Решение № 1391 от 10.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1391 гр. Пловдив, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330206434 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 782 от 11.10.2022 г., издадено от зам. кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на К. Г. А.-И. с ЕГН ********** с адрес **** на основание чл. 43, ал.

3 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив (нататък НОДПТОП) й е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 4б, от НОДПТОП.

В жалбата са релевирани оплаквания, че не съществувал посочения нормативен акт, АУАН не възпроизвеждал данните от фиша, дублиране на уредбата на ЗДвП и Наредбата на Общината, липсвал знак забраняващ паркирането, не съществувал посочения адрес, липсвало пълно точно и ясно описание на нарушението, имало един свидетел вместо двама, не бил спазен едномесечния срок от чл. 52 от ЗАНН, приложение на чл. 28 от ЗАНН, неудобство било причинено на жалбоподателката, тъй като екземпляра й се смачкал. Моли се за отмяна на електронния фиш и алтернативно за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жаблоподателката се явява лично и поддържа доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от представител по пълномощие, като оспорва доводите в жалбата и счита нарушението за доказано и описанието пълно. Прави се искане за разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 29.07.2022 г. при обход свид. А. С. – ***, установил че собственият на жалбоподателката К. Г. А.-И. автомобил бил паркиран вляво на пътното платно в обособено еднопосочно платно за достъп до паркинг „синя зона“ на бул. Цар Борис III Обединител до Площад Централен. Същият пречел на движението на автомобилите паркирани на определените за синя зона места при движението им назад. Тъй като възприел това като нарушение на чл. 4б от НОДПТОП свид. С. съставил неприсъствен фиш № 0002450828/29.07.2022 г., който залепил на стъклото на процесния автомобил.

На 04.08.2022 г. от жалбоподателката било подадено възражение, с което оспорвала издадения неприсъствен фиш, поради което е бил съставен процесния АУАН 000628/11.08.2022 г., в присъствие на нарушителката, в който било отразено че същата е паркирала „вляво на локално“, за което й бил съставен фиш, който тя оспорила.

На база на съставения АУАН било съставено атакуваното НП и А. И. била наказана с глоба в размер на 20 лв.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – А. Д. С., на базата на чиито показания се установява къде и какво е установил, същият потвърждава авторството на АУАН, неприсъствения фиш и констатациите направени в тях. Фактите са установени и от събраните писмени доказателства АУАН, неприсъствен фиш 2 екземпляра, възражение срещу неприсъствен фиш, ведно с приложена кореспонденция с община Пловдив, заповед № 22ОА-1030/20.05.2022 г. и заповед № 22ОА-231 от 01.02.2022 г. , писмо от Община Пловдив, ведно със схема на административните номера на район Централен, от която се установява, че няма административен адрес „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 118, както, писмо от Общинско Предприятие „Организация и Контрол на транспорта“ Пловдив, от което се установява наличното пътно знаково стопанство и организацията на движението в процесния участък.

Съдът кредитира писмените доказателства, включително и представените от жалбоподателката и гласни такива, доколкото същите чертаят една непротиворечива фактическа обстановка и се допълват взаимно.

По отношение на предадените снимки съдът не ги кредитира поради необективния им характер, а именно представени от жалбоподателката без индикация къде и кога са направени и които се явяват не необходими тъй като са представени с цел да покажат наличното знаково стопанство, което се установява чрез схемата от ОП „Организация и Контрол на транспорта“, поради което същите и са ненеообходими и съдът ги изключва от доказателствената съвкупност.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява съставомерността на описаното деяние и поради това виновното му извършване.

Според посочената за квалификация на поведението на нарушителя норма, а именно чл. 4б от НОДПТОП: За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, а на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.

От представената схема на участъка от ОП „ОКТ“ Пловдив и кореспондинцията с Община Пловдив е видно, че действително обособеното в дясно локално платно е еднопосочно и е с цел достъп до няколко паркоместа на Синя зона. В него се влиза при указателна табела Г 11 и се излиза при указателна табела Г2. Поставена е указателна табела Т17, която указва че местата определени за пркиране са в режим Синя Зона.

Като има и 2 отредени за стоянка на такси видно от поставения знак Е20.

2

Безспорно се установява, че К. Г. А. –И. като собственик на Тойтота с рег. № **** е субект на нарушението, като е паркирала вляво на еднопосочно платно на 29.07.2022 г. около 20.50 ч. като е пречела на ползването на определените за синя зона места. Нарушеното правило за поведение произтича от НАРЕДБА за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив (Загл. изм. - Р. № 350, пр. № 19 от 22.12.2020 г.), публично достъпна на сайт на Община Пловдив на адрес https://plovdiv.obshtini.bg/doc/3877391 и за изпълнението на същото не е необходимо указанието със знак. Не е ангажирана отговорността й за нарушение на забрана за паркиране въведена със знак, а за неизпълнение на правило за поведение въведено с поднормативен акт, чието име като абревиатура е абсолютно правилно изписано и не внася съмнение, поради което възраженията в този смисъл се явяват несподеляеми.

Нарушението е извършено виновно с целени и настъпили общественоопасни последици, а именно паркиране на автомобила за обслужване на лични цели, независимо от регулациите на закона и без оглед на ефекта върху другите водачи.

Относно приложението на процесуалните правила:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от представената оправомощителна заповед № 22ОА-1030/20.05.2022 г. и заповед № 22ОА-231/01.02.2022 г. Спазена е процедурата по установяване на нарушението и съставяне на АУАН и процесното НП.

Не се споделят възраженията по опорочаване на процедурата по издаване на АУАН и НП свързани с издадения неприсъствен фиш. Същият губи своето значение при оспорването му и се преминава към процедурата по ЗАНН с издаване на АУАН и НП. Без значение е фактът, че от смачкания неприсъствен фиш жалбоподателката не е разбрала за какво й е била наложена глобата от 20 лв, тъй като в АУАН това е било посочено и разяснено. Нарушенията по съставяне и връчване на неприсъствения фиш не са обект на изследване в настоящото производство доколкото съществуването му не е предпоставка за ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката по реда на чл. 42-57 и сл. от ЗАНН.

При съставяне на АУАН и НП административно-наказващия орган следва да посочи всички съставомерни признаци на нарушението като ги облече във факти. В противен случай нарушителят е затруднен в упражняването на правото си на защита, като не знае какъв е предмета на доказване и какви са точно релевантните факти, по които следва да се защитава.

Посочената от административнонаказващия орган норма, която се твърди да е нарушена гласи следното: За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, а на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.

В атакуваното НП и АУАН е констатирано че нарушителката е паркирала автомобила си вляво на „локално платно“.

Според § 1. Т. 1 и 2 от ДР на Наредбата за специално ползване на пътищата:

1. "Локално платно" е пътното платно за еднопосочно движение извън активните пътни ленти, отделено от тях с разделителна ивица, чрез което се осигурява достъпът до два и повече съседни обекти и общ вход и общ изход за главното направление.

2. "Съседни обекти" са обектите, отстоянието между които е по-малко от сбора на дължините на ускорителен шлюз на първия обект плюс нормативно определената за съответния клас път зона за преплитане плюс дължината на забавителния шлюз на следващия обект.,

3 което отговаря местоизвършването на нарушението да е локално платно на бул.

„Цар Борис ІІІ Обединител“ и съдържа в себе си констатацията, че пътят, където е извършено нарушението е еднопосочен. Тъй като това е единствената релевантна към нарушенито характеристика на пътя, то дали останалите изисквания са спазени или не е ирелевантно за съставомерността на нарушението поради, което не следва да се обсъждат. Впрочем изписването на „локално“, вместо „локално платно“ в АУАН не влече неяснота на фактическата обстановка като се касае за явна техническа грешка, която е напълно законосъобразно отстранена в наказателното постановление .

От дефиницията на „локално платно“ е видно, а не се извлича чрез тълкуване, че отговорността на жалбоподателката е ангажирана за паркиране вляво на еднопосочен път.

В посочената норма обаче, има изключително условие това действие на водача на МПС да бъде въздигнато в нарушение и то е – да пречи на движението на ППС.

Това беше доказано по настоящото производство, но същото не е било въведено като фактическо положение нито с АУАН

, нито с НП.

За да бъдат посрещнати изискванията на закона за пълно и точно описание на нарушението, то следва в актовете на администартивнонаказващия орган да е посочена ясно всяка една предпоставка за ангажиране на отговорността. В настоящия случай липсва единствената предпоставка въздигната от поднормативния акт като условие за възникване на нарушението, а именно „да пречи на движението“, поради което описанието на нарушението не покрива изискванията на закона за ясното и недвусмислено такова.

Изцяло е пропуснато да се опише този съставомерен елемент, което е всъщност условието за възникване на административно-наказателната отговорност на нарушителя. Това грубо нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е наясно за всички съставомерни факти, релевантни към извършеното от него, а в случай че той можеше да упражни защитата си по отношение на този факт и тя е била проведена успешно – това би довело до отпадане на неговата отговорност.

Посоченото в АУАН и НП, косвено и чрез тълкуване, действително води до извода, че административно наказващия орган ангажира отговорността на жалбоподателката, защото намира, че тя е пречила на автомобилите правомерно паркирали на определените за това места да ги напуснат и да продължат движението си, но употребената формулировка е неясна и неточна и директно липсваща.

Недопустимо е едва във въззивната фаза на административния процес да се въвеждат нови факти и да се достига до тях чрез тълкуване. Поради изложеното, съдът намира, че чрез допусната неяснота и пропуск за описание на съставомерните признаци на нарушението са опорочени административнонаказателните актове – АУАН и НП до степен, че същите следва да бъдат отменени, поради накърняването в една сериозна степен на правото на защита на нарушителя.