Решение № 364 от 12.10.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Бургас, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20212100501036 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Етажната собственост на сграда с идентификатор № ***, рег. по Булстат №177375163, представлявана от Председателя Г.О., действащ чрез пълномощника си адв.

Даниела Зарева, с адрес на кантората: гр. Бургас, ***, вх. В, ет. 1 против Решение № 260097 от 13.04.2021 г. на РС Несебър, постановено по гр.д. № 26/2020 г. по описа на същия съд, в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният от въззивната Етажна собственост иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр.с чл. 38, ал. 1, вр. с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за осъждане на ответника В.И.Ш.., роден на **.**.19** г., гражданин на **** **** , с адрес в Република България: гр. ***, ул. *** № **, сграда *, етаж *, ап. * с код по Булстат №******** за заплащане на сумата от 900 лева дължима и незаплатена такса за управление и поддръжка на общите части за 2018 г. и сумата от 900 лева- дължима и незаплатена такса за управление и поддръжка на общите части за 2019 г. ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от 09.08.2019 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №388 от 12.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 788/2019 г. по описа на НРС, и е намалил съответно спрямо размера на отхвърлената част от иска и претендираните по делото разноски, сторени в 1 заповедното и в исковото производства.

Във въззивната жалба се заявява оплакване, че оспореното решение е неправилно като допуснато при съществено нарушение на материалния закон, като освен това се сочи, че същото се намира в противоречие с практиката на ВКС, както и на други състави на РС Несебър. Според въззивната страна, районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, и погрешно е тълкувал същата във връзка със следващата алинея 3 на същата разпоредба, като е приел, че в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС собственикът не е необходимо да отправя писмено уведомление, че ще отсъства за срок повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Неправилно съдът е приел, че при направено възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, доказателствената тежест за доказване на предпоставките за отпадане на задължението за заплащане на разходите за управление и поддържане, пада върху ищцовата ЕС. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал и ценил представеното по делото Удостоверение от 01.02.2020 г. от ОДМВР Бургас, Сектор Миграция, от което се установявало, че през календарните 2018 г. и 2019 г. ответникът е пребивавал по – малко от 30 дни в рамките на всяка една от тези години. Въззивникът се позовава на решение, постановено от друг състав на Районен съд Несебър, постановено по гр.д. № 27/2020 г. по описа на съда, в което съдът е приел, че само собственик, който е отправил писмено уведомление до управителя на ЕС за отсъствието си, може да се ползва от привилегиите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС. По този начин Общото събрание можело да съобрази предварително отправеното уведомление и да извърши преразпределение на таксата между останалите собственици. В допълнение се излагат аргументи, че по този начин при една и съща фактическа обстановкана различните етажни собственици ще бъдат поставени в неравнопоставено положение . В подкрепа на възражението за неправилно разпределение на доказателствената тежест по делото, въззивникът се позовава на Решение №264 от 06.04.2021 г. по гр.д. № 3899/2020 г. на III г.о. на ВКС, като намира, че в резултат на това се е стигнало до формиране на неправилни и погрешни изводи по релевантните за делото факти. Настоява, че предявеният иск за заплащането на претендираните такси за поддръжка и управление за 2018 и 2019 г., е основателен и доказан, като дължимите такси са установени в този размер с влязло в сила Решение на ОСЕС от 03.10.2018 г.

, станали са изискуеми на 01.07. на съответната година /2018 г. и 2019 г/, след която дата собственикът се счита за изпаднал в забава и без да е необходима покана за това. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и постановяване на решение по същество на спора, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Претендира се присъждането на разноските в пълен размер.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна – В.И.Ш.., чрез назначения му особен представител – адв. Красимир Савов, който в срока по чл. 263 от ГПК е депозирал писмен отговор. В същия е изразено становище, че подадената жалба е допустима, но изцяло неоснователна.

Според въззиваемата страна, двете разпоредби, тази на чл. 51, ал. 2 и на чл.

51, ал. 3 от ЗУЕС, са независими една от друга и касаят различни хипотези.

2

Самата норма на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е императивна и урежда хипотеза, в която собственикът не дължи такса за поддръжка и управление когато не обитава в имота повече от 30 дни в рамките на една календарна година, като в този случай писмено уведомление не е необходимо. Такова уведомление се изисква във втората обсъждана хипотеза, а именно предвидената в чл. 51, ал.

3 от ЗУЕС, в която се касаело за отсъствие на собственика за повече от 30 дни, като за времето на отсъствието разходите за поддръжка се намалят с 50 на сто и то по решение на ОС на ЕС. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа страна следното:

Производството първоинстанционния съд е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. с чл.38, ал.1, вр. с чл.51, ал.1 ЗУЕС и чл.422 ГПК вр. с чл.38, ал.1, вр. с чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС.

Ищците собственици от Етажната собственост на сграда с идентификатор № ***, представлявани от Председателя Г.О., твърдят в исковата молба, че ответникът В.И.Ш.., е собственик на апартамент № * на **** етаж в жилищна сграда № * с идентификатор ***, находяща се в град Свети Влас, улица „***“ № *, по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.03.2011г., обективиран в нотариален акт № 120, том І, рег.№ 757, дело № 117 г. на нотариус с рег.№ 110 на НК и район на действие Несебърския районен съд, както и че на 14.09.2017г. е проведено Общо събрание на собствениците, на което за управител на Етажната собственост е избрана Р. В. С решение по т.8 от дневния ред Общото събрание на ЕС е приел размерът на годишната такса за управление за 2018г. да бъде 14 лева за квадратен метър върху площта на апартамента, а с решение по т.9 от дневния ред размерът на годишната вноска във фонд “Ремонт и обновяване” за 2018г. е приета да бъде 2 лева на квадратен метър в зависимост от общата площ на апартамента. Таксите и вноските е следвало да бъдат заплатени в срок до 01-и юли на съответната година за която се дължат, съгласно Правилника за вътрешния ред, приет с решение по т.11 от дневния ред на събранието, като плащането е следвало да се извършва по банковата сметка на Етажната собственост. На друго ОС на ЕС, проведено на 03.10.2018г., за управител на Етажната собственост е избран Г. Г. О., а таксата за управление и поддръжка за 2018-а и 2019-а години е прието с решение по т.11 от дневния ред на събранието да бъде в размер на 900 лева за всеки апартамент за всяка година; вноските във фонд “Ремонт и обновяване” е прието да се определят съобразно идеалните части за всеки апартамент, като за притежавания от ответника апартамент годишното 3 плащане е в размер на 118 лева за 2018г. и в същия размер за 2019г. Тези решения на ОСЕС от 03.10.2018г. са влезли в сила и подлежат на изпълнение, а сроковете за плащането на дължимите такси и вноски за 2018г. и 2019г. са настъпили, като ответникът – етажен собственик, не е извършил дължимите от него плащания в посочените размери и по начините, указани в Правилника за вътрешния ред, включително и след отправените му покани. Ответникът е бил канен да заплати задълженията си към Етажната собственост както чрез залепване на покана на 02.07.2019г. на вратата на апартамента му в сградата, така и чрез изпращане на специално писмо на адреса му в **** ****. След като В.И.Ш.. не е извършвал никакви плащания, Етажната собственост е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 788/2019г. по описа на Несебърския районен съд, а с разпореждане от 27.11.2019г. по това дело Етажната собственост – заявителя в заповедното производство, е бил уведомен от съда, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника В.И.Ш.. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Отговор на исковата молба е подаден от особения представител на ответника, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че решенията на ОС на ЕС от 03.10.2018г., с което е определено разходите за управление и поддръжка в размер на 13 100 лева за 2018г. и 13 100 лева за 2019г. да се разпределят поравно върху самостоятелните обекти в сградата, противоречи на императивни правни норми, тъй като не е съобразено с броя на собствениците и ползвателите, живущи в сградата съгласно Книгата на етажните собственици. По този начин неправилно е определено той да заплаща таксите в размер на 900 лева годишно и вноските по 118 лева годишно. Позовава се и на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС като твърди, че не е пребивавал повече от 30 дни годишно в етажната собственост, поради което счита, че не дължи претендираните от него такси и вноски.

Първоинстанционното решение в частта с която е уважен искът с правна квалификация чл. чл.422 ГПК вр. с чл.38, ал.1, вр. с чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС не е обжалвано, поради което не е предмет на въззивна проверка и е влязло в сила.

Правилни са фактическите изводи направени в мотивите на обжалваното решение. Ответникът е собственик на по-горе описания недвижим имот, като се легитимира с представения нотариален акт.

На 03.10.2019г. е проведено Общо събрание на Етажната собственост, на което с решение по т.7 от дневния ред за управител на ЕС е избран Г. Г. О., а с решение по т.10 от дневния ред е приет годишния бюджет за 2018г. в размер на 13 100 лева и годишния бюджет за 2019г. в размер на 13 100 лева. С последващите решения са определени размерите на таксите за управление и поддръжка на общите части в ЕС. Така с решение по т.11 от дневния ред на събранието единодушно е гласувано таксата за управление и поддържане на общите части да бъде в размер на по 900 лева за всеки апартамент както за 2018-а, така и за 2019-а година.

Съобщението за изготвения протокол от събранието е поставено на видно и общодостъпно място в сградата на 09.10.2018г. – на дъската за обяви, 4 като е изготвено на руски и български език.

Покана-уведомление за доброволно плащане, поставена на входната врата на апартамента на ответника на 05.07.2019г. Поканата за доброволно плащане е изпратена за връчване на длъжника и на адреса му в **** **** с препоръчано писмо на 03.07.2019г.

По-късно е образувано заповедното и настоящото исково производство.

Представено е удостоверение от Сектор „Миграция“ при ОДМВР – Бургас, от което е видно, че В.И.Ш.. през календарната 2018-а година е пребивавал в Република България 4 дни – от 22-и до 25-и май включително, а през 2019-а година – 7 дни от 25-и до 30-и май включително Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.