Определение № 812 от 17.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 812 гр. Ловеч, 17.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500400 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК **********,със седалище и адрес на управление ****,чрез юрисконсулт И. Н., срещу Разпореждане №1577/10.08.2023г.,по ч.гр.д.№ 1132/2023г. на РС-Ловеч. Обжалва го с твърдение,че е неправилно и незаконосъобразно.

Развива мотиви за характеристиките на заповедното производство и заключава,че основният мотив на РС-Ловеч за отхвърляне на заявлението противоречи на целта на тази процесуална възможност за проверка дали вземането е спорно,а не да се доказва съществуването му или обстоятелствата,на които се основава. Счита,че е достатъчно да са описани обстоятелствата,от които произтича вземането. Позовава се на съдебна практика на окръжни съдилища в този смисъл. Възразява по изискването да се посочи извършвани ли са плащания по кредите,с аргумент,че това са възражения от категорията на правопогасяващите юридически факти,тежестта на доказването на които е на длъжника и следва да се направи в състезателното исково производство. Затова не се съгласява да се разглежда въпросът има ли погасяване по неравноправни клаузи, тъй като следва да е доказано,а не да се предполага.Счита,че твърдението на заявителя,че вземането в посочен размер не е удовлетворено е необходимо и достатъчно,за да се направи проверката дали е спорно вземането.Счита,че проверката за неравноправни клаузи може да се прави единствено в рамките на исковия процес.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и уважи заявлението изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 16.08.2023г., а жалбата е подадена на 17.08.2023г.- т.е. с пазен е предвиденият срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

1

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 1132/2023г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 01.08.2023г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№1132/2023г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е предявила вземане срещу М. Ш. Ч. с ЕГН **********, от ****, за вземане за главница в размер на 20 802.46лв.,представляваща частично претендирана сума и обезщетение за забава в размер на 1545.81лв. за периода от 15.08.2022г. до подаване на заявлението, като е изключен периодът на действие на мерките съгласно ЗМДВИПОРНС. Претендира и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и направените разноски. Като основание е посочен Договор за потребителски кредит № EMLN- 1859*** от 05.05.2021г.,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ и М. Ш. Ч.,като е отпуснат кредит в размер на 25 000лв.,която е предоставена. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата до 15.05.2031г. на 120 равни месечни погасителни вноски,всяка от 369.73лв.,с падеж на първата 15.06.2021г.

Договорната лихва е в размер на 9677.6лв.,а общият размер на сумата,която следва да се върне е 44 367.6лв.

С Рамков договор за продажба/прехвърляне на вземания(цесия) от 08.08.2022г. вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Сочи,че кредитопоучателят не е изпълнил ангажимента си да върне кредита,поради което и съгласно чл.5 от договора при просрочие на две или повече месечни вноски вземането става предсрочно изискуемо в целия размер на кредита,вкл.и определените надбавки,заедно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски,без да е необходимо да се изпраща съобщение за това до длъжника. Сочи,че е изпратила уведомително писмо с изх.№УПЦ/УПИІСІБНП/ EMLN- ********,с което му е съобщил,че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски,всички вземания към него са изискуеми изцяло,считано от 03.04.2023г.(дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост).

Пояснява,че уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ,съгласно чл.18,ал.5 от ЗЧСИ.Претендира и обезщетение за забава ,представляващо законната лихва върху всяка забавена вноска,в размер на 1545.81лв.,за периода от 15.08.2022г.до подаване на заявлението.

Претендира и направените разноски.

Към заявлението са приложени пълномощно, Договор за потребителски кредит № EMLN- ******** от 05.05.2021г. с погасителен план, Общи условия към договора за потребителски кредит, Сертификат за сключена застраховка „Защита на плащанията“ от 05.05.2021г. и Общи условия към него.

С Разпореждане №1518/02.08.2023г. РС-Ловеч е указал на заявителя да отстрани конкретно посочени нередовности- да наведе твърдения каква част от претендираната като главница сума е вземане за главница и каква за представени услуги,да конкретизира обезщетението за забава и периода,за който се търси,да посочи кои вноски са изплатени и за кои е настъпил падежът към обявяване на кредита за предсрочно изискуем,достигнало ли е уведомлението за цесията до длъжника-кога и как.

Своевременно заявителят е отговорил,че сумата от 20 802.46лв.е непогасена главница.Обезщетението за забава се претендира от 03.04.2023г. до подаване на заявлението.Не уточнява извършени ли са погасявания,съотв.кои и в какъв размер,тъй като счита,че тези факти са 2 от категорията на правопогасяващите юридически факти,тежестта за доказване на които е на ответната страна.Посочено е,че уведомлението за цесията е получено на 03.04.2023г.

С обжалваното Разпореждане № 1577/10.08.2023г. РС-Ловеч е приел,че не са отстранени нередовностите на заявлението,поради което го е отхвърлил,като е развил подробни съображения за обхвата на дължимата от заповедния съд проверка.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение става ясно,че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. Съгласно чл.410,ал.3 от ГПК когато договорът е сключен с потребител-какъвто е и настоящия случай,към заявлението следва да се приложи договорът,заедно с всички негови приложения и приложимите общи условия. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, на които основава тази си легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се установи в това си качество, съотв.,че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.

Въпреки дадените конкретни указания от заповедния съд за уточняване на тези елементи на вземането, заявителят не е изпълнил указанието и не е допълнил представената в заявлението информация с изискваната от съда.

Съгласно чл.410,ал.2 от ГПК конкретизацията на обстоятелствата във връзка с индивидуализиране на вземането и основанията,на които заявителят се позовава, следва да бъде направено подробно и изчерпателно, както е изискването на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК,към която се препраща. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията, е и гаранция за защита правата на длъжника срещу заявеното вземане.В този смисъл е и т.2.б. от ТРеш.№4/18.06.2014г., пост.по т.д.

№4/2013г.на ОСГТК на ВКС. Точната индивидуализация на вземането по основание и размер, обуславя редовността на заявлението.

В случая е ясен само договорът,с първоначално въведените в него параметри,не и настъпилите в последствия събития,на които кредиторът основава вземането си. Твърди се,че длъжникът не е изпълнил задължението за погасяване на кредита,но без яснота– на всички или на част от вноските,съотв.в какъв размер. Не може да се сподели възражението, че в инициираното заповедно производство тези сведения са в категорията на „правопогасяващите юридически факти и следва да се сочат от длъжника“. В етапа на установяване на вземането изцяло ангажимент на заявителя е да уточни размера на претенцията,съотв.да обясни защо се търси в този –различен от първоначалния размер по договора.Не е въпрос на доказване на размера,а на точно и 3 ясно индивидуализиране на претенцията,съгласно изискванията на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК.Това е нужно и с оглед обстоятелството,че се търси част от вземането-посочено е,че се касае за частична претенция. Заявителят се позовава на предсрочна изискуемост на вземането,но не сочи размера на просрочения дълг, от кога е, от какви вземания се състои.

Предвидена е застраховка,като се представя сертификат за сключена от кредитополучателя и застрахователя застраховка „Защита на плащането“,без да се сочи дали са внесени дължимите вноски по този договор, третото ползващо се лице (кредиторът) дали е упражнил правата си по договора,има ли изпълнение по него-въпрос който определя актуалния размер на претенцията на кредитора към длъжника.

На следващо място не е обоснован титулярът на заявеното вземане. В настоящата хипотеза на цесия уточняването на предпоставките, касаещи легитимацията на заявителя, е също част от индивидуализацията на претенцията. Не може да се сподели твърдението,че няма изрично изискване за представяне на доказателства в този смисъл. Видно от нормата на чл.410,ал.3 от ГПК следва да се приложат относимите към вземането документи, определящи претенцията по същество. Безспорно,при твърдение,че вземането е придобито по силата на цесия, заявителят следва да обоснове тази си легитимация на кредитор,съотв.да представи и документите,въз основа на които твърди,че е придобил това качество. Това обстоятелство не може да се установи в приложения договор за кредит и сертификат за застраховка. Към тези документи е и също следва да е приложено и уведомлението за предсрочната изискуемост,съотв.за начина на връчването му.

Не може да се сподели и тезата,че проверката за неравноправни клаузи следва да се прави едва в исковото производство. Заявителят следва да съобрази,че отдавна заповедното производство е излязло от границите,които той поставя. Проверката за наличие на неравноправни клаузи или вероятност за такива,е въведена още през 2019г. с изменението на чл.411,ал.2,т.3 от ГПК и отдавна е задължение на заповедния съд, без да влиза в противоречие с целта и характеристиките на това производство.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното Разпореждане №1577/10.08.2023г.,пост.по ч.гр.д.№1132/2023г.на РС-Ловеч,е правилно и законосъобразно,поради което следва да се потвърди.По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпо реждане № 1577/10.08.2023г., пост. по ч.гр.д.№ 1132/2023г. по описа на РС–Ловеч, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4