Решение № 390 от 20.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100506478 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „БНП Ъ.Ф. С.А. Париж“ чрез „БНП П.

ПЪ.Ф. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ – КЧТ срещу решение № 9810/02.05.2023г. постановено по гр.д.

№ 25682/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 462 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените срещу К. К. Н. осъдителни искове по с правно основание:

-чл.240 ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК за сумата над 454,92лв. до пълния предявен размер от 606,91 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-**** от 20.03.2016 г.,

- чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 234, 76 лв. - мораторна лихва върху горепосочената главница за периода 20.06.2016 г. – 22.04.2021г.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон, а именно: договорът за потребителски кредит не е недействителен на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, доколкото посочения ГПР е в рамките на императивния максимум, ясно са определени компонентите му, кредитополучателят е получил подробна преддоговорна информация – стандартен европейски формуляр, в който са описани подробно всички разходи по кредита и потребителят е имал възможност да вземе информирано решение дали да сключи договора и съответно каква е финансовата тежест от същия;посочва, че сключването на застрахователния договор и предоставяне на такава услуга от страна на кредитополучателя е по взаимно и изрично съгласие на страните, застрахователното 1 правоотношение не е част от основното съдържание на договора за кредит, макар и да е свързано с него, може да бъде прекратено от кредитополучателя/застрахован във всеки един момент независимо от кредитното правоотношение, поради което не следва да бъде включван в размера и компонентите на ГПР. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, което исковете се уважат изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна К. К. Н. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба доводи за неправилно приложение на закона и допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Решението като необжалвано от страните е влязло в законна сила в частта:

-с което К. К. Н. е осъдена да заплати на „БНП П. ПЪ.Ф. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ – КЧТ на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 ал.1 от ЗПК вр. чл.23 от ЗПК сумата от 454,92лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-**** от 20.03.2016 г., ведно със законната лихва считано от 26.04.2021г. до окончателното й изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, допустимо в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

За да бъдe уважен предявеният иск с правно основание чл.240 ал.2 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже възникването и съществуването между страните по делото на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит при посочените условия, по който е предоставил процесната сума на кредитополучателя, момента в който кредитополучателя е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забавено изпълнение.

Безспорно се установява от представения и приет като доказателство по делото писмен договор– л.97-101 делото на СРС, двустранно подписан /от кредитополучателя на всяка страните/ и при неустановена неавтентичност на подписа на ответника /първоначалното направено оспорване е оттеглено/, че на 20.03.2016г. е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-**** при параметри: обща цена на стоките: 699 лв.; размер на кредита: 754, 92 лв.; месечна погасителна вноска: 76, 69 лв.; брой погасителни вноски: 11; обща стойност на плащанията: 843, 59 лв.; ГПР: 25, 31%; лихвен процент: 22, 77%. От заключението по ССчЕ, изготвено в хода на първоинстанционното производство, което е неоспорено от страните и кредитирано от настоящия състав като обективно и мотивирано, се установява, че сумата по договора в размер на 699,00 лв. е усвоена от кредитоискателя чрез плащане, извършено от „БНП П. ПЪ.Ф.“ ЕАД в полза на „Технополис България“ ЕАД на 21-03-2016г г., откъдето е закупена стоката, чиято покупка е финансирана с процесния кредит.

2

Независимо, че процесният договор е наименуван като такъв за револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, съдържанието му разкрива характер на договор за потребителски кредит, с който е финансирана продажба на стоки по смисъла на чл. 27 ЗПК, който на общо основание се регулира от разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ - §1 т.11, б. „а“ от ПЗР към ЗПК.

Доколкото сумите, предмет на исковете, се претендират въз основа на договор за потребителски кредит сключен с физическо лице при действието на ЗПК, то длъжника има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 вр.т.12 от ДР на ЗЗП, което по силата на чл. 7 ал. 3 ГПК задължава съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а и такива са наведени от ответника в отговора на исковата молба и поддържани във въззивната жалба.

Приложима към казуса е редакцията на ЗПК изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., като според разпоредбата на чл.22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 1, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

За да е налице нищожност на клаузи от процесния договор за кредит, дължаща се на неравноправния им характер, съгласно разпоредбите на чл.143 вр. чл.146 ал.1 ЗЗП, следва да са налице кумулативно следните предпоставки – клаузите да не са индивидуално уговорени, да е нарушен принципа за добросъвестност в договарянето и/или да е налице значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по сделката и/или последната да е сключена в ущърб на потребителя.

Въведената със ЗЗП, респ. с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, както от гледна точка на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да се повлияе на съдържанието им /решение от 14.06.2012 година по дело С-618/10 на СЕС/. Клаузите не са индивидуално определени, когато са типизирани и се сключват еднообразно с неограничен брой потребители на кредитни услуги. В този случай те са предварително изготвени от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им – арг. чл.146 ал.2 ЗЗП.

В тежест на търговеца е да докаже, че са индивидуално уговорени клаузите – обстоятелство, което не е устасновено в настоящото производство, поради което и съдът приема, че същите не са индивидуално уговорени.

От ЗЗП се извежда изискването към търговците при формулиране на отделните уговорки да е използван ясен и разбираем език – от формална и граматическа страна. Въз основа на ясни и разбираеми критерии средният потребителят следва да може да предвиди произтичащите за него икономически последици от сключване на договора.

От посоченото до тук настоящият състав счита, че процесния договор като сключен в писмена форма отговаря от външна страна на императивните изисквания на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК.

Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита- периодичността и датите на плащането вноските, срока на договора за кредит, както и останалото се изискуемо съдържание според цитираните разпоредби, а именно:

3

Процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин – всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.

В съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 7 ЗПК в процесния договор е посочен общият размер на кредита, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено и общото задължение по договора, ведно със стойността на сключената застраховка - „сигурност на плащанията“; изпълнено е и изискването на чл. 11 ал. 1 т. 8 ЗПК - посочена е цената на стоката; в случая е уговорен фиксиран, а не променлив лихвен процент, поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия и с което е изпълнено изискването по чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК

В съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК условията за издължаване на кредита от потребителя са обективирани в погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка дължима месечна погасителна вноска, каквото е законовото изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. В случая лихвата е с фиксиран процент и не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, което изискване е поставено само при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В съответствие с чл. 11, ал. 1 т. 12 ЗПК, в т.8 от Общите условия е установено правото на кредитополучателя при погасяване на главницата по договора да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания.

Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК в договора за кредит следва да е посочена информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29 ал. 4 и ал. 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

Въззивният състав намира, че и тези изисквания са били спазени при съставяне на процесния договор за кредит, доколкото в т. 10 от Общите условия на договора е изрично предвидено, че кредитополучателят има право да се откаже от договора, като е точно регламентиран и начинът и срокът, в който може да стори това.

Кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт, поради което и разпоредбата на чл. 12 ЗПК е неприложима по отношение на процесния договор.

Към настоящият момент е постановено решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, по преюдициални въпроси от значение за спора, което, с оглед задължителния си характер, следва да бъде съобразено при разрешаването на поставения правен въпрос за последиците от установяване недействителността на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност това по чл. 11 ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК, че липсата на някой от посочените задължителни реквизити на договора за кредит води до недействителност на целия договор.