Решение № 260162 от 19.10.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Пазарджик, 19.10.2020 г.

И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Пазарджишкият районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на тридесети септември

, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Николинка Попова при секретаря Д. Буюклиева

, като разгледа докладваното от съдия Попова гр. д. N 216 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов „ № 37 чрез юрисконсулт Р.С. – Ч. против З.К.Л. – Г. ЕГН ********** с адрес ***4 . В исковата молба се твърди, че по заявление на ищеца било образувано частно гражданско дело № 4029/19 г. по описа на РС- Пазарджик, по което дело в определения срок не било постъпило възражение от длъжника, но тъй като същият бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, била подадена настоящата искова молба. Твърди се от ищеца ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, бил продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, както и, че действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и били влезли в сила на 27.06.2008г. Твърди се още, че съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да бъде необходимо изричното им писмено приемане от потребителите, и че Общите условия били публикувани на сайта на дружеството. Излагат се твърдения, че по силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ гр. Пазарджик, ул. ***, като обектът на потребление се бил водил на името на М.В.Г.. Твърди се, че на 28.01.2019 г. ищцовото дружество било изпратило писмо изх. № 802223-1 до отвтетницата З.Л.-Г., с което била уведомена , че има неплатени задължения, както и че по справка от Имотен регистър било установено, че от 01.10.2010 г. тя била собственик на процесния имот, като се твърди, че същата е била собственик до 02.07.2019 г., когато имотът бил придобит чрез постановление за възлагане от друго лице. Твърди се, че за името на ответницата З.К.Л.-Г. бил открит клиентски номер **********, поради което тя от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се била задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на задълженията си по общите условия ЕВН България Електроснабдяване ЕАД било доставило на обекта, обитаван от З.К.Л.-Г. за периода от 19.01.2018 г. до 15.04.2018 г. електроенергия на обща стойност 197,28 лв., която до този момент не била заплатена от ответницата и поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответницата дължала законна лихва в общ размер от 30,97 лв. за периода 07.03.2018 г. до 08.10.2019 г., като законната лихва за забава се била дължала за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство, както следва:

За период на доставка 19.01.2018 - 15.02.2018, с Падеж 06.03.2018, вид – Главница, номер на документ ФЕ **********, Сума – 91.61, за периода от 07.03.2018 - 08.10.2019 Лихва 14.78 лв. За период на доставка 16.02.2018 - 15.03.2018, с Падеж 04.04.2018, вид – Главница, номер на документ ФЕ **********, Сума – 104.27, за периода 05.04.2018 - 08.10.2019 Лихва 15.99 лв. За период на доставка 16.03.2018- 15.04.2018, с Падеж 04.05.2018, вид – Главница, номер на документ ФЕ **********, Сума – 1.40, за периода от 05.05.2018- 08.10.2019 Лихва 0.20 лв.

Оформен е петитум, с който се моли съдът да признае съществуването на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към З.К.Л.-Г., както следва: 197,28 лв. / сто деветдесет и седем лева и двадесет и осем ст./ , представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 19.01.2018 г. до 15.04.2018 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 07.03.2018 г.

- 08.10.2019 г. в размер на 30,97

/ тридесет лева и деветдесет и седем ст./, законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 09.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.Претендира се в тежест на ответницата да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ЧГД № 4029/19г. по описа на РС-Пазарджик разноски в размер на 75,00 лв. Сочат се доказателства.

Правят се доказателствени искания.

В законно установения срок по чл. 131 от ГПК от процесуалния представител на ответника З.К. К., постоянен адрес ***, ЕГН **********, адв. И.Ц. ***, със съдебен адрес *** е постъпил отговор, в който от името на доверителката си заявява, че оспорва иска, по следните съображения. На първо място се твърди, че ответницата нямала сключен договор с ищцовото дружество. На второ място се твърди, че същата не е била изключителен собственик на имота от 01.10.2010 г., както се било твърдяло в исковата молба, а тя била един от наследниците на М.В.Г. и наистина била имала завещание в нейна полза, във връзка с което обаче другият наследник С.М.Г. С) бил възстановил запазената си част с влязло в сила решение на Районен съд - Пазарджик по гр. д. № 1073/2010 г. Изразява се становище, че ответницата нямала представа дали С.Г. бил сключил договор с ищеца, но съдейки от твърденията в исковата молба, по всяка вероятност това не било сторено. На трето място се посочва в отговора, че лицето В.С., майка на С.Г., самоуправно била установила владение върху имота на 08.04.2017 г. и е била във владение на имота до извършването на публичната продан през 2019 г. по изп. дело № на ЧСИ Мария Ангелова, като се твърди, че за това си деяние В.С. била осъдена с влязла в сила присъда по НОХД № 1889/2018 г. на Районен съд - Пазарджик. Твърди се още, че ответницата не била получавала писмото приложено към исковата молба, тъй като през януари 2019 г. е била лишена от ползването на апартамента поради самоуправните действия на майката на другия наследник както и, че съгласно цитираните от ищеца Общи условия към процесния период ответницата не е била клиент потребител на електроенергия. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по намира за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 4029/ 2019 г. по описа на РС-Пазарджик, ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумата от 197,28 лв. – главница за заплащане стойност на доставена електрическа енергия за периода от 19.01.2018 г. до 15.04.2018 г. , 30,97 лв. – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 07.03.2018 г. до 08.10.2019 г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и за разноските по заповедното производство.

Издадената заповед е съобщена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 ГПК .В срока по чл.415, ал.1 ГПК „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е предявило срещу ответника настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.

Предявеният иск е допустим.

По същество. От приетите като писмени доказателства по делото копия на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, публикувани във вестник „Дневник“ от 27.05.2008 г., се установява, че ищецът „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия.

Съгласно чл.91, ал.1 във връзка с чл.92, т.1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в разглеждания случай, сделки с електрическата енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като страни по тях са крайният снабдител на електрическа енергия и крайният клиент /битов или небитов/. Съгласно чл.97 и чл.98а от ЗЕ доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови или небитови нужди за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Съгласно §1, т.41б на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ.

От приетите като писмени доказателства: справка по лице в СВ при ПРС , уведомително писмо относно смяна на клиентски данни / без доказателства за връчване на адресат , удостоверение за наследници изх . № 000676/ 12.02.2020 г. , Решение от 09.06.2015 г. по гр.д. № 1073 / 2010 г. , се установява безспорно, че ответницата З.Л.

–Г., е заявила самостоятелни права върху процесния имот в гр. Пазарджик, ул.“ *** въз основа на извършено в нейна полза завещание, но с влязло в сила съдебно решение по гр. Д. № 1073/2010 г. по описа на ПРС са признати правата в съобствеността и на лицето СМ.ов .Г. /С. / при следните квоти : 1/ 3 ид.ч. за С.Г. и 2/ 3 ид.ч. за ответницата З.Л. -Г. . Не е спорно и се установява, че двамата са наследници на М.В.Г. почнал на 26.12.2009 г.

Установява се безспорно , че М.В.Г. е бил собственик на имота, който е снабдяван с електрическа енергия от ищеца с ИТН №

3108574. Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпредели­телната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД /одобрени с Решение на ДКЕВР№ ОУ-14 от 10.05.2008 г./ „клиент”, имащ качеството на физическо лице /какъвто е настоящият случай/ може да бъде потребител на електрическа енергия за битови нужди - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпредели­телната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство, който ползва електрическа енергия за домакинството си. На името на това лице са издадени и представените по делото три броя данъчни фактури за потребена електроенергия за периода 19.08.2018 г. до 15.04.2018 г. на обща стойност от 197,28 лв. с ДДС.

От показанията на разпитания по делото свидетел Г.Л., които изцяло се подкрепят от представени по делото писмени доказателства - тъжба до РП – гр. Пазарджик, вх. № 1175/ 12.04.2017 г. , копие от писъда по НОХД № 1889 / 2018 г. по описа на ПРС , както и два приемо- предавателни протокала по изп.д. № 139 / 2019 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова безспорно се установява , че на 08.04.2017 г. в имота в гр. Пазарджик се е самонастанило трето лице / майката на съсобственика на ответницата / , която е продължила да го обитава самостоятелно въпреки противопоставянето на ответницата и против нейната воля. В тази връзка самонастанилата се В. Г. С. е била призната за виновна и осъдена за това , че на 08.04.2017 г. самоволно , не по установения от закона ред е осъществила чрез разбиването на патронника на бравата на входната метална брава , подмяната му с нов и самонастаняване в недвижимия имот - апартамент находящ се в гр. Пазарджик, ул.

Разпечатката съдържа 27 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/686639e4-b2b1-475c-a0ef-662024ac12ee