Определение № 1806 от 06.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1806 гр. София, 06.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20268002100347 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК

Образувано е по касационна жалба на З. К. С., чрез адв. П. П., срещу решение № 549/13.11.2025 г. по в. гр. д. № 646/2025 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3718/13.03.2023 г. по гр. д. № 32256/2022 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от З. К. С. срещу Административен съд София-град и Софийски градски съд искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумите от по 5 100 лв. обезщетение от всяко едно от съдилищата за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане в разумен срок на адм. дело № 6129/2018 г. по описа на АССГ и в. гр. д. № 2691/2019 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2022 г., до окончателното плащане.

В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

С исковата си молба, уточнена с молба от 27.06.2022 г., ищецът З. К. С. е предявил искове за присъждане на обезщетения по чл. 2б ЗОДОВ срещу Административен съд София-град и Софийски градски съд за претърпените от него неимуществени вреди от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на водените от него дела пред тези съдилища. Ищецът твърди, че по в. гр. д. № 2691/2019 г. на СГС не са били извършвани същински процесуални действия, а вместо това са постановявани отводи на съдии, а по адм. дело № 6129/2018 г. на АССГ са издавани незаконни определения, които са обжалвани и по този начин делото се е забавило с повече от 4 години към момента на подаване на исковата 1 молба, като по него също е имало масови отводи на съдии.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че производството по адм. дело № 6129/2018 г. пред АССГ е образувано по искова молба на З. К. С. от 13.06.2018 г. След изпълнение на дадените на ищеца указания за привеждане на исковата молба с изискванията на закона, делото е насрочено в о.с.з. на 25.09.2018 г. С протоколно определение от 25.09.2018 г. съдът е спрял производството по делото до приключване на производството по адм. д. № 9084/2017 г. на АССГ с влязъл в сила съдебен акт. След приключване на производството по обуславящото дело, производството по адм. дело № 6129/2018 г. на АССГ е възобновено в една част и делото е насрочено в о.с.з. на 24.09.2019 г., а в друга част е прекратено. Следващото о.с.з. е на 19.11.2019 г., като делото е било отложено за събиране на доказателства. В следващото открито съдебно заседание на 17.01.2020 г. съдията докладчик се е отвел от разглеждане на делото, по искане на ищеца. След това отводи са си направили и останалите съдии от състава на АССГ, отново по искане на ищеца. Последният акт за отвод е от 01.06.2022 г., като делото е изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен съд. За такъв е определен Административен съд – Перник, където е образувано адм. дело № 293/2022 г.

Въззивният съд е приел за установено, а и страните не спорят, че производството по гр. д. № 60783/2017 г. пред СРС е образувано по искова молба на З. К. С. от 01.09.2017 г., приключило със съдебно решение от 08.01.2019 г. Срещу това първоинстанционно решение са подадени въззивни жалби от двете страни, за разглеждането на които на 25.02.2019 г. е образувано в. гр. д. № 2691/2019 г. по описа на СГС. По време на висящността на делото пред СГС не са извършвани същински съдопроизводствени действия, като през периода 25.02.2019 г. - 25.03.2021 г. от разглеждането на спора са се отвели всички съдии от Софийски градски съд, поради което на 31.03.2021 г. делото е изпратено на Софийски апелативен съд, който е определил Софийски окръжен съд за компетентен да разгледа въззивните жалби срещу решението на СРС. Пред Софийски окръжен съд производството по делото е продължило 5 месеца и 18 дни.

Констатирал е, че по подадено заявление № РС-21-476/25.11.2021 г. от З. С., е извършена проверка от Инспектората към ВСС и е съставен констативен протокол от 19.04.2022 г.

Видно от констатациите на Инспектората към ВСС, общият срок на движение на гр. д. № 60783/2017 г. по описа на СРС, приключило с окончателен акт - решение от 07.10.2021 г. на СОС, постановено по в. гр. д. № 290/2021 г., влязло в сила на 07.10.2021 г., е 4 години и един месец и същият не надхвърля разумния срок, поради което заявлението е отхвърлено като неоснователно, на основание чл. 60е, ал. 1, т. 1 ЗСВ.

От правна страна въззивният съд е изложил мотиви за допустимостта и неоснователността на предявените искове по чл. 2б ЗОДОВ.

Въззивният съд е посочил, че продължителността на производството по въззивно гр.д. № 2691/2019 г. по описа на СГС от 2 години и 1 месец, през който период не са били извършвани същински съдопроизводствени действия, не може да се приеме за прекомерна.

Направените от съдиите отводи през периода от 27.02.2019 г. до датата на влизане в сила на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ /Д.В. бр. 94/2019 г. - 02.12.2019 г./ са постановявани 2 своевременно, в рамките на няколко дни, с изключение на три отвода - тези от 11.07.2019 г., 17.06.2020 г. и 28.09.2020 г. Позовал се е на практиката на ЕСПЧ, съгласно която ако съд е сезиран с иск, насочен срещу самия него и целящ да ангажира неговата деликтна отговорност, дори да няма причина за съмнение в личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната им принадлежност към една от страните в спора сама по себе си може да породи у жалбоподателя законни съмнения в обективната безпристрастност на съдиите и в тяхната независимост от другата страна в спора, а по силата на националното законодателство, съдиите са длъжни да си направят отвод ако съществува съмнение в тяхната безпристрастност /§ 47 и § 49 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото "М. срещу България" от 10.04.2008 г./. В тази връзка въззивният съд е намерил за неоснователно направеното от въззивника-ищец оплакване, че разглеждането на въззивно гр.д. № 2691/2019 г. на СГС е било забавено поради множество неоснователни отводи на съдии от този съд. Посочил е, че отводът е предвиден като процесуална гаранция, че делото ще бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, а съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ГПК, той е строго личен акт, като право на докладчика по делото е да прецени, дали са налице обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 1-6 ГПК. Няма друг процесуален ред за определяне на докладчик по делото, който предварително да гарантира, че този докладчик ще приеме да го разгледа. Евентуалното неспазване на този ред с цел постигане на желаната от жалбоподателя бързина, би довело до нарушаване на процесуалния закон и до недопустимо заобикаляне и игнориране на нормативно установените предпоставки и ред по чл. 23, ал. 3 ГПК за определяне на друг компетентен съд в случай на невъзможност за разглеждане на делото от първоначално сезирания съд. Съобразявайки всичко изложено съдебният състав е приел, че действията по отвод на съдиите докладчици по в. гр.д. № 2691/2019 г. на СГС са законосъобразни и обосновани. Посочил е, че в същия смисъл е и разрешението, възприето в решение № 111/27.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2024 г. на ВКС, IV г. о., че има основание за опасения за пристрастно правораздаване, ако съдът, който разглежда делото, се явява и ответник по него, поради което отводите на работещите в него съдии са оправдани. В посоченото решение на състава на ВКС е прието, че "в тази хипотеза периодът от време, който е обективно необходим за извършване на тези отводи, не обосновава неразумна продължителност на процеса, стига тези отводи да са извършвани ритмично и без забавяне". Отделно от това съдът е приел, че в случая следва да се вземе предвид и обстоятелството, че известното забавяне на производството пред СГС поради масовите отводи на съдиите е компенсирано от бързината, с която Софийският окръжен съд е разгледал делото като въззивна инстанция, поради което общата продължителност на производството по делото - 4 години и 1 месец, обхващаща движение на делото на две съдебни инстанции, не е прекомерна.

Въззивният съд не е констатирал неоснователно забавяне и при разглеждане на адм. дело № 6129/2018 г. по описа на АССГ. В тази връзка е изтъкнал, че по делото се установи, че общата продължителност на делото пред тази съдебна инстанция е 3 години и 11 месеца, като за период от 9 месеца делото е било спряно поради наличие на висящо производство по преюдициален спор. Посочил е, че всички съдии от състава на съда са се отвели от 3 разглеждане на делото, които отводи са постановени в продължение на 2 години и четири месеца и същите са направени по искане на ищеца З. С., поради което с поведението си същият допринесъл за известното забавяне на съдопроизводствените действия. Намерил е, че в случая действията по отвод на съдиите докладчици по делото са обосновани и правомерни. Действително с оглед големия брой съдии, които правораздават в АССГ, отвеждането им от разглеждане на делото неизбежно е изисквало известен период от време и е довело до забавяне на производството, но според съда това не означава, че забавянето е необосновано. То е обусловено от обективно необходимото технологично време за деловодна обработка на отводите, преразпределяне на делото и докладването му на следващ съдия-докладчик. По тези съображения въззивният съд посочил, че не би могло да се приеме, че АССГ носи отговорност за това забавяне. В допълнение съдът се е позовал на приетото съдебната практика, че забавянето на отделен етап от производството само по себе си не е достатъчно да обуслови извод за неразумна обща продължителност на цялото производство, ако забавянето е било компенсирано с ускорено развитие на други негови етапи. След постъпване на делото в Административен съд – Перник на 18.07.2022 г. същото е разгледано в кратки срокове, като са проведени две открити съдебни заседания и на 14.11.2022 г.съдът е дал ход на устните състезания, а решението е постановено на 01.12.2022 г. същото е изпратено на ВАС на РБ на 04.01.2023 г.

По тези съображения, водещи до съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този на първата инстанция, решаващият състав е потвърдил решението на СРС, а заедно с това на основание чл. 272 ГПК е препратил и към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважат предявените по делото искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси:

1."Нарушава ли правото на гражданина по чл. 6, §1 ЕКПЧ и чл. 2б ЗОДОВ продължителното организационно бездействие на въззивния съд /СГС/, изразяващо се в последователни индивидуални произнасяния по отводи на множество съдебни състави за период от над 2 години, при наличие на ясно и общо основание за отвод /съдът е ответник по делото/ и дължи ли се обезщетение за вреди, причинени от това забавяне?";

2."Представлява ли "принос на ищеца за забавянето" по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ искането му за отвод, когато съдът приема това искане за основателно и констатира наличие на законово основание за съмнение в безпристрастността на съдията?".

Постъпил е отговор на касационната жалба от страна на Софийски градски съд, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.