Решение № 208 от 24.12.2025, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 297/2025
- Вид
- Решение № 208
- Подписан
- 24.12.2025
- В сила
- 20.01.2026
- Състав
- Вергиния Еланчева
Цитирани разпоредби
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 208 гр. Кърджали, 24.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200297 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ****/27.03.2025 г., издадено от Заместник-кмет на Община Кърджали, с което на основание чл.25, ал.1, т.2 от НПООР в Община Кърджали е наложено административно наказание „глоба” в размер на 80 лв. на М.
И. М. от *******************, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.7 от НПООР в Община Кърджали.
Жалбоподателят М. И. М. намира наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Освен това, процесното нарушение било недоказано. От събрания доказателствен материал не се установявало на инкриминираната дата и място, жалбоподателят да е предизвикал скандал, изразяващ се в отправяне на обидни думи и закани за физическа саморазправа спрямо лицето Т. Ш. М.. Моли атакуваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Прави искане за присъждане направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Депозирал е и писмена молба по делото, в която моли за отмяна на наказателното постановление по изложените в жалбата съображения.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Сочи, че същото е издадено при спазване на законоустановения ред, нарушението било доказано. Прави искане за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2025 г. около 15.00 часа свидетелят Т. Ш. М. бил пред дома си в *******************, до гаража, заедно със сина си и още няколко техни съседи. Те разговаряли, при което изведнъж се появил жалбоподателят М. И. М., с когото свидетелят Т.
М. не бил в добри отношения. Жалбоподателят започнал да псува и да обижда Т. М., заканвал се с физическа саморазправа към него. Казвал му „бабаит“, „ако си мъж, ела да се бием“, при това без да е провокиран по никакъв начин. Жалбоподателят тръгнал и да посяга към свидетеля М., при което той се ядосал, взел парче арматура и подгонил нарушителя М.
М., но той успял да избяга. За случилото се бил подаден сигнал в РУ-Кърджали и на място пристигнали полицейските служители Й. М., К. К. и С. Б.. Те посетили адреса на Т. М. в **** и извършили проверка, а по-късно същия ден установили и жалбоподателя. Още на 14.03.2025 г. му бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.3, ал.1, т.7 от НПООР в Община Кърджали, но той отказал да го подпише, като отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетел. Въз основа на така съставения акт, на 27.03.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление срещу М. И. М., с което за нарушение на чл.3, ал.1, т.7 от НПООР на Община Кърджали, той бил санкциониран с „глоба” в размер на 80 лв. на основание чл.25, ал.1, т.2 от НПООР в Община Кърджали.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.
М., Й. М., К. К. и С. Б., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и кореспондиращи помежду си; Акт за установяване на административно нарушение от 14.03.2025 г.; Заповед № ****/21.11.2023 г. на кмет на Община Кърджали; Постановление на РП-Кърджали за отказ да се образува досъдебно производство от 08.05.2025 г.; материали по преписка Вх.№ ***/2025 г. по описа на РП-Кърджали, съдържаща преписка № ****/2025 г. по описа на РУ-Кърджали. От анализа на всички тези доказателства става ясно, че действително фактическата обстановка е такава, каквато е описана в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.3, ал.1, т.7 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред /НПООР/ в Община Кърджали, приета от Общински съветКърджали, забранява скандалното и непристойно поведение, нарушаващо обществения ред и морал на обществени места, улици, паркинги, паркове, в т.ч. и гробищни, стадиони, културни и спортни зали, общински пазари, училища, детски и здравни заведения и в 2 предназначени за общо ползване части от сгради. При описаната по-горе фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.3, ал.1, т.7 от НПООР в Община Кърджали. Поведението на М. И. М. на инкриминираната дата и място, изразило се в отправяне на обидни думи и закани за физическа саморазправа към свидетеля Т. М., е скандално и непристойно и е довело до нарушаване на обществения ред и морал. От субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че нарушава обществения ред и морал. Субективното отношение на дееца, умисълът, се обективира в извършеното от него. Правилно е приложена и санкционната норма на чл.25, ал.1, т.2 от НПООР в Община Кърджали, предвиждаща за нарушения по чл.3, чл.10, ал.1, ал.2, ал.4, ал.5 и ал.6, чл.16, чл.18, т.6, чл.19 и чл.22, чл.23, ал.1, т.2, 8, 10, 11, 12 и 13 от Наредбата да се налага наказание „глоба” в размер от 50 до 300 лв. за физически лица, или „имуществена санкция” в размер от 200 до 2 000 лв. за юридически лица и еднолични търговци. При индивидуализиране на санкцията обаче наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН. Наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 80 лв. съдът намира за явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая деянието не е с по-висока от типичната степен на обществена опасност, не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е наказван с влязъл в сила акт за други такива нарушения.
Затова съдът намира, че справедлива се явява санкция към минималния предвиден размер, което налага наказателното постановление да бъде изменено, като размерът на наказанието „глоба” се намали от 80 лв. на 50 лв. Такова наказание като цяло се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на извършеното деяние.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Няма никакво съмнение, че М. И. М. на процесната дата и място се е държал непристойно – отправял обидни думи и закани за физическа саморазправа, и така е нарушил обществения ред и спокойствие, за което са събрани достатъчно доказателства.
Искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като с оглед изхода 3 на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В случая от страна на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено договорено възнаграждение в размер на 700 лв. Това е над дължимото минимално възнаграждение по чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, но от представителя на ответната страна не е направено възражение за прекомерност. Затова по съразмерност и съобразно уважената част от оспорването, на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 262.50 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Община Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе тези разноски по делото. Същевременно претенция за разноски е направена и от страна на административнонаказващия орган, като в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно 130 лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ****/27.03.2025 г., издадено от Заместниккмет на Община Кърджали, с което на основание чл.25, ал.1, т.2 от НПООР в Община Кърджали е наложено административно наказание „глоба” в размер на 80 лв. на М. И. М. от *******************, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.7 от НПООР в Община Кърджали, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” от 80 лв. на 50 лв.
ОСЪЖДА М. И. М. от *******************, с ЕГН **********, да заплати на Община Кърджали, ЕИК 000235920, адрес гр.Кърджали, бул.„България“ № 41, сумата от 130 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Кърджали, ЕИК 000235920, адрес гр.Кърджали, бул.„България“ № 41, да заплати на М. И. М. от *******************, с ЕГН **********, сумата от 262.50 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4