Решение № 7813 от 22.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2309/2025
- Вид
- Решение № 7813
- Подписан
- 22.12.2025
- Състав
- Гергана Коюмджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 22 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.75 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 75, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 7813 гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20251100102309 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл.2б ЗОДОВ, във вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС Производството по делото е образувано по искова молба на С. Х. А. ЕГН **********, чрез адв. Е. Ф., в лично качество и в качеството и на наследник на пострадалия Х. М. А. срещу Прокуратурата на Република България, по искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищцата за разглеждане в разумен срок на сл. дело 1/1991г., в последствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОПСофия, а сега ДП №11- 048/1999 по описа на ВОП-София, образувано през януари 1991г., ведно със законната лихва считано от 22.02.2022г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че е наследник на Х. М. А., пострадал от престъпленията, които се разследват повече 30 години по сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №11-048/1999г. по описа на ВОП-София. Твърди, че от януари 1985г. до октомври 1985г. съпругът й Х. М. е задържан и лишен от свобода първо в МВР, после в затвора и лагера на остров Белене. След освобождаването му, продължило наблюдаването от Държавна сигурност, никъде не го приемали на работа. После през 1989г. били изгонени от страната. Сочи, че 1 съпругът не е извършил престъпление или друго провинение, които по закон да допускат задържането и лишаването му от свобода. Сочи, че нейния съпруг Х. М.
А. починал на 06.07.2008 г. и не доживял приключването на следствено дело 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780- П/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №11048/1999 по описа на ВОП-София. След неговата смърт на основание чл.74, ал.2 от НПК правата на пострадало лице преминали върху неговите наследници. Твърди, че цялото семейство са пострадали от престъпленията, предмет на разследването.
Рождените им имена били принудително сменени с български такива. Наред с това, било забранено ползването на майчиния им език, упражняването на етнокултурните им традиции и обичаи, за да бъдат превърнати в българи. През цялото време от принудителната промяна на имената до изгонването им от страната в началото на лятото на 1989г. били подложени на изолация и лишени от пълноценно участие в социалния, икономическия и културен живот. След това били изгонени от страната и дома им с по една чанта ръчен багаж и без пари.
Установили се в Република Турция, където отначало били със статут на бежанци, живели при тежки бежански условия и устройването им там отнело близо 10 години. Наред с това, в резултат на задържането на съпруга й били засегнати правата им на личен и семеен живот. Ищцата останала сама с децата им, тя поела всички нужди. Всички близки страняха от тях от страх да не пострадат по същия или подобен начин като тях. За лишаването му от свобода тогава на съпруга й не са му били връчени никакви документи. Разбрала, че в архивите на бившата Държавна сигурност има документи за изпращането на съпруга й на остров Белене, с които успяла да се снабди. В затвора на остров Белене съпругът й бил лишен от свобода в килии, при крайно деградиращи условия - мръсотия; липса на елементарни условия за живот и лична хигиена ( за тоалетна трябвало да ползват една кофа в килията); липса на здравни и медицински грижи и помощ; лоша храна; отначало не знаели къде е, на него не са му разрешавали да се свърже с близките си и да им съобщи къде е; после свижданията били редки; карали ги да работят тежък физически труд, а накрая дори и да платят за настаняването им в Белене.
Принудително ги карали да работят, без заплащане, без трудови и осигурителни права, без трудов договор. Ищцата сочи, че докато съпругът и бил задържан, се наложило сама да се грижи за двете им деца и цялото семейство. Престоят му в затвора и лагера на остров Белене оставило трайни и сериозни щети върху здравето му.
Ищцата сочи, че едва през януари 2025г. е била разпитана като свидетел и са 2 и разяснени правата по ДП №11- 048/1999 по описа на ВОП-София, за което въпреки влошеното си здравословно състояние пътувала до гр.София. Твърди, че е пострадала от деянията, предмет на разследването защото са и причинени вреди в лично качество и като наследник на съпруга и.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България. В отговора Прокуратурата на Република България навежда възражение за недопустимост на исковата претенция, в условията на евентуалност – неоснователна. Заявява, че ищцата като наследник на Х. М. А. не е легитимирана да предяви и води иск по чл.2б от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на съпруга й от нарушено негово право за разглеждане и решаване в разумен срок. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция.
Оспорва началния момент на акцесорната претенция за законна лихва върху претендираното обезщетение.
В открито с.з. ищцата лично и чрез адв.Ф. поддържа предявения иск .
В открито с.з. ответника Прокуратура на РБ, чрез прокурор Занев оспорва предявения иск.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетото Удостоверение за наследници изх.№049 /13.03.2019г. издадено от Община Котел, се установява, че ищцата С. Х. А. е съпруга и наследник по закон на Х. М. А., починал на 06.07.2008г./л.112 от делото/
Прието е и удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№039 /13.03.2019г. издадено от Община Котел, от което е видно, че имената Х. М. А. ЕГН ********** и А.М.Г. са на едно и също лице.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че в периода от от февруари 1985г. до септември 1987г. Х. М. е бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене. Видно от Заповед №1-179 /11.02.1985г. на началника на РУ на МВР Сливен съпругът на ищцата е принудително установен в Белене за срок от три години./л.113 от делото/ В приетия по делото неоспорен списък на лицата въдворени и преминали през о. Белене наследодателя на ищцата Х. М. А. фигурира под №30./л.282 - гръб/ Секретния списъкът на лицата преминали през о.Белене е представен на 3
Прокуратурата на въоръжените сили от МВР Секретариат
118/10.03.1993г. /л.278 от делото/ с писмо №1-
Не се спори още, че принудително са сменени рождените турски имена на наследодателя на ищцата, на самата ищца и на членовете на семейството им с български имена. Не е спорно, че ищцата и семейството и са изселени в Турция през 1989 г.
От представените писмени доказателства се установява, че на 31.01.1991 г. с постановление прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. на ВОП - София, а след това преобразувано в ДП № ІІ-048 от 1999 г. на ВОП - София, за разследване на извършени през време на възродителния процес престъпления. Страните не спорят, че и към момента наказателното производство е висящо.
Установява се, че сл.д. № 1/1991 г. е водено срещу петима обвиняеми за престъпления по чл. 162, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК-за това, че в периода от 1984 г. до 1988 г., при условията на продължавано престъпление всеки от тях в съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза, а впоследствие по обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2, във вр. с, ал.
1 и чл. 20, ал. 2 от НК, че през периода от 1984 г. до 1988 г. при условията на продължавано престъпление обвиняемите злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната.
На 20.07.1993 г. и на 19.12.1997 г. в съда са внасяни обвинителни актове срещу обвиняемите, но образуваните въз основа на тях съдебни производства са прекратявани, съответно през 1994 г. и през 1998 г., поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е било връщано на П.та за отстраняването им.
През 1998 г. и през 1999 г. двама от обвиняемите са починали и производството по отношение на тях е било прекратено; през 1999 г. и през 2002т. производството по делото е било спирано поради наличие на свидетели в чужбина, които е трябдвало да бъдат разпитани, след което е било възобновявано.
В хода на наказателното производство в периода от 05.02.2001 г. до 4
04.02.2004 г. са установени общо 446 пострадали лица, както и техните законните наследници, от тях са разпитани общо 312 души, в това число на 05.11.2001 г. от военен следовател при Софийска военна Прокуратура е бил разпитван и ищецът.
На 07.12.2012 г. последният останал жив обвиняем Г.А. е бил разпитван и е поискал производството да бъде прекратено поради изтичане на давността относно наказателното преследване за престъплението, по което му е повдигнато обвинение.
С постановление от 08.10.2018г. на прокурор при ВОП - София наказателното производство е спряно, поради това, че 35 от пострадалите лица, които са и очевидци на извършеното деяние, не са разпитани, включително и по делегация, като за целта е изпратена поредна молба за международна правна помощ до Република Турция, която взе още не е изпълнена.
Установява се също, че на 27.12.2024г. ищцата С. Х. А. в лично качество и като наследник на Х. М. А. наследниците на подала молба с вх.№03101 /27.12.2024г. до Военно окръжна прокуратура София с правно основание чл.75 и чл. 74, ал. 2 НПК за участие в досъдебното производство като пострадал. /л.114 от делото/
Ищцата С. Х. А. е разпитана в качеството на свидетел по ДП № ІІ-048 от 1999 г. по описа на ВОП София на 27.01.2025г., като са и разяснени правата по чл.74 НПК и чл.75 НПК, като пострадало лице, което се установява от приетия протокол за разпит./л.274 –л.276 от делото/
По делото е представен ДВ бр. 44 от 01.06.1990 г. на Държавен вестник, в който е обнародван списък на лицата, приет с решение на Комисия на Народното събрание за политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишените от свобода и въдворени в Белене лица във връзка с насилствената промяна на имената на една част от българските граждани, сред които е и наследодателя на ищцата.
Представена по делото е и декларация на 41-то Народно събрание от 11.01.2012 г., с която категорично се осъжда асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малзинство в България, включително и т.нар. "Възродителен процес".
Пред настоящата инстанция и във връзка с търпените неимуществени вреди от ищеца са събрани свидетелски показания.
Разпитана в о.с.з. на 27.11.2025г. свидетелката А.Х.А. /60г., без родство/, установява, че нейния съпруг бил заедно със съпруга на ищцата въдворен на 5 остров Белене. Сочи, че със ищцата се запознали след заселването си в Турция, в гр.Чорлу. Знае, че ищцата С. била в тежко положение докато мъжът бил затворен, сама без работа, без пари и две малки деца. След смяната на Т.Ж., С.а и съпруга и Х. разбрали за делото, което се води в България срещу виновниците за възродителния процес и много се интересували от развитието му. Идвали в България, питали родните си, подавали молби.
Като съседи в гр.Чорлу свидетелката и ищцата се виждали, като С. била тревожна и тъжна, че годините минават, а никой не е наказан, за това което са претърпели с мъжа и. Съпругът и Х. също много се нервирал за това и починал без да дочака края на делото за възродителния процес.
Разпечатката съдържа 39 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/686377dd-0c08-49ae-9685-68637ef5152b