Решение № 39 от 12.01.2011, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 39 Година

12.01.2011 Град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на дванадесети януари две хиляди и десета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря С.А.

Прокурор

Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 1093 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК

Образувано е по жалба на “ЗПТ” АД, гр.***, с ЕИК по

БУЛСТАТ *********, представлявано от Г.С.Ц. – изпълнител директор срещу ревизионен акт № 1000071/05.03.2010г. издаден от главен инспектор по приходите, при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите гр.Бургас потвърден с решение № РД-10-144/10.05.2010г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Счита, че ревизионния акт е незаконосъобразен и необоснован, като издаден в нарушение на ЗКПО и ДОПК, в частта в която на дружеството е отказано преотстъпване за 2008г. на корпоративен данък по реда на чл.184, във връзка с чл.188 от ЗКПО, в размер на 140 677,51 лв. и в резултат на това незаконосъобразно е определен корпоративен данък за внасяне в същия размер и съответстващите на това задължение лихви и лихви по отношение на авансови вноски за 2008г. в общ размер на 21 454,22 лв. Моли съда да отмени като неправилен и незаконосъобразен ревизионния акт в обжалваната му част и да му се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да бъде отменен ревизионния акт и да му се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Директора на Д“ОУИ“ гр.Бургас при ЦУ на НАП редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди ДРА, като законосъобразен и правилен и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Със заповед за възлагане на ревизия № 900351/18.11.2009г.

(л.32 от делото), издадена от началник отдел „Данъчно-осигурителен контрол” при ТД на НАП гр.Ямбол е възложено да бъде извършена ревизия на “ЗПТ” АД гр.Стралджа, относно задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2007г.-31.12.2008г. и данък върху добавената стойност за периода 01.08.2007г.-31.10.2009г., със срок на извършване до два месеца, считано от връчване на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № Н-2/03.01.2006г. на териториалния директор на ТД на НАП гр.Ямбол (л.27 от делото) в съответствие с правомощията му по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и е надлежно връчена на ревизираното лице на 19.11.2009г.. Със заповед за възлагане на ревизия № 1000071/18.01.2010г. (л.29 от делото), е удължен срока за извършване на ревизията до 19.02.2010г.. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № Н-2/03.01.2006г. на териториалния директор на ТД на НАП гр.Ямбол в съответствие с правомощията му по чл.113, ал.2 от ДОПК и е надлежно връчена на ревизираното лице на 19.01.2010г.

С ревизионен доклад № 1000071/17.02.2010г.(л.66-99 от делото) съставен на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращия орган по приходите, е направено предложение да бъдат установени размери на задължения по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 17.02.2010г.. Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице и в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, срещу него са постъпили писмени възражения с вх.№ 2676/02.03.2010г. (л.54-59 от делото) с приложени към тях доказателства.

Ревизионен акт № 1000071/05.03.2010г. (л.37-53 от делото) е издаден от главен инспектор но приходите, при ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с правомощията делегирани му със заповед № К 1000071/17.02.2010г.

(л.34 от делото) издадена от началник сектор Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас. Ревизионният акт в частта относно установените задължения на дружеството по ЗКПО за данъчен период 01.01.2008г.-31.12.2008г. е обжалван по административен ред с жалба вх.№ Т-00-4036/23.03.2010г. (л.17-24 от делото). С решение № РД-10-144/10.05.2010г. (л.12-14 от делото) на Директора на Дирекция “ОУИ” – Бургас, при ЦУ на НАП е потвърден ревизионния акт, в обжалваната му част. С жалба вх.№ 04-Ж-97/21.05.2010г. ревизионния акт е обжалван по съдебен ред.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Настоящия състав счита, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма при спазване на процесуалноправните разпоредби, но в противоречие с материалноправните изисквания на закона.

В ревизионния акт е посочено, че за 2008г. ревизираното лице с годишна данъчна декларация е декларирало общо приходи 26 153 264,54 лева, общо разходи 26 006 015,15 лева, счетоводна печалба 147 249,39 лева, счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване 147 249,39 лева, данъчна печалба след преобразуване 1 406 775,09 лева и корпоративен данък (10 %) - 140 677,51 лева, преотстъпен корпоративен данък по чл.184 (100 %) - 140 677,51 лева. През последните три години, включително и 2008г. сумата от получените минимални помощи независимо от тяхната форма и източник на придобиването им не превишава левовата равностойност на 200 000,00 евро, като тя е 194 531,82 лева (по чл.188, ал.4 от ЗКПО). При ревизията е установено, че на основание чл.184 от ЗКПО не следва да се преотстъпва корпоративен данък и дължимия корпоративен данък по чл.19 и чл.20 от ЗКПО е 140 677,51 лева. Посочено е, че преотстъпването на корпоративен данък за предприятия извършващи производствена дейност в райони с висока безработица е регламентирано в чл.184 от ЗКПО. Данъчното облекчение ползвано от дружеството попада в обхвата на минималната помощ съгласно чл.188 от ЗКПО, тъй като размера на получените минимални помощи през последните три години, включително и текущата е 194 531,82 лева и когато преотстъпения корпоративен данък за последните три години, заедно с всички други минимални помощи от предприятието е до левовата равностойност на 200 000,00 евро, предприятието следва да изпълни по-облекчени условия, които са посочени в чл.188 от ЗКПО. В този случай облекчението попада в минималните помощи и е приложимо и за 2008г., защото за него не е необходимо положително решение на ЕК. “ЗПТ” АД попада в обхвата и регламентите отнасящи се до минималните помощи. Съгласно чл.182, ал.2, т.7 от ЗКПО данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки. Режима на преотстъпване на данък и други облекчения по глава 22 представлява форма на държавна помощ, тъй като дава определени изчислими предимства на ползващите ги данъчно задължени лица.

Търговията в рамките на ЕС, тоест извън пределите на страната, влияе на конкуренцията и върху собственото производство на такива продукции в страните от ЕС и това налага наличието на ограничителни условия при инвестиране в активи, които се ползват за дейности свързани с износ. Данъчното облекчение е за извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, а ограничителното условие е свързано с последващата реализация на произведената продукция и защита на конкуренцията в рамките на ЕС. Представена е справка за направените инвестиции от преотстъпен данък за 2008г. в размер на 140 677,51 лв., като дружеството е инвестирало в активи в дейност горещо поцинкова в размер на 79 005,02 лв., в т.ч. дебеломер – 1 140,00 лв. и вана за горещо поцинковане – 77 865,02 лв., а в допълнително представена справка за направените инвестиции е записано “Преотстъпен данък за 2008г. 140 677,51 лв.. На основание чл.188, ал.2 същия ще бъде инвестиран в периода започващ от началото на 2008г. до 31.12.2011г. в Галваничното поцинковане съгласно инвестиционна програма на дружеството”, т.е. за 2008г. няма направена инвестиция. Тъй като произведената от дружеството продукция за 2008г. се реализира в страната, в страни членки на ЕС и трети страни, попада под ограничителното условия на чл.182, ал.2, т.7 от ЗКПО и дружеството не може да ползва преотстъпване на корпоративен данък за 2008г. на основание чл.184 от ЗКПО. В потвърждение на изложеното са посочени фактура № 3511/189.05.2008г. с получател ДУД ВУКАЖ ШПК-Албания, Международна товарителница от 19.05.2008г. , Искане за издаване на сертификат за движение на стоките

EUR.1 № 0024636. През периода на инвестиране, считано от началото на 2008г. “ЗПТ”АД е инвестирало в производство на електрозаварени профили и кръгли тръби, студено огънати профили, Горещо Поцинковане, придобити са 1.Машини и съоръжения – с-ка 204 – дебитен оборот – 174 645,19 лв., 2.Транспортни средства с-ка 205 дебитен оборот – 28 226,67 лв.; 3. Стопански инвентар с-ка 206 дебитен оборот – 1855,46 лв.; 4.Разходи за придобиване на дълготрайни активи с-ка 207 дебитен оборот – 98 953,34 лв., Обща Стойност 303 680,66 лв.. Във връзка с изложеното и на основание чл.173, ал.1 от ЗКПО когато не са изпълнени изискванията на тази глава за последващо използване /разходване/ на преотстъпен корпоративен данък, последния се дължи по общия ред за годината за която е възникнал, ведно със лихвите определени по реда на ЗЛДТДПДВ, на основание чл.9 от ЗКПО.

Направените от органа по приходите изводи, по така изложената фактическа обстановка не се споделят от съда.

Съгласно чл. 184 от ЗКПО (редакция ДВ, бр. 110/2007 г.) корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. данъчно задълженото лице извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период и 2.изпълнени са условията по: а) член 188 - в случаите на минимална помощ, или б) член 189 - в случаите на държавна помощ за регионално развитие.

В случая не е налице спор между страните “ЗПТ” АД е предприятие извършващо производствена дейност единствено в община Стралджа, която е в списъка на общините, в които да предходната година, преди 2008г. има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период. Също така не е налице спор, че размера на преотстъпения корпоративен данък за 2008г. е данъчно облекчение, представляващо минимална помощ и минималните помощи получени от дружеството, през последните три години, включително и 2008г. е в размер на 194 531,82 лева и не превишава левовата равностойност на 200 000 евро, както и че не са налице ограничителните условия на чл.182, ал.2, т.1-6 от ЗКПО, за ползване на данъчно облекчение, представляващо минимална помощ. Спора между страните се свежда до това налице ли е предпоставката на чл.182, ал.2, т.7 от ЗКПО да не се прилагат по отношение на дружеството данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, за инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.

Съгласно чл.182, ал.2, т.7 от ЗКПО данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на: инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки, като съгласно ал.4 от същия текст данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне условие по ал. 2 през периода на инвестиране.