Решение № 456 от 22.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина В. Ненова при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Гражданско дело № 20261800100277 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на К. П. Т. срещу Софийски градски съд.

Ищецът твърди, че по силата на Споразумение № 22/09.02.2023 г. по НОХД № 531/2023 г. по описа на СГС му е наложено наказание „глоба“ в размер на 30 000 лв.

Въз основа на издаден изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 131/2023 г. по описа на ЧСИ Веселка Любенова рег. № 780 на КЧСИ. Ищецът счита, че публичното вземане за глобата е погасено с двугодишна давност, считано от 18.05.2023 г., когато с възлагателно писмо от същата дата било извършено единственото същинско действие по изпълнението. Развиват се аргументи и се цитира съдебна практика, според която приложима в случая е т. нар. изпълнителска давност по чл. 82 НК. Сочи се, че в случая е изключено приложението на абсолютната давност по чл. 82, ал. 5 НК, т. к. за събирането на глобата е образувано изпълнително производство. След образуване на изпълнителното дело не били предприемани други действия по изпълнението, годни да прекъснат погасителната давност за вземането. По същество се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 30 000 лв., представляваща наложено му наказание „глоба“ по НОХД № 531/2023 г. по описа на СГС. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Софийски градски съд. Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Акцентира, че в случая наказанието „глоба“ е наложено кумулативно, заедно с друго наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение е 1 отложено за изпитателен срок от 5 години. Доколкото изпитателният срок все още не бил изтекъл, наказанието „лишаване от свобода“ подлежало на изпълнение, поради което и кумулативно наложената глоба не можело да се погаси по давност по арг. от ТР № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. Д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС. Сочи се, че при наложени кумулативно наказания, погасителната давност за глобата започва да тече едва след като е погасена по давност възможността за изпълнение на всички останали наказания. Ответникът твърди и че е извършвал и други действия по изпълнителното дело, с които поначало давността се прекъсва – изискано било да се извършват справки на 12 месеца и съобразно откритото имущество да се извършват изпълнителни действия, на 07.01.2025 г. и на 08.01.2026 г. били подадени съответни молби до съдебния изпълнител. По същество се иска отхвърляне на предявения иск.

Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

В откритото съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник, поддържа вече изложените доводи и искания по същество. Ответникът не се представлява, но в предварително депозирано писмено становище също поддържа доводите и исканията си по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Изпълнителен лист № 282/23.03.2023 г., издаден въз основа на Споразумение № 22/09.02.2023 г. по НОХД № 531/2023 г. по описа на СГС, се установява, че по същото наказателно дело ищецът в настоящия процес К. П. Т. е осъден да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща глоба, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд.

С Възлагателно писмо вх. № 1173/18.05.2023 г. по описа на ЧСИ Веселка Любенова рег. № 780 на КЧСИ, ответникът Софийски градски съд съгл. чл. 3, ал. 2 от Споразумение за сътрудничество за принудително събиране на вземанията на органите на съдебната власт от 09.07.2018 г. между ВСС и КЧСИ е отправил искане към съдебния изпълнител и му е делегирал да определи начина на изпълнение и да предприеме необходимите действия за събиране на процесното вземане.

По така подаденото възлагателно писмо с приложен изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 131/2023 г. по описа на ЧСИ Веселка Любенова рег.

№ 780 на КЧСИ.

С молби вх. № 672/06.03.2024 г.; вх. № 57/09.01.2025 г. и вх. № 52/09.01.2026 г. по описа на ЧСИ Веселка Любенова рег. № 780 по РКЧСИ, с район на действие Софийски градски съд ежегодно е оправял искания за налагане на запор, а с последната молба от 2026 г. съдържа и искане за възбрана.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до 2 следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правна квалификация чл. 439, ал. 2 от ГПК. За уважаването му е необходимо да се докаже пълно и главно, че е изтекъл законоустановеният срок за погасяване на вземането, в който срок не са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността.

Доколкото неизвършването на такива действия е отрицателен факт, доказателствената тежест се размества и ответникът следва пълно и главно да докаже реципрочния факт, че са извършвани действия по изпълнението, които са прекъснали погасителната давност.

В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е разрешен въпросът кои действия по принудителното изпълнение прекъсват погасителната давност за вземания и кои не. Прието е разрешението, че всяко валидно изпълнително действие в рамките на избрания изпълнителен способ е годно да прекъсне погасителната давност, независимо дали е инициирано от взискателя или от съдебния изпълнител. Такива изпълнителни действия, които прекъсват давността, са: налагането на запор, налагането на възбрана, присъединяването на кредитор, извършването на опис, извършването на оценка, назначаването на пазач, насрочването на продан, извършването на продан и др. С цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че не спадат в обсега на изпълнителните действия, респ. не прекъсват давността дейности, които имат обслужващ и подготвителен характер спрямо изпълнителните действия, като например: самото образуване на изпълнително дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имуществото на длъжника, снабдяването с книжа, документи и справки в тази връзка, назначаването на експертиза, извършването на разпределение, плащането по разпределението и т.н.

В процесния случай се касае за публично вземане на държавата – глоба в размер на 30 000 лева, наложена като наказание със Споразумение № 22/09.02.2023 г. по НОХД № 531/2023 г. по описа на Софийски градски съд. Доколкото вземането има този специфичен характер и представлява наказание по НК, приложимите давностни срокове, с изтичането на които се погасява възможността за изпълнение на наказанието, са нормативно уредени в чл. 82 от НК. Давностните срокове в чл. 82, ал.

1, т. 1-5 от НК са различни в зависимост от вида и срока на наложеното наказание.

Конкретно наказанието „глоба“, когато е наложено самостоятелно, попада в хипотезата на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК и погасителната давност за него поначало е две години. Съгл. чл. 82, ал. 5 във вр. с ал. 4 НК, т. нар. „абсолютна давност“ е неприложима за наказанието глоба, когато за събирането и е образувано изпълнително производство, както е в настоящия случай.

Постигнатото споразумение по НОХД № 531/2023 г. по описа на Софийски градски съд, имащо последиците на влязла в сила присъда, считано от 09.02.2023 г. е изпълнимо по отношение на глобата. Двугодишният срок би изтекъл на 09.02.2023 г., 3 но този срок е прекъсван. Съгл. чл. 82, ал. 3 НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата, а след свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. В процесния казус двугодишната давност е прекъсната на 18.05.2023 г. с вълагателното писмо от ответника Софийски градски съд до частния съдебен изпълнител, с което е поискано и делегирано на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение и да предприеме необходимите действия за събиране на вземането. С молби вх. № 672/06.03.2024 г.; вх. № 57/09.01.2025 г. и вх. № 52/09.01.2026 г. по описа на ЧСИ Веселка Любенова рег. № 780 по РКЧСИ, с район на действие Софийски градски съд давността за изпълнение на наказанието „глоба“ е прекъсвана ежегодно чрез оправени искания за налагане на запор, а последната молба от 2026 г. и чрез искане за възбрана. Действително молбите не са адресирани конкретно по изпълнително дело № 131/2023 г., но в съдържанието им недвусмислено се сочи, че те касаят всички изпълнителни дела, образувани при съдебен изпълнител Веселка Любенова съгласно Споразумение за сътрудничество за принудително събиране на вземанията на органите на съдебната власт от 09.07.2018 г. между КЧСИ и ВСС. Следователно, след като изпълнително дело № 131/2023 г. е образувано последващо спрямо споразумението за сътрудничество от 2018 г. и въз основа именно на това споразумение, то извън съмнение е, че подаваните от СГС молби за предприемане на изпълнителни действия, касаят и изпълнително дело № 131/2023 г.

Неслучайно самият съдебен изпълнител ги е отнесъл към изпълнително дело № 131/2023 г., заверил ги е със свой квалифициран електронен подпис (КЕП) и с писмо по електронна поща, в което изрично е посочил, че са във връзка с изпълнително дело № 131/2023 г., ги е предоставил на ответника СГС за целите на настоящото производство. Ето защо, давността по чл. 82 НК неколкократно е била прекъсвана чрез ежегодни искания от взискателя за предприемане на изпълнителния действия. Дори само на това основание предявеният в настоящото производство иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

На следващо място, следва да се отбележи, че ищецът в обстоятелствената част на исковата молба е пропуснал да отбележи факт, който е от съществено значение за изхода на производството, а именно, че наказанието „глоба“ му е наложено не самостоятелно, а кумулативно с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК за изпитателен срок от 5 години. С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е пълно и главно да докаже, че е „изтекъл законоустановеният срок за погасяване на вземането“.

Това включва да се изясни и докаже характерът на вземането, а според него – да се обоснове и докаже, защо приложим е именно твърденият двугодишен срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, както и да се докаже, че този срок е изтекъл към датата на подаване на исковата молба, а за да е изтекъл, срокът първо е следвало да се докаже, че е започнал 4 да тече.

Ако с осъдителния съдебен акт са наложени кумулативно няколко наказания, меродавно за определяне срока на давността е най – тежкото наказание, а предприетото действие за реализиране на една от кумулативно наложените санкции има ефект върху общото най – тежко наказание (в този смисъл – ТР № 26 от 01.04.1960 г. по н. д. № 17/1960 г., ОСНК на ВС). Когато влязлата в сила присъда (в случая споразумение) не води до възникване на изпълнимо наказание, поради прилагане института на условното осъждане, давност за изпълнение на наказанието не тече. Принципът, че давността по чл. 82 НК тече единствено за ефективни търпими наказания, макар да не установен изрично в закона, се извлича от разпоредбата на чл.

82, ал. 2 НК и от правилото за отделно изтърпяване на наказания при рецидив. В мотивите на ТР № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС е разяснено, че ако наказанието „глоба“ е наложено наред с други наказания, които не са изпълнени, и за събирането й е образувано изпълнително производство, давността следва да се счита за изтекла, след като възможността за изпълнение на всяко едно от наказанията поотделно е погасена по давност. В процесния случай и към момента на подаване на исковата молба, и понастоящем, ищецът е в изпитателен срок, т. е. хипотетично стои възможността същият да извърши престъпление, при което отложеното по реда наказание „лишаване от свобода“ да бъде приведено в изпълнение по реда на чл. 68 НК, от когато едва съгл. чл. 82, ал. 2 НК би започнала да тече давността за наложеното му със Споразумение № 22/09.02.2023 г. по НОХД № 531/2023 г. по описа на СГС най – тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“.