Решение № 423 от 19.12.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Сл., 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря В. В. М. като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20232230201452 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба на А. Н. К. с ЕГН **********, против НП на Началник РУ при ОД-МВР-гр. Сл., с което на жалбоподателя на основание чл. 175 ал.1 т. 1,пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба “ в размер на 200лв. както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с представител, който моли да отмяна на НП. процесуален

В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 25.07.2023 г. в 17.08 ч. в гр. Сл., жалбоподателят К. е управлявал МПС - мотоциклет „Дукати Диавел“, с рег.№ СА****К. негова собственост по бул“Бургаско шосе“. Бил е спрян за проверка, при която било установено,че същият е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация на чл.143, ал.15 от ЗДвП от 06.09.2022 г.

Въз основа на установеното на жалбоподателят бил съставен АУАН №GA****K/23г. и издадено НП, с което за извършеното от него нарушение 1 на чл. 140,ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т. 1,пр.1 от ЗДвП било наложено наказание „Глоба “ в размер на 200лв. както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ШЕСТ месеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното .

Съдът, след запознаване с приложените по делото АУАН и НП намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентен орган притежаващ нужните правомощия за тези действия.

Атакуваното НП е издадено от Началника група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Сл., който е в правомощия да издава НП при установени административни нарушения по ЗДвП. АУАН е съставен от полицейски служител, на длъжност „полицейски инспектор“в РУ-Сл., и който съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие свидетелски показания на актосъставителя С. и свидетеля Ч., двамата служители на РУ на ОД на МВР- гр.Сл. като безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Дава вяра на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по съответния процесуален ред.

Съгласно чл. 140, ат. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства (МПС) и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и реда за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра иа отбраната (чл. 143, ал. 2 ). В изпълнение на това си правомощие министърът на вътрешните работи е издал приложимата към спора Наредба № 1-45/2000 г. Съгласно чл. 4. ал. 1 от цитираната наредба собственикът е длъжен да представи лично превозното средство и необходимите документи в 2 определения срок за извършване на промяна в регистрацията. Служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган като за тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, а напротив всеки гражданин е длъжен да познава закона.

Предвид гореизложеното съдът счита,че административно– наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 140. ал. 1 ЗДвП. В същото време при правилно установените факти и правилно дадена квалификация на установеното нарушение, административнонаказващия орган е допуснал грешка при определяне на санкционната норма, като е наложил наказание на основание чл. 175. ал. 1. т. 1. предл. 1 от ЗДвП, вместо на основание чл.

175. ал. 3. предл.1 от ЗДвП.

Съдът напълно споделя становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, че съгласно т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т.д. № 1/2020 г. при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1. т. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН районният съд има правомощието да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. Такива правомощия са изрично предвидени и в действащата вече процесуална норма на чл. 63, ат. 7 от ЗАНН.

В конкретния казус обаче посочената възможност е недопустима, доколкото разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 2, вр., ал. 2. т. 4 от ЗАНН не е приложима. Същата касае случаите когато за същото нарушение, съдът приеме, че са налице основания за намаляване на размера на наложеното административно наказание или замяната му с по –леко по вид от предвидените за същото нарушение.

В конкретния казус, съдът е в невъзможност да приложи и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН като приложи закон за 3 същото,еднакво или по–леко наказуемо нарушение,без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, доколкото санкционна норма на чл. 175. ал. 3, предл.1 от ЗДвП предвижда по –тежко наказание от определеното в процесното НП и изменението му в тази насока би довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Предвид горното, съдът счита,че при ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя по чл.140, ал.1 от ЗДвП, въззиваемата страна е допуснала нарушение изразяващо се в неправилно определяне на санкционната норма за така допуснатото нарушение,поради което НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 20-0804-0003840/09.08.2023г. на Началник РУ при ОД-МВР-гр. Сл., с което на А. Н. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Сл., ул.

„Пейо Яворов” №82, на основание чл. 175, ал.1,т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „ГЛОБА „ в размер на 200/двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС засрок от шест месеца“ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сл. в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________ 4