Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8026 от 20.12.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6872/2018
Вид
Решение № 8026
Подписан
20.12.2018
В сила
20.12.2018
Състав
РАЛИЦА БОРИСОВА ДИМИТРОВА, РОЗИНЕЛА ТОДОРОВА ЯНЧЕВА, РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.107 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.430, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ гр. София,

20.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О. ІІ-ри Б състав в публично заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при секретаря

Д.Шулева и в присъствието на

Прокурора като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр. дело N

6872 по описа за

2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Е.М.П. срещу решение от 05.01.2018г. на СРС, 70 състав, постановено по гр.д. № 42513/15г., с което срещу него са уважени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.422 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.4 ЗПК/отм/.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение ва материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че към датата на сключване на договор № 908/21.11.2008г. е имал задължение в размер на 9 573, 30 лв. по договор, сключен през 2006г. И то е отнесено към усвояване на кредита по договора от 2008г. Счетоводната експертиза е посочила, че неизпълнението по този договор е 9 743, 07 лв., а по договора от 2008г. усвоения допълнителен лимит е 276, 53лв.

Жалбоподателят е направил погашения от 24 141, 95 лв. Счита, че става въпрос за прехвърляне на дълг от предходен договор, сключен през 2006г. в размер на 9 573, 30 лв. без това условие изрично да е включено в договора от 2008г. За това ищецът сочи както в исковата молба, така и в молбите – уточнение към нея. Въззивникът счита, че не е налице обективна новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД. Счита, че решението е необосновано в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл относно погасяването на лихвите за забава по реда на чл.111, „в“ от ЗЗД.

Твърди, че лихвите са начисляват върху всяка непогасена вноска, а не върху цялото вземане. Жалбоподателят е уведомен за предсрочната изискуемост с получаване на съобщението от съдебния изпълнител. Според съдебната практика обявяването на кредита за предсрочно изискуем трябва да предхожда сезирането на съда.

Затова моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове.

Ответникът, в депозиран писмен отговор, оспорва жалбата. Излага доводи, че няма новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД, а преиздаване на кредитна карта в полза на Евг. П..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран с искове по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл. 422 във вр. с чл.430, ал.2 от ТЗ във р. с т.7.1.1 договор № 908/21.11.2008г. и иск по чл.430, ал.2 от ТЗ. В исковата молба и уточненията й ищецът „У.Б.“ АД твърди, че на 26.03.2004г. между него и ответника е сключен договор за кредитна карта с лимит от 5000 лв., който е действал до 16.02.2006г. Отношенията между тях са преуредени с договор № 139/16.02.2006г. за Булбанк кредитна карта с кредитен лимит от 10 000лв. Отношението им отново са преуредени с договор № 908/21.11.2008г. за кредитна карта с кредитен лимит от 10 000лв., във връзка с неизпълнението, на който е образувано настоящото исково производство. Съгласно т.7.1.2 картодържателят е следвало да осигури наличност по сметката си за покриване на минималните погасителни вноски. Те са в размер на 3% от предоставения кредитен лимит или 300 лв. При непогасяване на минималната погасителна вноска тя се отнася в просрочие.

Върху усвоения кредитен лимит се дължи договорна лихва. На 03.10.2013г. ответникът е направил депозит от 450 лв.

Тя не е прекъснала 62 дневния срок по т.3.13 от ОУ, тъй като тази сума е отнесена към вече просрочени задължения, възникнали още преди неизпълнение на задължението за внасяне на минимална погасителна вноска, дължима до 15.10.2013г. за кредитния период от 01.09.2013г. до 30.09.2013г., станало основание за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането и тя е настъпила на 22.12.2013г. Ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост с покана за доброволно изпълнение, връчена му на адреса по лична карта. Към 22.12.2013г. задължението му е от главница в размерна 9 743, 07лв., договорна лихва от 1154, 55 лв. по т.7.1.1. от договора. При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същия размер, както и за сумата от 546, 55 лв. договорна лихва по т.7.1 от договора от 2008г. за периода 21.11.2008г. до 17.12.2013г. Затова за ищеца е налице интерес от предявяване на искове, с които да се признае за установено по отношение на Евг. П., че той му дължи сумата от 9 743, 07лв. главница, в едно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 29.08.2014г. до окончателното й изплащане, както и 1154, 55 лв. договорна лихва по т.7.1.1 от договора от 2008г., както и да осъди ответника да му заплати сумата от 546, 55 лв. договорна лихва по т.7.1 от договора от 2008г. за периода 21.11.2008г. до 17.12.2013г. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор ответникът Е.П.оспорва исковете. Не са представени доказателства за размер, вид и падеж на просрочените вноски по кредита. Възразява, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем 29.08.2014г. Не е посочено кога е платена вноска за погасяване на кредита. От исковата молба не става ясно от 21.11.2008г. до 29.08.2014г. плащани ли са вноски по кредита и от кого. Оспорва ищецът да му е изпращал покана за доброволно плащане на задължението преди прилагане на процедурата по чл.417, ал.2 от ГПК. Едва с уведомлението на ЧСИ по изпълнителното дело е уведомен за задълженията му по договор за банков кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като задълженията са периодични плащания, а се претендират и лихви върху тях. Оспорва и исковете, предявени при условията на евентуалност.

Не се спори, че между „У.Б.“

АД и Е.П. е имало сключен договор за издаване на кредитна карта от 26.03.2004г. с кредитен лимит от 5000лв., действал до 16.02.2006г. С договор № 139/16.02.2006г. за Булбанк кредитна карта е издадена нова кредитна карта на ответника със срок на ползване до 16.02.2007г. с кредитен лимит от 10000 лв. С договор № 908/21.11.2008г. за кредитна карта за физическо лице е преиздадена кредитната карта със срок на ползване до 21.11.2010г. и с кредитен лимит от 10 000 лв. И по трите договора солидарен длъжник е „Х.“ ООД.

С покана за доброволно изпълнение от 04.08.2014г. ищецът е поканил ответника да му заплати 11 341, 87 лв. в 7дневен срок като при неизпълнение ще предприеме принудително събиране на вземанията. Посочено е, че поради неплащане на дължимите суми предоставения кредит е обявен изцяло за предсрочно изискуем.

Поканата е получена от ответника на

12.08.2014г.

Ищецът е представил като доказателства извлечения от сметката на Е.П.за 2008г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г.

По делото е допусната и приета счетоводна експертиза основна и допълнителна, която е установила, че предоставения кредитен лимит по договора от 2008г. е усвоен чрез извършване на банкови транзакции, тегления в брой на каса, както и заплащане на такси и договорни лихви.

Усвояването е започнало на 26.03.2004г. като последното извършено погасяване е било на 03.10.2013г. в размер на 450 лв.

Към тази дата усвоеният кредитен лимит е 9 851, 83лв. След подписване на договора от 21.11.2008г. Е.П.е направил погашения в размерна 24 141, 95 лв. Към последната дата той вече е имал своен кредитен лимит от 9 573, 30лв. След последното плащане на

03.10.2013г. длъжникът не е извършвал други плащания и е изпаднал в просрочие на десет минимални месечни погасителни вноски. Дългът на ответника е 9 743, 07лв., договорна лихва от 1 740, 07лв. и законна лихва за периода

29.08.2014г. до 20.07.2017г. от 881, 19 лв. Вещото лице е посочило неплатената договорна лихва към 17.12.2013г. и тя е

522, 19 лв. Вещото лице е направило заключение, че счетоводството на банката е водено редовно. В допълнителното заключение експертът е посочил, че за периода от сключването на договор № 908/21.11.2008г. до 03.10.2013г. ответникът е усвоил допълнително кредитен лимит от 278, 53 лв.

Съдът възприема заключенията като компетентни и безпристрастни.

Районния съд е уважил установителните искове и частично осъдителния иск по чл.430, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.4 от ЗПК/отм/. В отхвърлителната му част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане са обективно съединени искове по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.430, ал.1 от ЗЗД и чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ във вр. с т.7.1.1 от договор №

908/21.11.2008г., както и осъдителен иск по чл.430, ал.2 от