Решение № 5 от 13.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Русе, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър И.нов

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600929 по описа за 2024 година Производство е по гл. XXI от НПК.

С Присъда №67/07.06.2024г., постановена по НОХД № 43/2024г. на Районен съд-Русе, подсъдимият Х. Ц. Ц., ЕГН-********** бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за това, че през периода от 01.09.2019г. - 08.09.2019г. в гр. Русе е отнел чужди движими вещи, както следва: парична сума в размер на 1800 лева; един брой мъжки пръстен с черен камък /оникс/, изработен от злато с тегло 5.46 грама, 14 карата и проба 585 на стойност 436.80 лева; един брой дамски пръстен, изработен от злато с червен камък с тегло 1.54 грама, 14 карата проба 585 на стойност 123.20лева; един бр. чифт детски обеци с червено камъче /розов рубин/ в средата, изработен от злато с тегло 1,45 грама на стойност 116.00 лева; един бр. тънко синджирче изработено от злато с тегло от 1.30 грама, 1 карат на стойност 97.50 лева; един бр. дамски златен пръстен с елипсовидна форма с малки бели матови камъчета и с две малки червени камъчета с тегло 2 грама на стойност 150.00 лева; един бр. златен дамски пръстен с кръгъл матов 1 камък по средата със „завъртулки“ с тегло 2.5 грама на стойност 153.75 лева; един бр. чифт златни дамски обеци, под формата на халки с тегло 3 грама на стойност 225.00 лева; един бр. малка златна плочка с изображение на буквата „М“ на лицевата част с тегло 0.5 грама на стойност 37.50 лева; един бр. златна мъжка халка с надпис на нея „М. ****** г.“, стандартна, с тегло 3.5 грама на стойност 262.50 лева; всичко на обща стойност 3393.75 лева от владението на М. И. Е. от гр. Русе, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като при условията на чл.54 от НК му било наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца, чието изпълнение, на осн. чл.66, ал.1 от НК, било отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години. Със същата присъда Ц. бил осъден да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди на гражданския ищец М. И. Е. в размер на 2608.75лв., както и направените от последната разноски за повереник. На подс.Ц. били възложени и направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски. Първоинстанционният съд се произнесъл и за веществените доказателства по делото.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подс.Х. Ц.

– адв.К. Д. от АК-Русе, с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че присъдата е постановена от незаконен състав. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РРС, алтернативно – да се постанови нова присъда, с която подсъдимия бъде оправдан или се намали срока на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна, като изразява становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и обоснована и следва да бъде потвърдена.

Частният обвинител и граждански ищец М. Е., редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата. Повереникът й адв.Г. В. от АК-Русе моли жалбата да бъда оставена без уважение, като счита присъдата за правилна, законосъобразна и справедлИ.. Намира, че правилно е уважен гражданският иск.

В съдебното заседание защитникът – адв.К. Д. поддържа въззивната жалба, с изключение на частта, в която се твърди, че присъдата е произнесена 2 от незаконен състав на РРС. Изтъква, че доказателствената съвкупност по делото не е достатъчна за осъждането на Ц., като осъдителната присъда се крепи единствено на показанията на заинтересован свидетел, който освен това не е очевидец на деянието. Прави се искане за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият се придържа към становището на защитника си.

Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна, досежно твърдяното наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.

Първоинстанционното производство е протекло по общия ред, като съдът е провел пълноценно съдебно следствие, в хода на което били разпитани всички установени свидетели, изслушани били назначени по досъдебното производство почеркова и икономическа експертизи, дадена била възможност на подсъдимия да даде обяснения, което той сторил и категорично отрекъл да е извършил престъплението, в което бил обвинен.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, съдът изградил следната фактическа обстановка:

Свид.М. Е. заедно със съпруга си и дъщеря си – свид.И. Е., живеели в апартамент, находящ се в гр. Русе, ул. „****, състоящ се от две стаи и тераса, пригодена като кухня. В секция, в стаята, която М. Е. и съпруга ползвали за спалня, Е. съхранявала следните златни накити: един брой мъжки пръстен с черен камък /оникс/, изработен от злато с тегло 5.46 грама, 14 карата и проба 585; един брой дамски пръстен, изработен от злато с червен камък с тегло 1.54 грама, 14 карата проба 585; един бр. чифт детски обеци с червено камъче /розов рубин/ в средата , изработен от злато с тегло 1.45 грама; един бр. тънко 3 синджирче изработено от злато с тегло от 1.30 грама, 1 карат; един бр. дамски златен пръстен с елипсовидна форма с малки бели матови камъчета и с две малки червени камъчета с тегло 2 грама; един бр. златен дамски пръстен с кръгъл матов камък по средата със „завъртулки“ с тегло 2.5 грама; един бр. чифт златни дамски обеци, под формата на халки с тегло 3 грама; един бр. малка златна плочка с изображение на буквата „М“ на лицевата част с тегло 0.5 грама; един бр. златна мъжка халка с надпис на нея „М. ****** г.“, стандартна, с тегло 3.5 грама, както и парична сума в размер на 1800 лева. За посочените вещи знаели само М. Е. и съпруга й, но не и свидетелката И. Е..

През месец юли 2019 г. свид.М. Е. и нейният съпруг се преместили да живеят в свой имот в с. Просена, обл. Русе, където правели ремонт.

През месец август 2019 г. свид.И. Е. поддържала близки отношения с подс.Х. Ц., като в началото на месец септември 2019 г. последният отишъл да живее в процесния апартамент с И. Е., докато родителите й ги нямало.

На 04.09.2019 г. свид.И. Е. поканила свидетелите С.М.С. и А.В.К. на гости, като по време на престоя им те употребили наркотични вещества, с които ги снабдил подсъдимия. Тъй като станало късно, свидетелите К. и С. останали да преспят в стаята, в която били процесните вещи. По време на престоя им, на свидетелката К. направило впечатление, че подсъдимият Ц. тършува и като, че ли търси нещо. Следващата вечер К. и С. отново останали да спят в жилището на пострадалата, като този път преспали в стаята, ползвана от свид.И. Е..

Докато свид.И. Е. била на работа, подсъдимият Х. Ц. оставал сам в апартамента, като в един от тези моменти взел решение да открадне процесните златни бижута и паричната сума в размер на 1800 лева и съответно да се разпореди с тях. В изпълнение на посоченото, на неустановена дата през периода 01.09.2019 г. - 08.09.2019 г. подсъдимият Х. Ц. взел горепосочените вещи и ги изнесъл от дома на семейство Е., като ги скрил и държал на неустановено място. Впоследствие подсъдимият Х. Ц. продал част от откраднатите златни бижута на неустановени по делото лице/лица, а друга част решил да заложи в Заложна къща „ЕС ЕЛ ДЖИ ГРУП“ ЕООД, находяща се в гр. Русе. Подсъдимият Ц. не разполагал с валидна лична карта, тъй като срокът на валидност на издадената на негово име лична карта с № ***** бил изтекъл на 16.02.2019 г. и той не бил подал заявление за издаване на нов 4 документ за самоличност. Отчитайки така изложеното, подсъдимият Ц. потърсил за съдействие свидетелят С.К.К., който познавал от преди това, като го уверил, че златните бижута са негова лична собственост. Свидетелят К. се съгласил да му помогне и да ги заложи в ЗК „ЕС ЕЛ ДЖИ ГРУП“ ЕООД. Така със Заложен билет № 12857 от 05.09.2019 г. свидетелят К. заложил в заложната къща 1 брой мъжки златен пръстен 5,45 грама, 14 карата, със Заложен билет № 12883 от 06.09.2019 г. заложил 1 брой синджир 2 грама, 14 карата, 2 броя обеци 1,44 грама, 14 карата, 1 брой дамски пръстен 1,55 грама 14 карата и 2 броя обеци 2,79 грама, 14 карата и със Заложен билет № 12935 от 08.09.2019 г. - 1 брой халка 2,98 грама, 14 карата, и 1 бр. висулка 0,17 грама, 14 карата с надпис буквата „М“. Свидетелят К. лично подписал заложните билети, а получените от залога парични суми предал на подсъдимия Х. Ц., който ги изхарчил за лични нужди.

На 08.09.2019 г. частният обвинител и граждански ищец М. Е. се прибрала в дома си в гр. Русе, като там заварила, освен дъщеря си, и подсъдимия Ц.. Малко по-късно на същата дата тя установила липсата на процесните вещи, поради което и на 10.09.2019 г. подала сигнал в ОД на МВРРусе, като след извършване на проверка по случая било образувано настоящото наказателно производство.

На 20.10.2019г. в мобилно приложение „Маркетплейс“ частният обвинител и граждански ищец М. Е. видяла обявени за продажба от ЗК „ЕС ЕЛ ДЖИ ГРУП“ ЕООД част от откраднатите от дома й златни бижута. В хода на разследването от заложната къща били предадени трите заложни билета, съставени на името на свидетеля С. К., както и един брой златен мъжки пръстен с черен камък, един брой златен дамски пръстен с червен камък и комплект златни дамски обеци. Бижутата били върнати срещу разписка на Биляна Е. - дъщеря на свидетелката М. Е..

В хода на извършените оперативно-издирвателни действия свид.С.С. установил свид.С. К., като същият предал малко кристалообразно вещество, за което посочил, че е негово и представлява метамфетамин.

В мотивите си първостепенният съд приел, че от доказателствената съвкупност по делото се установявали по категоричен начин както времето, мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние, така и авторството му. Без да е изрично посочено в мотивите, очевидно е, че по 5 отношение спорния въпрос по делото, относно участието на подс.Х. Ц. в кражбата, съдът се е позовал само на косвени доказателства.

Няма спор, че когато осъждането почИ. само на косвени доказателства, какъвто е настоящия случай, те следва да формират такава система, при наличието на която да е възможен само един, при това категоричен, правен извод. Само тогава ще бъдат изпълнени изискванията на чл.303, ал.1 и ал.2 НПК, а именно осъдителната присъда да не почИ. на предположения, а обвинението да е доказано по несъмнен начин.

Макар първоинстанционния съд да е направил собствен анализ на всички събрани по делото доказателства и да е изложил виждането си защо кредитира едни от тях, а други не, обективният прочит на мотивите налага констатацията, че атакуваната присъда не съдържа такИ., съобразно изискуемото съдържание по чл.305, ал.3 от НПК. Мотивите към атакуваната присъда не отговарят на процесуалните изисквания за доказателствения анализ, въз основа на който се приема установеното. Както бе посочено и погоре, няма пречка осъдителната присъдата да почИ. върху косвени доказателства, но само когато направения извод за авторството на подсъдимия е единствено възможен. Той следва да бъде изведен след преценка на косвените доказателства от съда по вътрешно убеждение, ръководейки се от това, дали те в своята съвкупност съставляват система от факти, свързани помежду си с основания факт, намират се помежду си в логическа връзка и в съвкупността си установяват безспорен и категоричен извод за извършване на престъплението от подсъдимия.