Определение № 315 от 21.05.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Варна, 20.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Д.

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500185 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадени от К. Б. Ш. въззивна жалба срещу постановеното по гр. д. № 325/2017г. решение № 260024/15.12.2024г. на ОС – Варна, поправено и допълнено с решения № 260000/11.01.2024г. и № 26005/07.03.2024г. и частна жалба срещу решение № 260000/11.01.2024г., с което е допълнено и поправено първоначално постановеното по делото решение.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност и необоснованост на решението, с което е отхвърлени предявените от въззивницата срещу Б. Ш., Е. Г. и „Райфайзенбанк България“АД иск с правно основание чл.108 ЗС относно имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, м-ст „Св.Никола“, ул.“Арх. Стефан Венедикт Попов“ №57, с площ от 802 кв.м., ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** със ЗП от 117 кв.м. и РЗП 234 кв.м. с и иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, предявен срещу Б. Ш. за разваляне на договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 11.04.2005г., вписан под №300, т.V, вх. Рег.№7964/11-04.2005г. на СВ Варна, сключен между К. Б.

Ш. и Б. В. Ш., поради неизпълнение от страна на Б. Ш. на задължението да заплати на К. Ш. за уравнение на дела й сумата от 25 000лв.

Въззивницата счита решението за недопустимо като постановено при неправилна квалификация на предявените срещу Б. Ш. и „Райфайзен банк България“АД искове при погрешно изложена фактическа обстановка и страни и в нарушение на процесуалните правила. Посочва, че съдът не е взел 1 предвид своевременно представени доказателства относно преобразуването на „Райфайзенбанк България“АД и в противоречие с доклада по делото, в който е посочено, че банката е ответник, същата е конституирана и участвала по делото като трета страна-помагач. Неправилно и в противоречие с допуснатото изменение е посочен размера на приетото за разглеждане възражение за извършените подобрения в имота от ответника Г., като същите не са индивидуализирани и посочени конкретно. Твърди също, че в нарушение на процесуалните правила не е уважено своевременно направено искане за изменение на иска с правно основание чл.78, ал.3 ЗЗД, чрез добавяне на основание за нищожност на договора за доброволна делба поради неспазена форма. Неправилно е установена фактическата обстановка, тъй като в нарушение на процесуалните правила не са обсъдени представените от въззивницата писмени доказателства и не са събрани относимите към предмета на спора доказателства, за които въззивницата своевременно е отправила искания. Излага още, че от доказателствата безспорно се установява, че ищцата е едноличен собственик на процесния имот. Изложени са подробни доводи по същество на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение, като делото се върне за ново разглеждане на ВОС, евентуално за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове се уважат и се отхвърли като неоснователно възражението на ответника Г..

С въззивната жалба е направено искане за спиране на производството по настоящото делото до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 3052/2021г. по описа на ВОС. Пред ВКС е висящо дело № 4556 /2023г., образувано по касационна жалба срещу решение № 122/29.06.2023г., постановено по в.гр.д. № 109/2023г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено постановеното по гр.д. № 3052/2021г. по описа на ВОС решение. Излага, че посоченото дело има за предмет прогласяване на нищожност на договора за доброволна делба от 11.04.2005г., поради което същото е преюдициално по отношение на предявените в настоящото производство претенции с правно основание чл.108 ЗС.

Направени са и искания по доказателствата, а именно: за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което въззивницата да се снабди от „Банка ДСК“ЕАД с удостоверение, евентуално с извлечение от банковата и сметка №1492-57051, установяващо движението по сметката за периода м.11.1986г.- 30.08.1989г., постъпвали ли са средства по сметката от публична продан по изп.д. № 2936/1985г., постъпвали ли са суми от съдебен изпълнител, от съд, както и теглени ли са суми от сметката в периода 2130.1989г., в какви размери, извършвани ли са преводи по други сметки и в какви размери; за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с друго такова от БНБ – архив относно същите обстоятелства; за допускане до разпит на един свидетел, за установяване на фактите, че въззивницата е изтеглила средства от банковата си сметка в ДСК, получени като дял от продажбата на наследствен имот чрез публична продан от СИ и 2 ги е превела с пощенски запис за уравнение на дяловете по делбеното дело и кога е станало това.; за приемане като доказателства по делото на представени с молба от 13.01.2020г. депозирана по първоинстонционното дело решение по гр.д. № 3554/1982г., 2 бр. писма до ОНС Варна, писмо до ВРС-СИ, запис за плащане от 21.08.1989г.; за издаване на съдебни удостоверения въз основа на които да се снабди от ОД н МВР Шумен и Община Шумен с удостоверения относно регистрирания постоянен адрес на Вячеслав Александров Ш., в периода 1989-1993г.; за приемане на декларация и рапорт от Вячеслав Ш., подадени през 1990г., че същият не притежава имот на територията на гр.Варна и протокол от 01.08.1990г.; за допускане на двама свидетели за установяване, че въззивницата е владяла целия имот като свой в периода 1965г. – 2014г.; за допускане на СТЕ със задачи на вещото лице да отговори на въпросите: какви планове съществуват за местностите „Ваялар“ и „Св.Никола и нанесен ли е в тях процесния имот – големина, съседи, как във времето е променяна площта на имота; УПИ ХVІ-1547, кв.44, част от сегашния *** дентичен ли е на имотите, описани в решение по гр.д. № 3826/86г., НА №136/1931г. и НА № 122/1977г.; за приемане като доказателства по делото на НА №136/1931г. и НА № 122/1977г.; за допускане на двама свидетели за установяване на обстоятелствата кой е извършил строежа на намиращата се в имота сграда и че при изграждането Б. Ш. е действал като пълномощника на майка си; да се задължи ответникът Ш. да представи пълномощно, с което са му делегирани права за изграждане и довършване на сградата; за допускане на повторна СТЕ със същата задача на проведената пред първоинстонционния съд СТЕ относно стойността на извършените в имота подобрения, като вещото лице отговори и на въпросите: какви са разходите за периода на извършване на подобренията към датата на предявяване на исковата молба – 13.02.2017г. и към момента на извършване на огледа; какви подобрения реално са извършени; могат ли същите да се демонтират без нарушаване на целостта им и да се ползват по предназначение след демонтаж;, кои от извършените разноски са необходими и кои са довели до увеличаване стойността на имота, кои са луксозни; изпълнени ли са изцяло всички системи, които се претендират като подобрения; за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на състоянието на имота до момента на въвеждане във владение на ответника Г.; да се изиска от ЧСИ Р. Т. и.д. № 20147170400775; да се задължи Б. Ш. да представи извлечение от отпуснат кредит от Банка ДСК през 2005г. и извършено плащане в полза на въззивницата; за допускане на гласни доказателства за установяване, че въззивницата е въззивницата е живяла в процесния имот до 2014г. и в периода от 1990г. до 2014г. е владяла целия имот и построената в него сграда.

К. Ш. е депозирала и частна въззивна жалба срещу решение № 260000/11.01.2024г., в частта с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първоначално постановеното по делото решение по отношение на банката – участник в производството. Моли за отмяна на 3 решението в тази част и връщане на делото на първоинстонционния съд, с указание за допускане на поправка в целия текст на решението и посочване като страна по делото – ОББ, а не погрешно посочената „Райфайзенбанк България „АД.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Е. Д. Г. е подал отговори по въззивната жалба и частната жалба, с които същите се оспорват като неоснователни. Счита, че не са налице допуснати процесуални нарушения от съда, както и че постановеното от него решение е правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Изразява становище за неоснователност на искането за спиране на производството, кат посочва, че производвото по гр.д. № 3052/2021г. по описа на ВОС, не е преюдициално по отношение на настоящото.

Моли да се оставят без уважение направените с въззивната жалба доказателствени искания, като счита, че същите са неясно формулирани, неотносими към предмета на спора и преклудирани. По отношение на искането за издаване на съдебни удостоверения, които да и послужат пред БНБ и Банка ДСК, се посочва, че по гр.д. № 3052/2022г. по искане на въззивницата е представено писмо от БНБ, с изх.№ БНБ-60939/06.06.2022г., и писмо от Банка ДСК ЕАД, в които е посочено, че исканата информация не се съхранява в информационния архив на банката. Въззивницата е запозната с тази информация. С отговора са представени заверени преписи от писмото и протокол от с.з. от 04.05.2022г. по гр.д. № 3052/2022г., в който се съдържа обяснение от Б. Ш., че не е знаел, че имотът е собственост на К. Ш., а го е смятал за наследствен.

С писмен отговор Б. В. Ш. е изразил становище за основателност на въззивната жалба.

Третото лице -помагач - ЧСИ Р. Т. е депозирала в срока по чл.263 ГПК писмен отговор на жалбата, в който изразява становище за неоснователност на същата. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано и моли да бъде потвърдено. По подробно изложени в отговора съображения моли направените с жалбата искания за допускане на доказателства да се оставят без уважение, поради неотносимост към предмета на спора на фактите и обстоятелствата които се цели да бъдат установени с тях.

Така докладваните жалби са подадени в срок, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и от легитимирана да ги обжалва страна. Същите следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.

По направените от страните искания по доказателствата:

Оплакванията за допуснати процесуални нарушения, довели до несъбирането на поисканите с въззивната жалба доказателства са неоснователни. Първоинстанционният съд се е произнесъл по направените от страните доказателствени искания, като е уважил допустимите и относимите 4 към предмета на спора.

Исканията на въззивницата за издаване на съдебни удостоверения до ОД на МВР Шумен и Община Шумен относно регистрирания постоянен адрес на Вячеслав Ш. и допускане на гласни доказателства за установяване на фактическа раздяла между нея и съпругът й в периода от 1989-1993г. следва да се оставят без уважение, като неотносими към предмета на делото.

Неотносимо към предмета на спора е и обстоятелството кой е осъществявал владение върху построената в имота сграда в периода от 1965г., съответно от 1990г. до 2014г., поради което и искането за събиране на гласни доказателства в тази насока следва да се остави без уважение.

Без уважение, като преклудирани и неотносими към предмета на спора следва да се оставят и исканията за приемане като доказателство по делото на: решение, постановено по гр.д. № 3554/1982г. на ВРС, декларация и рапорт от Вячеслав Ш., подадени през 1990г., че същият не притежава имот на територията на гр.Варна, протокол от 01.08.1990г.; НА №136/1931г. и НА № 122/1977г. Като недопустими и неотносими към спора следва да се оставят без уважение и исканията за допускане на гласни доказателства за установяване кой е строил сградата в имота и, че ответникът Ш. е действал като пълномощник на ищцата, за задължаване на ответника Ш. да представи извлечение за отпуснат от „Банка ДСК“ кредит и извършено плащане в полза на ищцата, както и за издаване на съдебни удостоверения до БНБ и Банка ДСК относно движението по нейна банкова сметка №1492-57051 за периода м.11.1986г.- 30.08.1989г.; 2 бр. писма до ОНС Варна, писмо до ВРС-СИ, запис за плащане от 21.08.1989г. Фактите и обстоятелствата, които се цели да бъдат установени с посочените доказателства са ирелевантни за спора.