Решение № 30 от 07.04.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Костинброд, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20221850200401 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на „Юроспийд“ ООД, ЕИК ****, подадена чрез упълномощен представител - юрк П.Х., против Наказателно постановление № 420003282/11.10.2022 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. С., с което на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева за извършено нарушение на чл. 10, ал. 2 от Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП, като твърди, че е незаконосъобразно, а наказанието е несъразмерно и несправедливо. Изразява предположение за конкретните нормативни актове, отразени в НП със съкращения. Твърди, че НП не съдържа описание на доказателства за нарушението. Твърди, че надлежно е инструктирал водачите и извършва редовни проверки за осигуряване изпълнение на Регламент 3821/85, в каквато насока АНО не е поискал доказателства от жалбоподателя. Посочва, че виновният водач е санкциониран с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Алтернативно иска приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Претендира разноски.

В съдебно заседание се представлява от упълномощения представител, който иска отмяна на НП.

Въззиваемата страна – Директор на РД С. при ИА „АА“, не изпраща представител в проведеното заседание.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като е подадена в законоустановения 14-дневе срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е връчено е на жалбоподателя на 18.10.2022 г., което е видно от отбелязването в представен оригинал на НП, докато жалбата е подадена на 31.10.2022 г. в регистратура на въззиваемата страна, тоест в цитирания срок.

Обжалваното НП е издадено на основание АУАН бланков № 328165, съставен 24.08.2022 г. срещу жалбоподателя за това, че на същата дата при тематична проверка в сградата на АНО е установено следното нарушение: Превозвачът не е организирал работата на водача Т.С.К., по такъв начин, че да спазва изискванията на Регламент 561/2006 като на 11.12.2021 г. същият е управлявал МПС от кат. N3 с рег. № СВ 9331 РР на територията на Р.Ф., като периода на непрекъснато кормуване от 4ч. и 30м. е превишен с 287 минути, което е установено от данни в дигитална карта на водача.

Отбелязано е съставяне на АУАН в присъствие на упълномощен представител /налице е пълномощно/ - С.И., на който е връчен екземпляр на датата на съставяне.

Нарушението е квалифицирано чл. 10, ал 2 от Реглам. 561/06.

Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно постановление, като с него на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева.

След преценка на събраните доказателства – писмени и гласни, чрез приобщаване на представените писмени такива, както и чрез разпит на свидетеля М. Я. – актосъставител и служител на ИА „АА“, съдът приема за установено, че на при осъществяване на превоз от страна на жалбоподателя чрез работещия по трудово правоотношение при него работник Т.С.К. е осъществил превоз на товари през м.декември 2021 г., като на дата 11-ти от същия месец е управлявал автомобила 11 часа и 45 минути.

След получаване на сигнал от контролни органи на страни от ЕС, със заповед от 24.08.2022 г. е разпоредено извършване на проверка в предприятието на жалбоподателя, като проверката е извършена от св. Я. и И.М., които са изискали документи от жалбоподателя, при което упълномощеното лице С. И. е представил необходимото и като пълномощник е присъствал при съставяне на АУАН, като е получил екземпляр от него.

При проверката, от електронни тахографски записи е установено, че на 11.12.2021 г. водача Т. К. е управлявал автомобила без прекъсване над допустимите 4ч. и 30 мин с още 287 минути /4ч. и 47м./

Налице е заповед от 15.02.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание на водача Т.С.К., но наказанието „дисциплинарно уволнение“ е наложено за друго нарушение от м.02.2022 г.

Видно е от приложените разпечатки от дигиталната карта на водача на 25.10.2021 г.

Т.С.К. е управлявал посочения товарен автомобил в продължение на над 9 часа без 2 прекъсване, с което е надвишил максимално разрешената непрекъсната езда от 4ч.и 30 м., след което следва задължителна почивка от 45 мин.

При тези факти, установени без никакви противоречия от приложените писмени доказателства и разпита на свидетеля съдът намира, че следва да потвърди обжалваното НП.

Налице е нарушение на правилата за работното време и почивките от работник в предприятието на жалбоподателя, за което обаче и жалбоподателя носи отговорност, след като разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от Регламент 561 изрично определя, че: „Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.“

Няма съмнение, а и не се оспорва от жалбоподателя, че е налице нарушение, извършено от неговия работник при управление на товарен автомобил на 11.12.2021 г.

Доказателствата са наличните записи на данни от карта на водача, за което е приложена разпечатката. Неоснователни са възраженията за липса на доказателства, след като същите са несъмнени и безспорни.

Няма съмнение, че жалбоподателя е изпълнил задължението си по второто изречение на чл. 10, ал. 2 от регламента, след като са представени доказателство за извършените инструктажи, както и са налице доказателства за вменяване в задължение на водачите да спазват изискванията на Регламент 561.

Отговорността обаче на жалбоподател е за бездействие при изричното задължение по първото изречение, а именно да организират работата така, че водачите да спазват изискванията на глава втора от същия регламент, която регламентира размер на почивките в това число седмичните и цитираните отклонения – чл. 8.

Според съда законосъобразно и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, след като е негова отговорност да осигури начина на работа по начин, позволяващ спазването на изискванията за дневното работно време и почивки на водачите при обществен превоз на товари.

Основание за този извод е на първо място изричното вменяване в тежест на транспортните фирми на задължение да организират работата на водачите. Макар и без да са посочени конкретните форми на такава организация, очевидно е оставено за преценка от самите транспортни фирми да въведат такава система на работа и дори и предварително изготвяне на маршрутни разписания, които да бъдат спазвани от водачите и съответно да бъдат санкционирани за това. Без съмнение целта на посочената разпоредба е да бъдат задължени транспортните фирми да въведат необходимата организация, а не както е и в случая /чрез инструктажи/ да смята, че са изпълнени задълженията си по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на водачите при осъществяване на превози.

Основната цел е така също и осигуряване безопасността на всички пътуващи по пътищата, 3 без да е необходимо излагане на допълнителни доводи в такава насока.

Възможната организация /принципно налична в конкретното предприятие/ е да се отчита в реално време действието на всеки един водач – движение или почивка, поради което е в правомощие, а съгласно посочената разпоредба е и в отговорност на транспортното предприятие да организира работната така, че да се спазват изискванията за работно време и почивки на водачите.

В същата насока следва да се отбележи и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Регламент 561 определяща, че транспортното предприятие отговаря за нарушения, извършени от водачи на предприятието, дори ако нарушението е било извършено на територията на друга държава-членка или трета страна, което недвусмислено показва, че в тежест на жалбоподателя е въведено задължението да организира работата на водачите в страната извън нея, а конкретните мерки в тази насока са въпрос на избор.

Основание за извод, че следва да се потвърди обжалваното НП е така също и липсата на нарушения при осъществяване на процедурата по ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Липсват каквито е да е основания за извод, че са допуснати съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и обжалваното НП са съставени в необходимата форма, издадени са от лица, оправомощени за тази дейност. Материалната компетентност на лицето издало обжалваното наказателно постановление се определя от заповед № РД-08-30 от 24.02.2020 г., издадено от министъра на транспорта, с която на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП е предоставено правомощие – т. 6 от заповедта, да издава наказателни постановления за извършени нарушения на Закона за автомобилните превози.

Материалната компетентност на актосъставителя произтича от длъжностното му качество – инспектор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” на основание чл. 92, ал. 1, вр. чл. 91 от ЗАвП, определящо контролните правомощия на тези служители.

Правилно е наложена и конкретната санкция след като чл. 104, ал. 1 от ЗАвП предвижда, че: „Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв.“ По отношение на конкретното нарушение санкцията определена в точен размер от съответните санкционни норми, което прави безпредметно обсъждането дали съответства на извършеното нарушение. В тази насока следва да се отбележи неоснователност на твърдението на жалбоподателя за малозначителност, след като става въпрос за нарушение на разпоредби, отнасящи се до безопасни и здравословни условия на труд.

При извършената служебна проверка извън конкретните оплаквания на жалбоподателя съдът не установи при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП да са допуснати нарушения, които да са опорочили законосъобразният характер на проведената процедура по ангажирани на административно-наказателната отговорност на 4 жалбоподателя за извършените нарушения.

Поради това следва да бъде потвърдено обжалваното НП.

Предвид изхода от делото и липсата на искане за присъждане на разноски в полза въззиваемата страна съдът не следва да се произнася в такава насока.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, н. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0003282/11.10.2022 г., издадено от ИД Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.

С., с което на „Юроспийд“ ООД, ЕИК ****, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева за извършено нарушение на чл. 10, ал. 2 от Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета.

Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

5