Решение № 1161 от 20.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Д.а при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Д.а Въззивно гражданско дело № 20251100504014 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „ Топлофикация София“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Д.К., срещу Решение №50272/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 28 с-в. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.

153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че З.

Т. К. че същата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, и адрес: София, ул. „Ястребец“, № 23б, сумите от 1134,35– цена за доставена за периода месец май 2017 г. до месец сепетмври 2019 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. София, бул ****, топлинна енергия; 236,53 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2018 г.– 30.07.2021 г.;

9,24 лева– цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец юли 2018 г. – месец сепетмври 2019 г., и 7,17 лева– законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 31.08.2018 г. – 30.07.2021 г.

Във въззивната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Въззивникът поддържа, че изводите на съда недоказаност на настъпилото наследствено правоприемство са неправилни. Излага, че разпоредбата на чл. 48 ЗН 1 съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60 ЗН от момента на откриване на наследството до доказване на приемането по опис или на отказ от същото. При тези доводи моли решението да бъде отменено в неговата цялост, а предявените от дружеството искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна З. К. чрез особен представител адв. Н. Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

Фактическият състав, пораждащ вземането за претендираната стойност на доставена, но непогасена чрез плащане топлинна енергия, включва наличието на облигационно отношение между топлоснабдителното дружество и ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в количествено и в качествено отношение топлинна енергия през претендирания период, а за ответната страна е възникнално задължение да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.

Спорен пред настоящата съдебна инстанция е въпросът дали ответницата З. Т. К. е задължена да заплати цената за доставена до топлоснабдения имот топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 08.11.2018 г. поради наследяване на задължението от нейната наследодателка И.Д.Б., по който въпрос съдът намира изводите на районния съд за правилни.

От страна на ищеца са ангажирани доказателства пред първата инстанция, че ответницата К. е наследник по закон на И.Д.Б., а именно удостоверение за наследници от 20.06.2022 г., издадено от СО- район „Лозенец“. В срока по чл.

131 ГПК, обаче, представляваната от особен представител З. К. е релевирала изрично оспорване факта на приемане на наследството, поради което е в тежест на ищеца да го установи този факт, каквито и указания е дал районният съд в определението си по чл. 140 ГПК. Действително, съгласно чл.

48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците.

При откриване на наследството, което е станало на 06.11.2018 г. със смъртта на 2 наследодателката И.Д.Б., лицата, които имат право да наследяват, в случая ответницата като нейна дъщеря, се призовават към наследяване като придобиването на наследството става с приемането му/изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на откриване на наследството.

Както е правилно е посочил в своето решение Софийски районен съд, приемането на наследството може да стане изрично по реда на чл.49, ал.1 ЗН или мълчаливо чрез конклудентни действия, които несъмнено предполагат намерение за приемане на наследството или при укриване на наследствено имущество - чл.49, ал.2 ЗН. В конкретния случай ищецът (който носи доказателствената тежест) не е доказал при направено изрично оспорване ответницата да е приела наследството на И.Д.Б. нито изрично, нито мълчаливо. Отделно от това, следва да се посочи, че макар и ищецът да не е правил искане по чл.51, ал.1, изр.2 ЗН за определяне от съда на срок, в който ответникът да заяви дали приема или се отказва от наследството, процедурата по чл.51, ал.1, изр.2 ЗН в случая е неприложима, защото ответникът се представлява от особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ЕПК.

Поради личния характер на изявлението за приемане или отказ от наследството същото не може да бъде направено от особен представител - в този смисъл е определение № 138 от 2.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2806/2017 г., II г. о., ГК. При липса на доказателства за приемане на наследството от страна на ответницата на починалия клиент на топлинна енергия, което обстоятелство е изрично оспорено, съдът приема за недоказано, че ответницата е наследник на И.Б., съответно не е настъпило приемство на евентуални нейни задължения към З. К.- в такъв смисъл е определение № 203 от 29.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1911/2015 г., I т. о., ТК. Доколкото в производството не е установено от ищеца при условията на главно и пълно доказване, че ответникът е собственик или ползвател на недвижимия имот, находящ се в гр. София, бул ****, съдът намира че предявените искове по чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. В случая не е установено да е налице и хипотезата обсъдена с дадените разяснения с т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. За да бъде налице същата следва топлоснабденият имот да е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. Такива твърдения, съответно такова доказване не е проведено в производството, поради което съдът намира дадените разяснения за неприложими в случая.

С оглед гореизложеното и поради съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора и с оглед неоснователността на въззивната жалба в нейната цялост, присъдените от СРС разноски за първоинстанционното производство не следва да бъдат изменяни, а такива за 3 въззивното производство не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №11979/18.06.2024 г., постановено по гр. д.

№50272/2021 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.

280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4