Решение № 52 от 30.04.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Монтана, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.а Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Частно наказателно дело № 20251600200129 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 44 от ЗЕЕЗА и предмет на разглеждане е получена ЕЗА по отношение на Н. Б., роден на *г. в град *, окръг *, *, издадена на 25.07.2022г, издадена от районен съдия при Районен съд *, касаеща изтърпяване на наказание.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище за наличие на визираните в закона предпоставки за предаване на Б. Д. на компетентния орган, издал заповедта, както и тези по чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА, поради което предоставя на съда да реши.

Защитникът на Н. Б. излага подробни съображения за отсъствието на предпоставките за предаване на исканото лице, поради което моли съда да не допуска предаването му, тъй като същият живее на семейни начала в село *, обл.*със С. Н. и от това съжителство имат малолетно дете А.Б., поради което желае в * да изтърпи наказанието лишаване от свобода.

Исканото лице заявява, че не е съгласен да бъде предаден на румънските власти и не прави отказ от принципа на особеността по чл.61 от ЗЕЕЗА. Моли съда да постанови да изтърпи наказанието в *с оглед на това, че жената, с 1 която живее и роденото от това съжителство малолетно дете постоянно пребивават в село *, обл.*.

След преценка на материалите по делото и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по издадена ЕЗА № 4/25.07.2022г. издадена от районен съдия при Районен съд *, касаеща изтърпяване на наказание.

ЕЗА 4/25.07.2022г. е издадена въз основа на окончателно и подлежащо на изпълнение съдебно решение – наказателна присъда № 183/11.11.2021г. на Районен съд – *, окончателно с наказателно решение № 465/15.06.2022г. на Апелативен съд **, справка дело НО-2258/191/202. Продължителността на наложеното с присъдата наказание е ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Заповедта обхваща едно престъпление.

Районен съд *по НД 2258/191/2020 е постановил присъда № 183/11.11.2021г, изменена и окончателно с наказателно решение № 46/15.06.2022г. на Апелативен съд **за определяне на издръжка в размер на 1/6 от минималната нетна заплата в И. за всеки от ненавършилите пълнолетие Б.Д., Б. А. и Б. С. от датата на настоящето действие /13.07.2018г./ до 24.10.2018г. и следователно издръжка в размер на 1/8 от минималната нетна заплата в И. за всеки от ненавършилите пълнолетие деца Б. Д., Б. Р.А. и Б. С., от 25.10.2018г. до навършване на пълнолетие на бенефициентите.

Недобросъвестно подсъдимия между март 2019г. и септември 2020г. не е заплатил издръжката, установена със съдебно решение в полза на малолетните и непълнолетните пострадали лица, с непогасена сума в размер на 6 768.75 евро.

Недобросъвестността на подсъдимия се състои в това, че макар да е годен за работа, да печели доходи, той не е разбрал да изпълни това законово задължение, което е имал като родител.

Актът на подсъдимия Н. Б. за неплащане недобросъвестно за период повече от 3 месеца /март 2019г. до септември 2020г./ на издръжката, установена със съдебно решение, в полза на малолетните и непълнолетните пострадали лица Б. Д., Б. Р.А. и Б. С., с непогасена сума от 6 768.75 евро отговаря на конституционните елементи на престъплението изоставяне на семейството, предвидени в чл.378 ал.1 б.В от Наказателния кодекс.

2

Предаването се иска с оглед изтърпяване на наказанието за извършеното престъпление- една година лишаване от свобода.

Заповедта от формална страна е съобразена с изискванията на разпоредбата на чл. 37 от ЗЕЕЗА за форма и съдържание.

Съобразно нормата на чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА настоящият състав следва да обсъди дали са налице условията за предаване на исканото лице по смисъла на чл. 36 и чл. 41 от същия закон, както и да констатира липсата на основания за отказ да изпълни ЕЗА, уредени в чл. 39 ЗЕЕЗА.

В изпълнение на това си задължение съставът на ОС-Монтана намира, че са налице положителните предпоставки за допускане на изпълнението на коментираната ЕЗА.

Касае се за пълнолетно лице, извършило деяние, за което, съгласно правото на издаващата държава се предвижда наказание „лишаване от свобода” от 6 месеца до 3 години или глоба.

В конкретния случай се иска задържането на лице с цел изпълнение на влязла в сила присъда. Деянието – неплащане на издръжка представлява престъпление и по законодателството на РБългария, а именно такова по чл.183 от НК, като същото е наказуемо с „лишаване от свобода” от 6 месеца до 3 години или глоба, видно от отразеното в Заповедта за арест.

Наред с това не са налице абсолютните основания за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА - престъплението не е амнистирано в Р. България и не попада под нейната наказателна юрисдикция; исканото лице не е осъдено за същото престъпление от български съд или съд на трета държава членка, не е изтърпяло и не търпи наказание за това деяние, както и че лицето не е малолетно съгласно българското законодателство.

В случая настоящият състав на съда счита, че са налице факултативните основания за отказ да се изпълни ЕЗА, съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА. Преценявайки разпоредбата на чл.8 от ЕКЗПЧОС относно гарантираното право на зачитане на личния и семеен живот на исканото лице, както и събраните по делото доказателства за съвместно съжителство с българска гражданка, справката за задграничните пътувания, видно от която същият в периода от 01.01.2019г. до настоящият момент е влязъл през границата на страната на 17.01.2020г. и няма данни да я е напускал, то са 3 налице доказателства за трайното му пребиваване в страната. Видно от характеристиката издадена от кмета на село * и тази на кмета на село *, Б. от около 6 години живее на съпружески начала със С.Н. в село *и работи в село*, за да изхранва семейството си. В тази насока са и свидетелските показания на разпитания по делото свидетел К.К. От приложеното по делото удостоверение за настоящ адрес се установява, че лицето с което живее съвместно е адресно регистрирано в селото, а видно от представения нотариален акт същата притежава и недвижим имот, в който живеят. От съвместното си съжителство имат дете – малолетния А.Б., арг.удостоверение за раждане. Видно от представената по делото служебна бележка малолетното дете посещава и детско заведение – ДГ „*“ в село *, обл.*.

Предвид всичко гореизложено съдът достигна до извода, че лицето Б. Д. се е установил трайно в Република България. За да бъде допуснато изпълнение на наказанието в Република България е необходимо да се установи, че същият живее или постоянно пребивава в България. Видно от посочените по – горе доказателства по делото – нотариален акт, удостоверения служебна бележка, характеристика, както и справка за задграничните пътувания на лицето, се установява, че от 17.01.2020г. същият не е напускал територията на РБългария.

С оглед горното настоящият състав на съда счита, че са налице предпоставките на чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА за отказ от изпълнение на ЕЗА, тъй като разпоредбата цели да бъдат защитени еднакво правата на гражданите, които имат трайна фактическа обвързаност с територията на РБългария, която от своя страна е определяща за съдържанието на личния им живот. Липсата на адресна регистрация не изключва хипотезата на чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА, тъй като използваното в закона понятие „пребиваващ“ отдава значение на съдържанието на обвързаността, а не на нейната правно - административна форма. От друга страна, мястото на изпълнение на наказанието следва да е най- близко до местоживеенето му с цел да не се стигне до непропорционална намеса в правото му на личен и семеен живот и да не се затрудни впоследствие процесът на ресоциализация след изтърпяване на наложеното наказание, както и възможността жената, с която живее и от която има дете да го посещава в затвора. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода в България няма да изисква от местните власти повече ресурс от обичайно необходимия за привеждане в изпълнение на такова, наложено на български 4 гражданин или постоянно пребиваващ чужденец.

Не са налице и основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52 от ЗЕЕЗА.

В настоящото производство осъденото лице не може да поддържа възражения срещу постановената от чуждия съд присъда, доколкото същността на производството изключва тя да бъде преразгледана по същество, доколкото присъдите могат да бъдат проверявани само от компетентните органи на държавата в която са постановени. Националният съд на изпълняващата държава е длъжен да зачете изцяло съдебното решение, което му е изпратено и да изпълни наказанието, наложено с присъдата на изпълняващата държава /решение по дело №С-554-14 на СЕС/.

Изложеното дава основание да се приеме, че искането на лицето се явява основателно и следва българският съд да приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода, наложено от съда на издаващата държава. Т.е. налице е факултативното основание за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест по отношение на Н. Б. по смисъла на чл.40 ал.1 т.4 ЗЕЕЗА, поради което и не следва да се допуска изпълнение на заповедта за арест, а Окръжна прокуратура-Монтана следва да приведе в изпълнение наложеното на наказание. В този смисъл е и решение №82/21.02.2017г. на Софийски апелативен съд по ВНЧД №140/2017г.; решение №57/04.04.2022г.на Окръжен съд *. по ЧНД 272/2022г.

Предвид изложеното Окръжен съд-Монтана на основание чл.44 ал.7 и 8 ЗЕЕЗА

РЕШИ:

ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ Европейска заповед за арест № 4 от 25.07.2022г. издадена от съдия при Районен съд *, касаеща подлежаща на изпълнение присъда № 183/11.11.2021г. на Районен съд – *, окончателна с наказателно решение № 465/15.06.2022г. на Апелативен съд **, дело НО 2258/191/2020 по отношение на румънския гражданин Н. Б., роден на *г. в град *, окръг *, *, издадена на 25.07.2022г. от районен съдия при Районен съд *, касаеща изтърпяване на наказание.

5

ПРИЕМА ДА СЕ ПРИВЕДЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ от Окръжна прокуратураМонтана наказанието „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено на румънския гражданин Н.Б., роден на *г. в град *, окръг *, *, по присъда № 183/ 11.11.2021г. на Районен съд – *, окончателна с наказателно решение № 465/15.06.2022г. на Апелативен съд **, дело НО 2258/191/2020.

ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение спрямо Н. Б., роден на *г. в град *, окръг *, *„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“, взета по ЧНД № 180/2025г. по описа на ОС-*до привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода”.

На основание чл. 260 от ЗИНЗС НАСТАНЯВА исканото лице Н. Б., роден на *г. в град *, окръг *, *в РС „ИН“ град *до предаването му на компетентните органи.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съдСофия в 5- дневен срок, считано от днес.

След влизане в сила на решението препис следва да се изпрати на Окръжна прокуратура за изпълнение на процедурата по чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА.

Заверен препис от настоящото решение да се изпратят на издаващия орган, ВКП и МП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6