Решение № 669 от 27.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300501108 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "Либхер Транспортейшън Системс Марица" ЕООД, ЕИК 200953851, със седалище и адрес на управление, село Р., Пловдивска област , чрез адв.П. П. от АК София, против решение № 808/23.02.2024 г. по гр.д. № 18125/2023г. по описа на РС Пловдив, VІІІ гр.с. , с което съдът е признал за незаконна Заповед № 19/25.10.2023 г. на Прокуристите на "Либхер Транспортейшън Системс Марица" ЕООД, ЕИК 200953851, със седалище и адрес на управление: с. Р., Пловдивска обл., представлявано от Прокуристите А.К.С. И Х.Г., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4, Адвокатско дружество „Т. и съдружници“ адв.

П. П., с която, считано от 26.10.2023 г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение 2 от КТ – поради съкращаване в щата, е било прекратено трудовото правоотношение с В. Д. Я., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул.

***, със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул. *** адв. Б. П., отменил е заповедта и е възстановил ищеца на предишната му работа - "***".

1

Сочи се, че решението е неправилно поради противоречие със събраните доказателства, тъй като съдът неправилно е приел, че ищецът е заемал длъжността „склададжия“, която той никога не е заемал, тъй като е бил назначен на длъжността „***“. Сочи се, че е извършен подбор на персонала от определена комисия по определени критерии. Сочи се, че заповедта за уволнение по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ е законосъобразна и съответства на изискванията на съдебната практика. Сочи се, че дори и работодателят да не е изпълнил задължението си да уточни основанието, то работникът го е узнал към момента на връчване на заповедта, тоест интересите му са защитени и допуснатата техническа грешка не е част от задължителното съдържание на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска като неоснователен.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от работника Я., чрез адв. П., която намира решението за правилно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Предявени са обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ от жалбоподателят В. Д. Я. да бъде признато за незаконно уволнението му извършено със Заповед № 19/25.10.2023 г. на Прокуристите на "Либхер Транспортейшън Системс Марица" ЕООД , с която е прекратен трудовия му договор на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ и да бъде възстановен на предишната работа – „***“.

РС Пловдив е установил за безспорно по делото, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, последно на длъжност „***“ от 28.12.2009г. С процесната заповед, връчена на ищеца на 25.10.2023 г., считано от 26.10.2023 г., трудовото правоотношение с В. Я. е било прекратено на 2 основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ – поради съкращаване в щата, във връзка с взето решение на Управителя за съкращаване на една щатна бройка от щата на длъжността „***“ от щатното разписание на дружеството след извършен подбор. Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително със Заповед № 26/18.10.2023 г. на Прокуристите на ответното дружество, са били съкратени по една щатна бройка от длъжностите „***“, „Инспектор качество ПР. процеси“, „*** КЛ. техника“, „***“ и „***“ (от която от съществуващите преди 30 щатни бройка са останали 29 щатни бройки - като след извършен подбор измежду лицата, заемащи тази длъжност, Комисията извършила подбора на 24.10.2023г. е предложила да бъде прекратен трудовият договор именно на ищеца).

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта за уволнение по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ е законосъобразна и съответства на изискванията на съдебната практика. Неоснователно жалбоподателят поддържа тезата, че дори и работодателят да не е изпълнил задължението си да уточни основанието, то работникът го е узнал към момента на връчване на заповедта, тоест интересите му са защитени и допуснатата техническа грешка не е част от задължителното съдържание на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Според въззивният съд в заповедта за уволнение е задължително ясно и конкретно да се посочи, както длъжността на която работи работника, така и от коя длъжност същият се освобождава от работа, поради прекратяване на договора. При условие, че в процесната Заповед № 19/25.10.2023г. за работника са посочени две длъжности „***“ и „***“, то не става ясно на коя от двете е работил ищеца и по коя длъжност е прекратено трудовото му правоотношение. Акта за прекратяване на трудовото правоотношение не е коригиран от работодателя, поради някаква фактическа грешка. Ако има такава грешка то същата не е коригирана по това трудово правоотношение и не е допустимо всеки да си тълкува тази заповед както смята за необходимо по отношение на въпроса - на каква длъжност е работил работника и по отношение на коя от тези две длъжности, той е съкратен по чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Ето защо първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на 3 въззиваемия В. Я. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК за направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 1000 лева /л.28 отделото/. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно голямо като размер и доколкото то не е резултат на предоставена безплатана правна помощ, а е реално платено от страната на адвоката, то всяко намаляване на неговия размер като разноски, които му се дължат би се превърнало във форма на санкция спрямо работника, което е несправедливо в казуса.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 808/23.02.2024 г. по гр.д. №

18125/2023г. по описа на РС Пловдив, VІІІ гр.с.

ОСЪЖДА "Либхер Транспортейшън Системс Марица" ЕООД, ЕИК 200953851, със седалище и адрес на управление: с. Р., Пловдивска обл., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4, Адвокатско дружество „Т. и съдружници“ адв. П. П. да заплати на В. Д. Я., ЕГН **********, от гр.

Пловдив, ул. ***, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. *** адв. Б. П. разноските пред въззивната инстанция в размер на 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4