкрепят фактите изложени от тях. На следващо място бе дадена вяра и на двете съдебномедицински експертизи по писмени данни- № ***/ 2023г. и допълнителната такава № **/ 2025г., в частта в която установяват вида на полученото увреждане от свидетеля Р. М., тъй като те са защитени по надлежния ред от експерта в съдебно заседание, подробни са, логични са, а и няма съмнения за тяхната обоснованост. Настоящата съдебна инстанция приема, че механизмът на счупването на ръката на пострадалия Р. М. е при удар от страна на подсъдимия на инкриминираната дата, тъй като няма никакви доказателства по делото той да е наранил ръката си при падане на земята или при други обстоятелства в предишни дни. В подкрепа на този извод е фактът, че в амбулаторен лист от преглед от 18.09.2023г. и от Лист за преглед на пациент от същата дата, е записано че е докаран от екип на ЦСМП, а и найвече с оглед заявеното от вещото лице, че при разчитане на рентгенографията няма белези за зарастване и оток, поради което счупването на пострадалия М. е прясно. Прочее по делото не е налично нито едно доказателство, което да оборва установената фактология и да установява падане на свидетеля Р. М. на инкриминираната дата, за да се разсъждава в тази посока.

Настоящата съдебна инстанция не даде вяра на обясненията на подсъдимия Х. М. и прие същите за негова защитна теза, тъй като няма други доказателства които да потвърдят факта, че на инкриминираната дата пострадалият Р. М. е имал травма на ръката, заради която я е държал сгъната и 4 вързана около врата със сезал, а и тези показания противоречат на съдебно медицинските експертизи приети по делото, както и на свидетелските показания дадени от очевидците Р. М. и А. А., както и на показанията на свидетелката Г. А., така също на подадения сигнал на ЕЕН 112 обективиран във веществено доказателство и на приложената медицинска документация.