Решение № 3211 от 22.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3211 гр. София, 22.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20241110208199 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на В. С. Г. против Наказателно постановление № 24-4332-008991/26.04.2024г. на Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т.5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста / лева ( 102.48 евро);

В жалбата се релевират доводи, че нарушението не е извършено и описаното в наказателното постановление не отговаря на обективната действителност. Твърди се, че не е извършил вмененото му със санкционния акт нарушение, а причина за настъпване на ПТП е извънгабаритното МПС управлявано от другия участник, който реално е причина за настъпването му. Излага доводи, че заради навлизането на неустановено по делото МПС в неговата лента е намалил скоростта си на движение, след което е бил ударен отзад. Намира, че не е проведено цялостно разследване на механизма на настъпване на ПТП. Моли се наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от упълномощения си процесуален представител – адв. В., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, като излага доводи, че вината за настъпване на ПТП е на другия водач, а не на нейния доверител. Излага подробни доводи за наличие на стеснения на пътното платно от една страна, а от друга извънгабаритни размери на другото МПС, което приема, че е причина за настъпване на ПТП. Подробни съображения излага в писмени бележки.

1

Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява . По делото е постъпило писмено становище с изложени доводи по същество и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 08.04.2024г., около 15:30 часа, в гр. София, бул. „Европа“, с посока на движение от Околовръстен път към бул. „Петър Дертлиев“ при управление на личния си автомобила марка „Фолксваген“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', поради частично навлизане в съседна пътна лента от ляво вдясно реализира ПТП с попътно движещият се от дясната му страна т.а марка „Мерцедес“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***''.

С тези си действия жалбоподателят нарушила разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.

Местопроизшествието било посетено от дежурен екип при ОПП в състав – св. М. И. и Г.Т. – младши автоконтрольори при ОПП-СДВР.

От останалите на място водачи на МПС – жалбоподателят Г. и св. Т. били попълнени декларации за механизма на настъпване на ПТП, въз основа на които била съставена скица за механизма на реализираното ПТП и протокол за ПТП № 1886813/08.04.2024г. Били изготвения и съответния брой фотоснимки.

На място бил установен и свидетел – очевидец – св. А. Й. от когото били снети сведения.

Св. И. преценил, че с поведението си жалбоподателя Г. е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 2 от ЗДВП. За така извършеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № GA 781636/08.04.2024г. в присъствието на нарушителя и свидетели по съставянето на АУАН.

Жалбоподателят Г. се възползвал от правото си да впише възражения върху бланката на съставения против него АУАН.

В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН били депозирани възражения по съставения му АУАН.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление наказателно постановление № 24-4332-008991/26.04.2024г. на Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т.5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста / лева ( 102.48 евро);

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:

2 показанията на свидетелите С. Т., В. В. и А. Й., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, в това число заключението на изготвената и приета по делото АТЕ.

При проведения непосредствен разпит на свидетелите съдът не констатира противоречия с установените в акта и НП фактически положения, с изключения на показанията на св. В., който твърди, че жалбоподателят не е навлизал в съседната лента.

Показанията на посочените свидетели са подробни и вътрешно балансирани по отношение на изложените от тях обстоятелства за време и място на настъпване на ПТП, разположение на пътното платно и обстоятелството, че в лентата, в която се е движел въззивникът е имало МПС, поради което той е предприел намаляване на скоростта и маневра за промяна на траекторията на движението си. Както вече беше посочено отклонение се констатира само у показанията на св. В., но те се явяват изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото. Показанията на останалите свидетели следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената по делото АТЕ, което пълно, обективно о всестранно е дало отговор на поставените му въпроси. По отношение на възраженията на повереника на жалбоподателя, че е боравило с неточни данни, следва да се отбележи, че в АТЕ е приета ширина на товарния автомобил от 2500мм, а в изисканото и прието по делото писмо от ИААА е посочено, че размерите са 2550 мм, респ. се касае за разлика от 5 см. В същото заключение ВЛ категорично е посочено, че ширината на пътното платно е 3 метра, а твърдяната от жалбоподателя шахта и допълнителна скосена изливка на асфалт се намира преди мястото на удара и е била отчетена при извършените изчисления, като е прието, че товарния автомобил е бил изцяло в своята лента за движение, а причина за настъпване на ПТП е поведението на жалбоподателя, които е навлязъл частично в съседна лента. Категорично е отхвърлена възможността механизмът на ПТП да е такъв какъвто твърди жалбоподателят, доколкото обективните находки по неговия автомобил го изключват като възможност от физична гледна точка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

3

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност,видно от приложената по делото заповед.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя в тази насока. И в двата акта ясно са посочени обстоятелствата по извършване на нарушението.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

По приложението на материалния закон

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда, в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване, АУАН се цени наред с всички останали събрани по делото доказателства. При положение, че по делото не са събрани други доказателства, които да внасят съмнение относно описаната в АУАН фактическа обстановка и достоверността на събраните гласни доказателства, съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

4

Настоящият съдебен състав намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно от материалноправна гледна точка по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.

Разпоредбата на ал.2 на посочения нормативен текст, посочена като нарушена, предписва на водача на пътно превозно средство, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В случая другият участник в ПТП се е движил в дясна лента, с направление направо, а въззивникът е бил в съседната лява лента, като поради наличието на МПС в неговата лента за движение, след като е намалил скоростта си на движение е навлязъл в дясната лента за движение, без да отчете, че в същата се е движел автомобил, който е следвало да пропусне.

Страните не спорят нито за мястото на извършване на нарушението, нито за разположението на двата автомобила на пътното платно. Спорът помежду им е по отношение на поведението на жалбоподателя Г. е дали същият с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП. И гласните и писмените доказателства еднопосочно установяват, че автомобилът на св. Т. се е намирал в дясната лента на пътното платно на двулентов път, предназначена за движение направо, а автомобилът на жалбоподателят Г. е бил в лявата лента. Изяснен е и механизмът на ПТП, а именно предприета от Г. маневра навлизане в съседна пътна лента, без да се съобрази с разположението и скоростта на движение на другите участници в движението.

За така извършеното нарушение на въззивника е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Видно от разпоредбата на чл.179, ал. 2, от ЗДвП за така извършеното нарушение законодателят е предвидил размер на санкцията от 200 лв. Размерът на санкцията на фиксиран и съгласно разпоредбите на ЗАНН съдът не може да изменя неговия размер, като наложи такова под минимално определеното.