Решение № 61 от 12.05.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Поморие, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. М. Димитров при участието на секретаря В. Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Д. М. Димитров Гражданско дело № 20232160100361 по описа за 2023 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от „Х.Т.Б.” АД гр.София против Д. П. К. от гр.Поморие, с която е предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 3 392 евро, представляваща възнаграждение по т.4.1 от сключен между страните договор за услуга от 02.02.2023 г., наименован „Споразумение за условията по предоставяне на посредничество“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.

В условията не евентуалност е предявен и съединен иск със същото правно основание, за сумата от 4 320 евро, представляваща възнаграждение по т.4.2 от сключеното между страните споразумение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.

Претендират се от ищеца и разноските по делото, като и тези по обезпечително производство.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.М. Т., е подал отговор, с който предявената претенция е оспорена като недопустима и неоснователна.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника адвокат, който поддържа предявения иск.

Ответникът в съдебно заседание се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат, поддържа заявеното становище за неоснователност на иска.

1

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

По делото е представен заверен препис от споразумение за условия по предоставяне на посредничество от 02.02.2023 г., сключено от една страна от ответника Д. П. К., като клиент и от друга страна от ищеца „Х.Т.Б.” АД, като търговски посредник, истинността на което споразумение е оспорено от ответника, с твърдението, че подписът за клиент не е положен от него.

В производството по чл.193 от ГПК, открито по оспорването, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Н. С. Р. по извършената допълнително съдебно-почеркова експертиза, което е подробно, пълно, ясно и обосновано и съгласно което оспореното споразумение е подписано за клиент от ответника.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице Щ. К. Н. по извършената първоначална съдебно-почеркова експертиза, съгласно което оспореното споразумение не е подписано за клиент от ответника, тъй като вещото лице по тази експертиза е използвало ограничен обем от образци от подписа на ответника, в сравнение с тези, използвани от вещото лице по допълнителната експертиза.

Въз основа на допълнителното заключение съдът приема, че оспореният документ е автентичен, поради което оспорването следва да бъде признато за недоказано.

Съгласно споразумението клиентът е узнал от обява/реклама/предложение на ищеца за продажбата на четиристаен апартамент в гр.Б..., от 97 кв.м., с офертна цена от 120 000 евро, проявил е интерес към евентуално закупуване на имота, който се предлага за продажба с посредничеството на ищеца, осъществил е контакт с последния и е изявил желание за оглед на имота, организиран от брокер на ищеца.

Съгласно клаузата на т.1.1 от споразумението, ответникът и клиент се е ангажирал в случай, че прецени да придобие имота да продължи да ползва възмездно посредничеството на ищеца по сделката за придобиване и съпътстващите я правни и фактически действия, като по силата на т.4.1 от споразумението, клиентът се задължава да заплати по банкова сметка на ищеца или в брой еднократно възнаграждение в размер на 3 % без включен ДДС от договорената между клиента и и собственика продажна цена на имота, но не по-малко от 1000 евро без включен ДДС, което възнаграждение е дължимо в деня на сключване на предварителен договор за покупко-продажба на имота, а ако не е сключен такъв - в деня на сключване на окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху имота.

Съгласно клаузата на т.4.2 от споразумението, в случай на пълно неизпълнение на задълженията на клиента по споразумението същият дължи освен уговореното възнаграждение и стойността на предварителната посредническа дейност в размер на 3 % без включен ДДС от офертната цена на имота.

По делото са изслушани показанията на П.К.П. (брокер при ищеца), който сочи, че познава ответника, който се е свързал със свидетеля, във връзка с публикация на последния в 2 социална мрежа за имот в продажба, находящ се в гр.Б., като двамата се уговорили за оглед на същия, като такъв бил извършен, както и бил направен оглед на горепосочения апартамент в гр.Б.. Ответникът проявил интерес и към двата имота и заявил желание за втори оглед, в присъствието на свои близки.

В качеството на свидетел по делото е изслушана и Г.И.К. (също брокер при ищеца), която в показанията си сочи, че познава ответника във връзка с продажбата на имота в гр.Б., като контакт с ответника първоначално бил осъществен от св.П.. Свидетелката сочи, че е направила оглед на апартамента заедно с ответника, уведомила последния за цената на имота, за параметрите му и предстоящите действия при заявен интерес от ответника за покупка. След огледа ответникът подписал горепосоченото споразумение, съдържанието на което било попълнено от свидетелката.

По делото са изслушани показанията на Т.П.К. (майка на ответника), която твърди, че узнала от сина си и ответник, че същият е харесал за покупка процесния имот, присъствала на оглед на същия заедно със св.К. и на свой ред харесала апартамента. Според свидетелката след огледа на апартамента ответникът получил обаждане от представител на ищеца и от него разбрал, че апартаментът е продаден.

В качеството на свидетел по делото е изслушана и А.Б.С.а (позната на ответника), която в показанията си сочи, че от ответника научила за негов интерес към апартамент за покупка в гр.Бургас, като от описанието на имота разбрала, че имотът е в сграда, в която живее приятелка на свидетелката. Свидетелката се свързала със своята приятелка, която се снабдила с телефон на собственика на имота, който предала на свидетелката, а тя от своя страна на ответника.

По делото е представен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 355/27.03.2023 г., нот.дело № 305/2023 г., на нотариус Н.М., от който се установява, че ответникът и Р.М.Е. са придобили при равни квоти, по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, собствеността върху недвижим имот, представляващ процесния апартамент с адрес гр.Б..., с площ от 97.21 кв.м., за продажна цена от 122 000 евро.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи.

Между страните по делото е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по споразумение за условия по предоставяне на посредничество от 02.02.2023 г., с цел посредничество при покупка на недвижим имот, което представлява договор за търговско посредничество по смисъла на чл.49 от Търговския закон, с изпълнител – ищецът и възложител ответникът.

Посредническият договор е неформален договор, по силата на който посредникът се задължава срещу определено възнаграждение да извърши необходимата работа по сключване на една или повече сделки. Посредничеството е насочено към сключване на сделки с обекти от гражданския оборот. Предмет на договора за посредничество е преследването на особен резултат - свързване на страните и подпомагането им да сключат договор. Посредническият договор не предполага постигане на определен резултат, по който 3 той се различава от договора за изработка. Достатъчно е сключването на сделката да е резултат на това, че посредникът е свързал страните по нея. Посредническият договор спада към т. нар. абсолютни търговски сделки, т. е. счита се за търговска сделка, независимо от това дали лицата, които го сключват, са търговци.

От доказателства по делото се установява също така, че ответникът е закупил ½ ид.ч. от процесния апартамент в гр.Б..., с продажна цена от 122 000 евро, същият предмет на договора за посредничество, като основен спорен въпрос е дали ответната страна дължи на ищеца възнаграждение за закупуването на имота.

Както бе посочено, ответникът е узнал с посредничеството на ищеца за продажбата на процесния имот, осъществил е оглед на имота също с посредничеството на ищеца, проявил е интерес закупуване на имота, като се е ангажирал в случай, че прецени да придобие имота да продължи да ползва възмездно посредничеството на ищеца по сделката за придобиване и се е задължил да заплати на ищеца по банкова сметка или в брой еднократно възнаграждение в размер на 3 % без включен ДДС от договорената между него и собственика продажна цена на имота, но не по-малко от 1000 евро без включен ДДС, което възнаграждение е дължимо в деня на сключване на предварителен договор за покупкопродажба на имота, а ако не е сключен такъв - в деня на сключване на окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху имота.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като непосредствени и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, се установява по категоричен начин, че ищцовото дружество е извършило посредническата дейност по процесното споразумение, като е представило необходимата информация на ищеца относно процесния имот и е организирало оглед на същия.

Неоснователно е възражението на ответника, че същият не е разбрал за продажбата на процесния имот от ищеца и последният не е свързал ответника с продавача.

От процесното споразумение, както и от показанията на свидетелите се установява, че за продажбата на апартамента ответникът е известен от ищеца, който е организирал оглед на имота, като ищцовото дружество е осигурило на ответника необходимата информация, позволила на ответника да влезе в директен контакт с продавача.

Осъществяването на връзката между продавача и купувача по договора за продажба е станало със съдействието на посредника, който е предложил имотa на купувача, като предложението не може да е станало без съгласието на собственика на имота, тъй като огледът при всички случаи предполага достъп до апартамента, какъвто посредникът не може да осигури сам.

Действително в случая не се е стигнало до подписване на предварителен и окончателен договор между продавача и ответника, със съдействието и посредничеството на ищеца, но това е така поради факта, че ответникът е игнорирал ищцовото дружество, влизайки директно в контакт с продавача на недвижимия имот, сам и без съдействието на посредника.

Изводът при тези доказателства е, че ответникът на основание чл.51 от ТЗ дължи на ищеца 4 възнаграждение по посредническия договор, тъй като с недобросъвестното си действие, е целял да постигне неплащане на посредническото възнаграждение, като размерът на същото страните са определили на 3 % без включен ДДС от договорената между клиента и и собственика продажна цена на имота, но не по-малко от 1000 евро без включен ДДС.

Както беше посочено, процесният имот е придобит за продажната цена от 122 000 евро, поради което ответникът дължи възнаграждение за посредничество на ищеца в размер на 3, 6% с начислен ДДС върху продажната цена или сумата от 4 392 евро с левова равностойност от 8 590 лв., като размерът на възнаграждението не се променя от обстоятелството, че ответникът е придобил 1/2 ид.ч.

Безспорно ответникът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, а ищецът е търговец по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП.

Клаузата на т.4.1 от процесното споразумение не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като е част от стандартни, изготвени предварително и типови договори на посредника и потребителите не са имали възможност да влияят върху съдържанието й, като по делото липсват данни, че включването на тази клауза в договора е в резултат на изричното им предварително обсъждане и съгласие на потребителите по отношение на нейното съдържание, поради което ответникът може да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП.