Решение № 801 от 29.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. Варна, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. П. като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20233100500758 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 643/28.02.2023 год., постановено по гр. д. № 6259/2022 год., ВРС – 42 състав, съдът е приел за установено в отношенията между страните, по предявените специални положителни установителни искове от ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и управление: гр. Варна, ул.

„Прилеп” № 33, представлявано от В.Д.В. - управител, чрез пълномощника юрисконсулт Ст.

С. против ответницата В. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „******, че В. С. А., ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес: гр.

Варна, ул. „Густав Вайганд“ , бл. 8, ап. 7, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализацияВарна“ ООД следните суми: сума в общ размер на 55.96 лв. (петдесет и пет лева и 96 ст.), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 22.11.2018 год. до 23.06.2020 год., отчитани по партида с абонатен номер 1731020, и сумата от 10,48 лв.

(десет лева и 48 ст.), представляваща лихва за забава върху главницата от 55,96 лв., дължима за периода от 20.01.2019 год. до 31.08.2021 год.; сумата от 1514,41 лв. (хиляда петстотин и четиринадесет лева и 41ст.), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 22.11.2018 год. до 24.08.2021 год., отчитани по партида с абонатен номер 1731021, и сумата от 202,35 лв. (двеста и два лева и 35 ст.), представляваща лихва за забава върху главницата от 1514,41 лв., дължима за периода от 20.01.2019 год. до 31.08.2021 год.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.09.2021 год. до окончателното плащане, т.е. вземанията за които заповедният съд по ч. гр. д. № 12923/2021 г. по описа на ВРС, ХLII-ри състав е издал Заповед № 4732/07.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , на основание чл. 422 , ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е осъдил ответницата за разноски в исковото и заповедното производство.

Недоволна от горното решение е останала ответницата, която, чрез назначения й 1 особен представител, обжалва постановеното решение като неправилно и незаконосъобразност. Конкретните оплаквания се свеждат до извода на съда относно доказаността на наличието на валидно правоотношение между страните и реалното доставяне и потребление на В и К услугите, въпреки оспорването на последното. Позовава се на липсата на доказателства за обстоятелството, че ответницата обитава имота, както и на такива във връзка с реалното потребление. Счита, че доколкото изготвената по делото ССЕ се позовава само на представената справка за недобора, същата не може да служи като доказателство за горното, както и като такива не могат да се ползват представените опис на отчети. От същите се установява, че от извършените 28 отчета, само 10 са реални, а другите са начислена служебна консумация. По изложените правни доводи се настоява за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата Счита, че събраните по делото доказателства кореспондират с извода на съда, а ответницата не е доказала, че не обитава имота. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, особеният представител на въззивницата моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

От своя страна, въззиваемото дружество моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора по нея, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в законоустановения срок , от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на обжалвания първоинстанционен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания касателно обжалваната част от решението.

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността им се предпоставя от доказването на съществуването на валидно облигационно правоотношение между спорещите страни, реалните доставка и използване на В и К услуги от ответната страна, чието заплащане се претендира, както и годността на водомера, неговия вид и спазване на предвидените условия за отчитането му. В тежест на ответната страна пък е доказването на погасяване на вземанията, предмет на спора.

Ноторни са Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператора „Водонабдяване и канализация” ООД – гр. Варна, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ – 09/11.08.2014 год., както и публикуването им в един централен и един местен вестник, като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от потребителите. Поради това и на основание чл. 71, ал. 1 ОУ, съдът приема, че ОУ са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, случило се преди началната дата на процесните периоди, за които се претендира плащане.

Видно от Заповед № 131/08.08.2017 год. на кмета на район „Одесос”, гр. Варна, на основание чл. 43, т. 1 ЗОС, въззивницата и членовете на семейство й са настанени под наем в процесния имот – общинско жилище. Съгласно представеното заявление № 1000031313/16.08.2017 год. въззивницата е поискала от управителя на въззиваемото 2 дружество, разкритите за апартамента партиди на водомери с абонатни номера 1731020 и 1731021 да бъдат прехвърлени на нейно име. Изхождайки от данните от приобщените описи на отчети по двете партиди става ясно, че молбата й е била удовлетворена.

В този смисъл, доколкото въззивницата и членовете на семейството й, са настанени под наем в процесния имот, то същата се явява потребител по смисъла на чл. 2, ал. 3 ОУ, поради което отношенията между нея и ответното дружество се ръководят от приложимите помежду им ОУ. В този смисъл, правилен е крайният извод на първоинстанционния съд за наличие на облигационна връзка между страните по спора за предоставяне на В и К услуги.

На следващо място, съдът съобразява, че редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на Глава трета на ОУ и на Глава четвърта от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На основание чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. В случай че представител не е осигурен, то отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. Съгласно същата разпоредба обаче тази процедура не се прилага в случаите на използване на електронен карнет.

Според чл. 32, ал. 1 ОУ, В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Доколкото дължимостта на сумите за В и К услуги произтича не само от тяхното доставяне, но и от тяхното потребяване, и двата елемента следва да бъдат доказани по несъмнен и безспорен начин, за да бъдат уважени исковите претенции. Настоящият състав намира, че въпреки разпределената от първоинстанционният съд доказателствена тежест, въззиваемото дружество не е успяло да стори това.

Редът и условията за дистанционен отчет и за отчет чрез използването на електронен карнет не са регламентирани в ОУ. При отчитането на показанията чрез посочените алтернативни способи следва се съблюдават общите принципи за достоверност на измерването и отчитането. Измерването следва да осигурява отчета на реално потребено количество В и К услуги. Съответно при оспорване на доставянето и потреблението, операторът следва да ангажира доказателства, извън тези изходящи от него, които да установяват действителното потребление.

За доказването на въпросните обстоятелства обаче дружеството е представило единствено описи на отчети от таблет, модул самоотчет за водомерите с абонатни номера 1731020 и 1731021. По своята доказателствена същност същите представляват частни свидетелстващи документи, които се ползват единствено с формална, но не и с материална доказателствена сила. Доколкото те изхождат от представящата ги страна и доказват изгодни за нея факти, документите следва да бъдат преценявани с оглед всички събрани по делото доказателства. Други такива, служещи за установяване на реалните доставка и ползване на твърдените В и К услуги обаче не са ангажирани. От заключението по проведената в първоинстанционното производство ССчЕ се установява единствено размерът на всяко едно от задълженията предмет на спора, както и отсъствието на плащане на издадени от оператора фактури.

По тази причина основателно се явява оплакването на въззивницата за неправилност на решението поради недоказаност на реалното потребление на В и К услугите, чието заплащане се иска.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено и че е ноторно, че събирането на 3 показанията на водомери с дистанционно отчитане се извършва чрез специализиран софтуер, който не изисква дори физическото присъствие във входа на сградата на устройството, на което е инсталиран той. Обичайно отчитането се извършва чрез отдалеченото свързване на водомера с устройството, оперирано от улицата, на която е разположена сградата, от надлежно легитимирани лица. От друга страна, събирането на данни от инкасатор на В и К оператора и поместването им в електронен карнет /таблет/ не съставлява електронно (дистанционно) отчитане, а само и единствено електронно документиране на резултатите от проверката.

Реалното обитаване на имота от въззивницата пък е неотносимо към предмета на спора, доколкото дори при пребиваването в него на други лица, лицето, задължено за заплащането на предоставените В и К услуги би била тя, поради качеството си на потребител в правоотношенията с В и К оператора.

Във връзка с посоченото в отговора на въззивната жалба относно възможността на потребителя да подаде по реда на чл. 34, ал. 1 ОУ възражение срещу определената му дължима сума, съдът намира, че разпоредбата създава единствено право, но не и задължение за потребителя да стори това, като неупражняването на правото не може да води до негативни за потребителя последици.

Поради несъвпадане на крайните изводи на въззивния и първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, като исковите претенции бъдат отхвърлени в цялост.

При този изход на спора, разноски биха били дължими на въззивната страна, но доколкото тя е била представлявана от особен представител, за когото разноските вече са били авансирани от ищеца, респ. въззиваемата страна, такива не следва да бъдат присъждани отново.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 643/28.02.2023 год., постановено по гр. д. № 6259/2022 год. по описа на Варненски районен съд, 42-ри състав, като вместо него постановява: