Решение № 146 от 09.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100505357 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 10.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 18390/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 39 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че Г. Н. Д. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК 831609046/ сумата 1 820.66 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, аб.

№ 3175, за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 29.08.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 244.83 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 26.07.2022 г.; и сумата 48.25 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 29.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 46724/ 2022 г. на СРС, 39 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата за стойност на топлинна енергия- за сумата над уважения размер от 1 820.66 лв. до пълния претендиран размер от 1 843.62 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 29.08.2022 г., до окончателното изплащане, и за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г.; относно лихвите за забава върху тази главница- за сумата над уважения размер от 244.83 лв. до пълния претендиран размер от 247.80 лв.; относно главницата за дялово разпределение- за сумата над уважения размер от 48.25 лв. до пълния претендиран размер от 50.46 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 29.08.2022 г., до окончателното изплащане, и за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г., и относно лихвите за забава върху тази главница- за 1 сумата 10.33 лв. /изцяло/. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответницата Г. Н. Д. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 231.86 лв.- разноски за исковото и заповедното производства. На основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на адв. Н. К. от САК /с л.№ ****/ сумата 12.77 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Г. Н. Д. пред СРС в заповедното и исковото производства.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Н. Д. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу нея искове, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „Бруната” ООД не изразява становище по повод подадената от ответницата въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата 244.83 лв.- лихви за забава върху главното вземане за цена на топлинна енергия, дължима за периода от 16.10.2020 г. до 26.07.2022 г., и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.

В останалата обжалвана част- относно признатата от СРС дължимост на сумата 1 820.66 лв.- главница, представляваща стойност на доставена в процесния топлоснабден имот с аб.№ 3175 през периода 1.07.2019 г.- 30.04.2021 г. топлинна енергия, и на сумата 48.25 лв.- такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 29.08.2022 г. до окончателното им изплащане, както и в частта относно съразмерно присъдените на ищеца разноски, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си към ответницата Г. Д. на твърдението, че е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 4 на І етаж в сградата на бул.**** в гр. София, с аб.№ 3175, в който доставял топлинна енергия за битови нужди през периода 1.07.2019 г.- 30.04.2021 г.

2

Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сградаетажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топло-снабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая според доводите във въззивната жалба на ответницата Г. Д. по делото не е безспорно установено, че през посочения в исковата молба период тя и ищцовото дружество са били обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на валидно сключен помежду им договор за доставка на топлинна енергия. От представения като доказателство по делото Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 26/ 2.07.2014 г. на софийски нотариус /в заверено копие/ се установява, че на посочената дата ответницата Г. Н. Д. продала на третото за спора лице Ю.В.Н. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 4 на І етаж в сградата на бул.**** в гр. София, ведно с принадлежности. В последствие с Решение от 6.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 8008/ 2016 г. на СГС, ГО, І- 12 състав, влязло в сила на 19.10.2021 г. /според направеното отбелязване, потвърдено с въззивно решение на САС по гр.д.№ 3424/ 2018 г./, този договор е прогласен за нищожен- на основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД вр. чл.17 ЗЗД, и по предявен от Г. Д. иск по чл.124 ГПК е признато за установено, че договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 26/ 02.07.2014 г. на нотариус Р. М., прикрива /по смисъла на чл.17, ал.1 ЗЗД/ договор за прехвърляне на имот срещу задължение за предоставяне на пожизнена месечна издръжка в размер на 250 лева от Ю.В.Н. на Г. Н.

Д., който е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Цитираното решение в частта, в която е уважен искът по чл.87, ал.3 ЗЗД, има ретроактивно действие- чл.88, ал.1 ЗЗД, което обосновава извод за налична през исковия период материално- правна легитимация на ответницата като собственик на процесния апартамент. В това си качество същата е вписана и като абонат на топлинна енергия в съставените от ищеца фактури и в съставените от подпомагащата страна справки за използвана топлинна енергия, приложени по делото. Няма твърдения, нито данни и доказателства по делото ответницата да е отчуждила имота преди началото или по време на процесния период.

При това положение ответницата Д. е пасивно материално- правно легитимирана да отговаря по предявените от топло-преносното предприятие искове, тъй като в качеството на собственик на имота е страна по съществуващо относно доставката на топлинна енергия в него договорно правоотношение /чл.153, ал.1 ЗЕ/.

Изводите на двете съдебни инстанции относно наличното за имота облигационно 3 право-отношение съвпадат, поради което и предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Д. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД правилно са уважени.

Установеното по делото наличие на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответника, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгл. чл.162 ГПК.

В случая спор относно обема и стойността на доставената в процесния имот през исковия период топлинна енергия не е налице, като с определение от з.з. на 13.11.2023 г. /проекто- доклад по чл.140 ГПК/ първоинстанционният съд е признал за безспорно, че стойността на тази енергия възлиза на 1 843.62 лв. и стойността на услугата за дялово разпределение възлиза на 50.46 лв.

Предвид горното, поради неоснователност на доводите за недължимост на главницата от 1 820.66 лв., представляваща стойност на доставена в процесния имот с аб.№ 3175 през исковия период топлинна енергия, и на главницата от 48.25 лв., представляваща такса за услугата дялово разпределение, решението в тази обжалвана от ответницата Д. част следва да бъде потвърдено.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъде призната и дължимостта на вземания на ищеца за лихви за забава при плащане на главницата от 1 820.66 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 26.07.2022 г.- в размер на 244.83 лв., поради обстоятелството, че не е установено от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти, същият да притежава такова ликвидно и изискуемо вземане срещу ответницата.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на ответницата за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приложените по делото извлечения и индивидуални справки, са в размери, различни от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление вземания е установена едва с изравнителните сметки, като относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през процесния период топлинна енергия суми, за които са издадени процесните общи фактури, приложение намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.