Решение № 11249 от 12.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11249 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110102369 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Р. А. с ЕГН **********, чрез адв. К. А.., с която е предявен иск по чл. 30 от Закона за наследството ЗН срещу А. Д. И. с ЕГН **********. Ищцата претендира, че нейният баща и наследодател Р. С. Р., починал на *** се е разпоредил приживе с идеална част от имот, част от наследството, нарушавайки нейната запазена част, като е извършил на *** дарение в полза на внучката си и ответница по делото притежаваната от него ½ идеална част от *** находящ се в гр. ***, обективирано в Нотариален акт от *** /*** по описа на нотариус *** с ***, който акт е вписан в Службата по вписванията – гр. ***/. Ищцата твърди, че като законен наследник /***/ е с накърнена запазена част, тъй като наследодателят приживе е дарил на внучката си единственото притежавано от него недвижимо имущество. Посочва, че надлежно е приела под опис наследството, като представя решение. Моли искът да се уважи, претендира разноски.

В законния срок ответницата, чрез адв. Ал. Д., подава отговор, с който оспорва иска и като допустимост и като основателност. Навежда, че ищцата е узнала не на *** за смъртта на наследодателя си, а още в деня на неговата смърт на ***, поради което преклузивният тримесечен срок бил изтекъл и така нямало валидно приемане под опис. Отделно се аргументира, че Р. Р. не бил собственик на никаква част от имота. Иска отхвърлянето на претенцията и претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не е спорно, че С. В. Р. и Р. С. Р. са сключили граждански брак на *** 1

Като доказателство е представен нотариален акт № *** за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, съгласно който С. В. Р. е призната за собственик на следния недвижим имот – апартамент ***, находящ се в жилищна сграда ***, състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 87,30 кв.м. и принадлежащо избено помещение ***. Отразено е, че С. В.

Р. е придобила жилището като обезщетение срещу отчужден недвижим имот, на основание заповед № *** на председателя на ИК на СНС. Приложена е и посочената заповед, видно от която като обезщетение на В. В. И., е определен апартамент ***, състоящ се от две стаи, дневна и кухня /за двучленно семейство/, а апартамент ***, на ***, състоящ се от две стаи, дневна и кухня /87,30 кв.м./ е предоставен като обезщетение на В. В. И. за нуждите на дъщерята С. В. Р. /***/.

Представена е заповед за отчуждаване на недвижим имот № ***, гр. ***, ***, с която на основание чл. 95 от ЗТСУ, е отчужден имот, собственост на В. В. И., в полза на държавата. В заповедта е определен начин на обезщетение както следва – В. В. И. да бъде обезщетен с едно тристайно жилище за нуждите на двучленното му семейство /състоящо се от него, съпругата му и сина му/, както и с едно тристайно жилище за нуждите на четиричленното семейство, състоящо се от лицата С. В. Р., съпруг Р. и две деца В. и Е..

Приложена е декларация относно членовете на семейството на В. В. И..

Приложена е декларация от 05.05.1982 г. от В. В. И., с която последният е декларирал, че за второто жилище, прехвърля на дъщеря си сумата от 4000 лева от стойността на отчуждения имот.

От изисканото и приложено гр. д. 66599/*** на СРС, 80 състав, се установява, че с Решение № 21413 от 28.12.*** е допуснато на основание чл. 61, ал. 1 ЗН, приемане по опис от В. Р. А., ЕГН ********** на наследството, оставено от наследодателя Р. С. Р., ЕГН **********, състоящо се от 403,33 лева. Вписано е под № *** Молбата е подадена на 04.12.***

От представено удостоверение за наследници на Р. С. Р. /починал на ***/ е видно, че е оставил като свои наследници по закон С. В. Р. – съпруга, В. Р. А. и Е. Р. Р. – дъщери.

Представено е и удостоверение за наследници на В. В. И. /починал на ***/ от което е видно, че е оставил като свои наследници по закон – С. В. Р. /дъщеря/ и О. В. В. /син/.

Приложен е нотариален акт *** за дарение на недвижим имот, от който се установява, че на ***, Р. С. Р. и С. В. Р. са дарили на своята внучка А. Д. И., следния недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност – апартамент *** с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. ***, ***, с площ от 87,30 кв.м. Приложена е и справка от кадастралната карта.

По делото е представено удостоверение от Отдел „Български документи за самоличност“ към Столична дирекция на вътрешните работи, в което са отразени влизания и излизания на територията на РБ, за периода *** от страна на В. Р. А., ЕГН **********.

2

Представено е съобщение от ***, в което е заявено, че за периода ***, В. Р. А., ЕГН **********, няма активни номера по сключени потребителски договори с *** и регистрирани предплатени карти към посочения период.

Събрани са гласни доказателства. Като свидетел е разпитана В. Н. К., която е заявила, че познава ищцата и нейното семейство от много години, тъй като съпругът на свидетелката и бащата на ищцата били колеги. Свидетелката е посочила, че през месец октомври ***, общ колега на съпруга и на бащата на ищцата, е съобщил за смъртта на бащата на В. Р. А..

Свидетелката се обадила на ищцата по този повод, но същата заявила, че не е наясно с това, като малко след това, ищцата позвънила на свидетелката и заявила, че в действителност баща е починал. Според показанията, ищцата се е установила да живее в ***, като комуникацията с нея била посредством *** телефонен номер или по вайбър. Свидетелката познава С. Р., но не се е чувала с нея от 80-те години.

Като свидетел по делото е разпитана и С. В. Р. /***/. Сочи, че съобщила за смъртта на бащата на ищцата, на ***, като е посочен и телефонен номер, на който свидетелката позвънила – ***, както и че към този момент, ищцата се намирала в ***. Според свидетелските показания, ищцата не е присъствала на погребението, с нея не била осъществявана комуникация от 2015 г., свидетелката знаела, че ищцата и Х. В. А. били ***.

Представено е копие от дружествен акт на ***, с едноличен собственик на капитала Х. В. А., както и разпечатка с контакти за поръчки.

Други относими доказателства не са представени.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

За да се уважи искът по чл. 30, ал. 1 ЗН, следва да са налице следните предпоставки:

1. наследодателят е починал; 2. ищцата е наследница по закон на починалия наследодател, 3. надареното лице не е наследник по закон, 4. ищцата е заявила изрично, че приема наследството по опис и такъв опис е съставен, 5. предписаната в чл. 29 от ЗН запазена част на наследницата е била накърнена с дарственото разпореждане от наследодателя.

На първо място следва да се извърши преценка дали имуществото, което е предмет на дарението, е принадлежало на дарителя, предвид възраженията на ответницата в тази насока. В отговора на исковата молба се посочва, че се оспорва констативният нотариален акт, въз основа на който погрешно бил издаден и нотариалният акт за дарение № *** Ответницата не доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесният имот е бил изключителна собственост на трето лице, респ. дарителят не е разполагал с права по отношение на този имот. Извършените нотариални удостоверявания не са оспорени и извън настоящото производство. Нещо повече, ответницата е била страна по договора за дарение, страна по който са били именно дарителят Р. Р. и С. Р.. Поради изложеното, следва да се приеме, че дарителят се е легитимирал надлежно като съсобственик на дарения имот.

С т. 4 на ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, че 3 приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо надарен, който не е призован към наследяване.

Няма спор за първите три предпоставки. Доказа се, че наследницата – ищцата е приела наследството по опис. Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗН приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва в особена за това книга. В случая спорният въпрос е дали ищцата е приела наследството по опис в тримесечния срок от узнаване за откриването на наследството. Относно това обстоятелство са ангажирани свидетелски показания, които са противоречиви. Доколкото едната свидетелка /С. Р./ е ***, то нейните показания следва да се кредитират с по-голяма критичност (по арг. от чл. 172 ГПК), като се съобрази и обстоятелството, че в показанията си, свидетелката е посочила, че не поддържа връзка с ищцата от 2015 г., т.е. отношенията им не са близки. В показанията на св. Р. се съдържат изявления, че е осъществила връзка с ищцата по повод смъртта на бащата на последната, използвайки мобилен номер, свързан с търговската дейност на съпруга на ищцата /видно от приложените доказателства в тази насока/ - ***, но същевременно от постъпило съобщение от *** е видно, че ищцата няма сключени договори със същия. Не е невъзможно контакт да е осъществен посредством този телефонен номер, но по делото липсват преки доказателства, от които да се изведе, че в действителност е била осъществена комуникация с ищцата на *** чрез този телефонен номер. От друга страна, съдът намира показанията на св. В. К. като логични и последователни, поради което намира, че ищцата най-вероятно е узнала за смъртта на баща си именно през есента на *** /***/. Изводът обаче не се основава изцяло на свидетелските показания, а на обстоятелството, че най- късно на ***, когато ищцата се е снабдила с удостоверение за наследници. Считано от тази дата, тримесечният срок по чл. 61, ал. 1 ЗН е изтекъл на 29.02.2024 г. Представената по делото като доказателство - молба за приемане на наследство по опис от 04.12.***, е подадена преди изтичане на преклузивния срок, т.е. и тази предпоставка е налице.

При качеството на наследница по силата на чл. 29, ал. 3 от ЗН, същата има запазена част от наследството както следва: поради наличието на две деца и съпруг, запазената част е 1/4 от имуществото, т.е. разполагаемата е в размер на 3/4. Наследодателят, дарявайки единственото си недвижимо имущество на ответницата, е накърнил запазената част на ищцата, поради което дарственото разпореждане следва да се намали до 1/4 част съобразно посочените по-горе квоти. Тъй като се установи, че квотата на наследодателя на ищцата е била ½ от дарения имот, то нейната част възлиза на 1/8 част. Така със задна дата дарственото разпореждане частично се отменя, в което се проявява конститутивният характер на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и така се отменя действието на дарението над размера на разполагаемата част.

По разноските:

4

С оглед изхода от делото право за присъждане на разноски възниква за ищцата, но същата не претендира разноски.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 30 ЗН, с 1/4 (една четвърт) идеални части дарствено разпореждане, извършено от наследодателя Р. С. Р. с ЕГН **********, починал на ***, направено с нотариален акт № *** от ***, на помощник-нотариус по заместване при нотариус ***, с *** и район на действие СРС, вписано в Агенцията по вписванията с вх. рег.

№ ***/***, В ПОЛЗА на А. Д. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, *** като ВЪЗСТАНОВЯВА на: В. Р. А. с ЕГН **********, запазената 1/4 (една четвърт) идеална част от наследството и в частност: ***, находящ се в гр. ***, с ид. № ***., ведно с избено помещение *** с площ 2 кв.м., както и 1,770% ид. части от общите части на сградата, последната с ид. ***, при съседи на имота: на същия етаж – обект с ид. ***, под обекта: обект с ид. ***, над обекта – обект с ид. ***.