Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 291 от 02.11.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 355/2023
Вид
Определение № 291
Подписан
02.11.2023
В сила
02.11.2023
Състав
Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова

Цитирани разпоредби

  • чл.115 · Наказателен кодекс
  • чл.246, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Варна, 02.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600355 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура Силистра срещу определение от 04.11.2023 г., постановено по НОХД № 310/2023 г. по описа на Окръжен съд Силистра. След проведено разпоредително заседание първата инстанция е прекратила съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирано съществено и отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в непълно фактически формулирано обвинение, препятстващо правото на обвиняемия да реализира правото си на защита.

С частния протест се поддържа становище за неправилност на определението, тъй като становището на съда, че задължително в диспозитива на обвинението следва да фигурира не само датата на настъпването на смъртта, но и датата на която са извършени действията, които са довели до смъртта на жертвата, за несъответно на закона и задължителната съдебна практика. Прокурорът счита, че в обстоятелствената част на обвинителния акт съвсем ясно и в разбираем вид е посочено кога, как и по какъв начин е осъществен механизма на извършване на посегателството над жертвата и причинно следствената връзка между посегателството над телесната неприкосновеност, извършено два дни преди настъпването на леталния изход. Въззивната инстанция е сезирана с искане за отмяна на протестираното определение.

Не са постъпили възражения срещу протеста.

Варненският апелативен съд намира частния протест за допустим.

Същият е депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов срок. Разгледан по същество се преценява като неоснователен.

1

Съдът е длъжен да следи служебно за допуснатите съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, независимо дали страните са правели възражения или не. В изпълнение на този свой процесуален ангажимент и в отговор на възраженията на защитата, Окръжен съд Силистра е констатирал несъответствие на обвинителния акт с предвидения минимален законов стандарт за съдържанието му. Посочил е, че обвинението по чл.115 от НК е неясно или непълно фактически формулирано, непозволяващо на обвиняемия обективно да разбере възведеното срещу него обвинение и съответно да се защитава срещу него. Подсъдимият е обвинен за извършено престъпление по чл.115 от НК за това, че на 05.04.2023г. умишлено е причинил смъртта на В.Е.. В обстоятелствената част на акта са описани действия на подсъдимия, извършени на 03.04.2023г., като престъпният резултат, а именно смъртта, е настъпила на 05.04.2023г. Според съда липсата на посочване на 03.04.2023 г. като времеви диапазон на осъществяване на изпълнителното деяние по чл.115 от НК в диспозитива на обвинението, разкрива противоречие с неговото фактическо описание, което пък ограничавало правото на обвиняемият да разбере в какво точно е обвинен и съответно да реализира пълноценно правото си на защита..

Позицията на прокуратурата, поддържана с частния протест, че фактологията била отразена, а изводите на първия съд за обратното се явявали резултат на превратно тълкуване на разпоредбата на чл.246, ал.1-3 НПК, частично се споделя от настоящия състав на ВАпС.

Видно от внесения в първата инстанция обвинителен акт, спрямо Г. Х. А. е повдигнато обвинение за осъществено на 05.04.2023 г. деяние, квалифицирано от прокурора като престъпление по чл.115 НК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е изведена значителна фактология, относима към механизма на осъществяване на изпълнителното деяние, описани са предходни събития, довели до фаталния инцидент. Ясно и конкретно прокурорът е посочил какви са били извършените на 03.04.2023 г. от подсъдимия Г. А. действия – какви удари е нанесъл на пострадалия в кои анатомични области на тялото му те са попаднали, какво е било състоянието на В.Е. непосредствено след това. Прокурорът е описал прибирането на Е. в дома му, липсата на контакт с него до момента на установяване на мъртвото му тяло в заключената стая на 12.04.2023 г.

Настоящият състав констатира обаче, че прокурорът в нито един момент не се е ангажирал с твърдение кога е настъпила смъртта на В.Е..

Предположение, че това е станало на 05.04.2023 г. се съдържа едва при анализа и пресъздаването на заключенията на СМЕ. Както не еднократно въззивният съд е посочвал в практиката си, преразказване съдържанието на експертните заключения не може да замести необходимите фактически твърдения за конкретно настъпили факти или поведение, инкриминирани като престъпни от прокуратурата. Затова първостепенният съд съвсем правилно е заключил, че е налице несъответствие между диспозитива и 2 обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение момента на осъществяване на деянието по чл.115 от НК.

Въззивната инстанция не споделя съображенията на ОС Силистра за необходимост от допълване на диспозитива на обвинението с момента на нанасянето на уврежданията, довели до по-късно настъпилата смърт. Както правилно сочи прокурора в протеста – нормата на чл.246, ал.3 НПК очертава съдържанието на заключителната част на обвинителния акт до данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието ...“ .

Престъплението по чл.115 НК е резултатно и то е довършено в момента на настъпването на смъртта на жертвата, макар пряко-причинната верига от процеси да е била отключена в един предходен момент. Обвинението е единство от факти и правна квалификация. Неговата обстоятелствена част трябва да съдържа фактите, обосноваващи отделните елементи от престъпния състав. Тук следва да се припомни, че обстоятелствената част на обвинението е различна от обстоятелствената част на обвинителния акт. Второто от двете понятия е по-широко. В обстоятелствената част на обвинителния акт освен релевантните обстоятелства, свързани с извършеното престъпление, намират място и други обстоятелства, които са от значение за отговорността на подсъдимия, вкл. и фактите, които да позволят проследяването на прякатапричинно следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпването смъртта на жертвата (независимо дали двете събития съвпадат във времето или не). Това задължение прокурорът е изпълнил по отношение на събитието, отключило веригата от процеси, довели до смъртта на жертвата. Липсва обаче констатация в обстоятелствената част на обвинителния акт кога тя е приключила – т.е. кога е настъпила смъртта. Този съществен момент за първи път се въвежда с нужната категоричност едва с диспозитива на обвинителния акт.

При това положение напълно се споделя изводът, че обвинението не отговоря на законовото изискване за пълното му и ясно фактическо формулиране. Безспорно е, че съдебното производство е централно и основните усилия по него ще бъдат концентрирани върху въпроса за връзката на подсъдимия със смъртта на В.Е.. Затова, без съмнение е необходимо и обвинението да посочи ясно и конкретно какво поведение счита, че е осъществил подсъдимия и да посочи всички факти, относими към настъпването на смъртта на Енев – в т.ч. кога това събитие се е осъществило.

От съществено значение е обвиняемият да е наясно с фактическите и правни рамки на обвинението, защото в това се изразява правото му да го разбира. В разглеждания казус това изискване не е постигнато. Съдът припомня, че в Тълкувателно решение № 2/02 на ОСНК на ВКС въпросът за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна, е изрично разрешен (в т. 4. 2). Посочено е, че "чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган", както и че "главното предназначение на обвинителния акт е да формулира 3 така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяването на правото на защита". В този смисъл – правото на обвиняемия да разбира обвинението се отнася преди всичко до съдържанието на обвинителния акт.

В обобщение на всички изнесени съображения се налага извод, че крайният резултат, постигнат с протестираното определение е правилен, като то следва да бъде изменено по отношение на мотивите за характера на допуснатото съществено процесуално нарушение, даващо основание за прекратяване на съдебното производство. Прокуратурата следва да отстрани коментираните в настоящото определение процесуални опущения.

Водим от горното Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.11.2023 г., постановено по НОХД № 310/2023 г. по описа на Окръжен съд Силистра, като го ИЗМЕНЯ в частта на мотивите за прекратяване на съдебното производство по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4