Решение № 19764 от 03.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19764 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110110651 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПK.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес: **, ет. партер в дясно, апартамент. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 1451,53 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ет. партер в дясно, апартамент, ведно със законната лихва от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, 279,22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 04.09.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, 20,60 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, 5,22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2021 г. до 04.09.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение, за които суми по ч. гр.

1 дело № 60867/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.10.2024 г.

Ответникът М. А. Абаджиев в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, което да е източник на процесните задължения, при доводи за недоказаност на качеството му на собственик или вещен ползвател на процесния имот, както и на факта на приемане на наследството на неговия наследодател. Оспорва да е доказан обема на реално доставената и потребена топлинна енергия, съответно стойността й. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените претенции.

Третото лице – помагач т не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

Основателността на предявения иск за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и 2 одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на 3 топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том XXVI, дело № 4858/1957 г. на нотариус хо, I нотариус при Софийски народен съд, се установява, че на 08.10.1957 г. иа по паспорт, а по първи съпруг иг, продава на ла стая с южно изложение с размер 4,25/3,50 м. от тристайния си апартамент, застроен на 160 кв.м. от етажната собственост на **, находящ се в партера на вътрешна постройка, при съседи на апартамента: от изток – двор, от запад – ла и стълбище, от север – двор, от юг – двор, а при съседи на стаята: от запад хола на купувача ла, от юг – двор, от изток – хол на продавача иа, от север – гардеробно антре на продавача, над стаята – вс, а под стаята – мазето на ги, заедно със 7/827 ид.ч. от общите части на сградата и от цялото място, състоящо се от 941.40 кв.м.

От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21, том XXII, дело № 3999/1959 г. на нотариус хо, I нотариус при Софийски народен съд, се установява, че на 31.10.1959 г. ла се е разпоредил с правото на собственост върху 44/100 ид.ч. от собствения си тристаен апартамент, находящ се в **, на партера /дясно/, във вътрешна сграда, с площ от около 95 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, гардеробно антре, клозет, килер, антре, тераса, при съседи на целия апартамент: от изток – иа и стълбище, от север – двора на етажната собственост, от запад- калканна стена, от юг – задния двор на етажната собственост, продавайки го на М. ср.

От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 108, том /не се чете/, дело № 16149/1992 г. на нотариус Чайка Бележкова, I нотариус при Софийска нотариална служба, към втори районен съд, се установява, че на 15.10.1992 г. са е придобил от своята майка М. д А.

1/2 ид.ч. от правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. София, бул.

„Ген. Владимир Заимов“ № 56, вътрешната сграда, партер в дясно.

От представена по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че са е починал на 21.02.2014 г. и е оставил като свои наследници по закон съпругата си М. А. А. и синовете си аа и ла.

Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 437/17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011г. на III ГО на ВКС, нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството под опис или отказ от наследството. Ето защо, доколкото няма твърдения и доказателства за вписан отказ от наследството, следва да се приеме, че по правилата на наследственото правоприемство, установени в чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, ответникът М. А. А. е придобил 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, включен в имуществото на наследодателя са. Правото на собственост, противно 4 на наведените възражения, се извежда от обстоятелството, че покойният на ответника съпруг е придобил от майка си 1/2 ид.ч. от апартамента, а след смъртта си е наследен от преживялата си съпруга М. А. А. и синовете си, поради което неговата придобита приживе чрез дарение 1/2 ид.ч. се разпределя между тях. Видно от представената по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., М. д А. /майка на праводателя на ответника/ е починала на 24.02.1995 г., но по делото не са ангажирани доказателства, от които да се изведе обоснован извод за това кои са нейните наследници /дали такъв е само са/ и дали тя е собственик на останалата 1/2 ид.ч. от имота, тъй като данни за отношенията й с ла, респ. данни дали лицето е починало и кои са наследниците му, няма по делото, въпреки логичната връзка, която може да се направи по имената на приобретателите на имота, на която връзка обаче мотивите на решението не може да почиват. По изложените мотиви и след като няма данни за титуляра на останалата 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот, не може да се заключи дали ответника е собственик на по-голяма част, както се твърди от ищеца.