Решение № 5842 от 26.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5842 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ С. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ С. Въззивно гражданско дело № 20231100512164 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12276/11.07.2023 г., постановено по гр.д. № 34135/22 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав, е уважен частично предявеният от С. Ц. С., ЕГН **********, срещу Столична община осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на извършена на 02.02.2022г. без нейно съгласие кастрация на притежаваното от нея куче Бъки, , като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 000 лева.

Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло претенцията на К. С. С., ЕГН **********, срещу Столична община за обезщетение на претърпените неимуществени вреди в размер на 1 500 лева, вследствие на извършена на 02.02.2022г. без нейно съгласие кастрация на притежаваното от нея куче Бъки, както и претенцията за репариране на претърпените имуществени вреди в размер на 2 459,50 лева, представляващи направени разходи за лечение на кучето вследствие на вирусна инфекция и травма на левия заден крак.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 93621/04.04.2023 г., подадена от ищците, с която е обжалвано решението в частта, с която са отхвърлени предявените искови претенции. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на 1 първоинстанционното решение, поради неправилна оценка на събрания доказателствен материал. Счита решението за необосновано и несправедливо с оглед претърпените неимуществени вреди при установената по делото фактическа обстановка. Моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част и вместо него да се постанови акт, с който да се уважи изцяло предявеният иск. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили и отговори на въззивните жалби от ответника в първоинстанционното производство. Считат въззивната жалба за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, въз основа на подробно изложени съображения.

Предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявени претенции.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото са твърдените от ищеца притезания с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, за сумата в размер на 3 000 лева, респективно сумата от 1 500 лева представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, , вследствие на извършена на 02.02.2022г. без съгласие на собствениците кастрация на притежаваното от тях куче Бъки, както и за сумата в размер на 2 459,50 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на направени разходи за лечение на кучето вследствие на вирусна инфекция и травма на левия заден крак.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа, както и наличие на 2) виновно и 3) противоправно 4) действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, 5) което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 6) и което 2 деяние е в пряка причинно-следствена връзка с 7) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че 1) ответникът е възложил по надлежния ред извършването на определена работа на трето за делото лице, 2) вследствие на което при или по повод на изпълнение на възложеното са причинени 3) имуществени и/или неимуществени вреди, 4) които са в пряко причинноследствена връзка с 5) противоправно 6) действие или бездействие на изпълнителя на възложената работа.

В тежест на ответника е да установи в условията на обратно и пълно доказване липсата на вина на изпълнителя на възложената работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, доколкото правопораждащия фактически състав на процесното притезание по чл. 49 ЗЗД включва в себе си елементи на деликта, очертани в нормата на чл. 45 ЗЗД. Вината се предполага, но единствено в хипотезите при които законът не поставя изискване за по-тежка форма на вината, като условие за пораждането на отговорността, т.е. умисъл, следователно презюмира се наличието на вина, но единствено под формата на небрежност – ал. 2, чл. 45 ЗЗД - в този смисъл - Решение № 54 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 876/2021 г., IV г. о.; Решение № 69 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о.; Определение № 2221 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 85/2023 г., IV г. о. Следователно възложителят носи доказателствената тежест да обори презумпцията за вина на деликвента в условията на пълно и обратно доказване, аргумент то чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ответникът в условията на насрещно и непълно доказване следва да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

Първоинстанционният съд е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, 1) че ищците са собственици на мъжко куче Бъки, порода каракачанска овчарка, родено на 26.09.2018г., като на същото е бил поставен транспондер на 18.05.2019г.

2) както и че служители на ответника на 01.02.2022г. са заловили кучето на ищците, вследствие на което кучето е било кастрирано и върнато на ищците на 02.02.2022г.

Претенцията за репариране на претърпените имуществени вреди следва да бъде отхвърлена, тъй като в условията на пълно и главно доказване не се установява, че получените увреждания по животното, които обусловили извършването на разходите, са в пряка причинно-следствена връзка с деянието на ответника.

Вещото лице е дало заключение, че при кучето Бъки е установено тежко травматично увреждане в областта на колянната става на левия тазов крайник с неизяснен произход, налице е скъсване на предната кръстна връзка на левия тазов крайник, довела до временна инвалидизация на животното, изразяваща се в невъзможност за свободно придвижване.

След предприетата оперативна намеса и поставянето на имплант, както и проведеното следоперативно лечение възпалителният процес е овладян и кучето постепенно е възстановило двигателните функции на увредения крайник. В съдебно заседание вещото лице посочва, че при залавяне на кучето не може да се скъса предна кръстна връзка на 3 заден крак, защото кучето, което се упоява при залавянето му, се хваща за краката и се плъзга в колата. Скъсването на кръстната връзка става при движение на кучето, дори найлекото движение – при попадане в дупка, при скачане, може да доведе до скъсване на отделни съединителни тъканни влакна и да има много лека куцота. Скъсването на връзката е в резултат на движение и напрежение на крайника, който трябва да стъпи на определена плоскост. Вещото лице посочва, че няма описан случай, при който кучето да е упоено или в лежащо положение, където не опира с краката си, да напряга колянната става. Заключението е изготвено компетентно, обосновано и се подкрепя от останалия доказателствен материал, поради което съдът го кредитира изцяло.

Претенцията за репариране на претърпените неимуществени вреди от С. Ц. С. е основателна до уважения размер от 1000 лева. Неимуществени вреди са породени вследствие на извършена на 02.02.2022г. без нейно съгласие кастрация на притежаваното от нея куче Бъки. Претенцията за репариране на неимуществените вреди на К. С. С. е ицяло неоснователна, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, които биха установили съществуването на факти, обуславящи наличието на вреди.

За да може да се ангажира отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД следва да се докаже, че бездействието като релевантен факт е обусловено от неизпълнението на конкретно задължение за предприемане на определено активно поведение, което произтича от закона, техническите и други правила и/или от характера на работата, включително и от дадените по надлежния ред устни указания на възложителя. Следователно, за да е противоправно бездействието на служителите, то трябва е налице юридически факт, който да поражда задължението на хотела да извършва дейности по осигуряване безопасността на гостите си.

От анализа на свидетелските показания се установява, че кучето е заловено, докато се е разхождало свободно в полето пред къщата на ищцата, поради което не е налице противоправност на поведението на служителите на ответника при залавяне на кучето.

Съдът намира, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.14 от Наредба №4 от 1 февруари 2021г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност, според която при залавяне на безстопанствено куче и предаването му на ветеринарномедицинско заведение, което има сключен договор с кмета на общината за изпълнение на дейностите по общинската програма, управителят на ветеринарномедицинското заведение предприема незабавни мерки за установяване на данни за наличие или липса на регистрация на кучето, като в случай на налична регистрация се уведомява собственика му. При невъзможност на собственика на кучето да се яви в същия ден кучето се транспортира до най-близкия приют за безстопанствени кучета, а при неявяване на собственика в 7-дневен срок от уведомлението кучето се кастрира. В случая не е спорно между страните, че посочената процедура не е спазена, доколкото е установено по несъмнен и категоричен начин по делото, че към датата на залавянето му – 01.02.2022 г., кучето е имало имплантиран транспондер, но 4 въпреки това собственикът му не е бил уведомен, а на 02.02.2022 г. е извършена процедура по кастрация на кучето, и едва след това е уведомен неговият собственик. Поради това съдът намира, че е налице противоправно поведение на лице, на което е възложено от ответника изпълнение на дейности във връзка с изпълнение на програмата по овладяване на популацията на безстопанствените кучета, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за репариране на причинените на ищците вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с извършената без тяхно съгласие процедура по кастрация на кучето.

На основание чл. 162 ГПК вр. чл. 52 ЗЗД настоящият състав приема, че за репарирането на причинените неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 1 000 лева. Справедливостта като основен и законоустановен критерий при определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги конкретна преценка на установените обективно съществуващи факти и обстоятелства. Съдът при определянето на размера на дължимата престация следва да съобрази 1) обема, характера и тежестта на уврежданията, 2) интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, 3) както и негативните физически и психологически последици за увреденото лице. В този смисъл е константната практика на ВКС по приложението на ППВС № 4/1968 г., например Решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г., на ВКС II т. о.